Всеки има своите дребнави заяждания по различни теми. Когато говорим за езика, са си направо военен декрет. При любопитните и будни компании, изговарянето на дадена дума може да прерасне в разходка по минно поле. Като гърми предимно изгубеното време. И смисълът от спор.
Ето 10 мои любими езикови фитила (от собствени имена), които запалвам по повод и без повод. Обратното броене може да започне.
1. Майкъл Джексън
Ако не ми вярвайте, напишете в Google Джаксън. Ще ви поправи.
2. Арита Франклин
Не, соул кралицата не е певица на име Арета от ГДР, която очаква своя рецитал в програма на Хачо Бояджиев.
3. Марк Туейн
Марк Твен, Виргиния Волф и т.н. са приятна компания, която няма нужда от обсъждане.
4. Ню Орлийнс
Колкото и в преводите на посочения дядо Туейн да ни говорят за “Нови Орлеан”, ние имаме уши да чуем Мъди Уотърс и очи да видим транскрибциите.
5. Найки
По същата логика. И не, Nike няма общо с богинята Нике.
6. Пиер Кардан
Това френско “in” създава доста разлики. Matin се чете матан, но доста родни “франкофони” го произнасят матен. Та Pierre Cardin е Пиер Кардан.
7. Шикаго
“Шшикааго, Шикаго…” пее Синатра още в първите секунди на “Chicago”. Но какво разбира той от произношение на английски? Явно, че никога не е бил в Чикаго.
8. Уошингтън
След Нови Орелан и Чикаго логично следва и Вашингтон. Досущ като актьора Дeнзел Вашингтон…
9. Жозефин Бекер
Подобно на Арета Джоузефин Бейкър явно също е имала рецитал в ГДР.
10. Дежà вю
(déja vu – вече видяно, пр. фр.)
И едно несобствено заяждане с френски привкус за финал. Защо у нас битува “дЕжа вУ?” Бих казал небрежност и опит за маниер, но фитилът на езиковия спор ще накъсее съвсем.
Станчо е млад автор от града на поетите и правите улици – бъбрив писач, въвлечен в музиката, изкушен от киното. Вижда медиите като свой път. Историята и философията са неговите “отвлечени” теми.
Коментари