Религията, независимо от нейната форма и разновидност, от стотици години играе сериозна роля в живота на Земята. Хората от всички краища на света приемат да водят живота си спрямо различни разбирания, обичаи и вярвания. Всяка религия има своите особени ритуали, струващи се на останалите хора странни и необясними, далеч от всякаква логика.
Съществуват обаче и такива тайнства, които могат да потресат всеки трезво мислещ човек със своята бруталност. Заслепени от вярата и гръмките думи, често изричани в най-различни религиозни общества, хората се впускат в какви ли не опасни и нараняващи действия. Но има и такива, които носят сериозна опасност в посланието си, концентрирайки се върху глобални проблеми, но не и върху решението им.
Пример за такава е църквата на Евтаназията, чието послание е „Спаси планетата – самоубий се!“. Църквата има за цел да накара хората да не се размножават, защото това ще е добре за планетата. Сега ще ви представим 10 от най-страшните религиозни обреди, които все още намират своето приложение по света.
1. Обсебване (Таити)
Вуду поклонниците вярват, че е много важно да почитат и да се грижат за духовете си, които са посредници между тях и Господ, защото те отслабват с времето и разчитат на грижата на хората. Ритуалите и жертвоприношенията се извършват, за да ги обновят или с други думи живителната сила на жертвата ще се пренесе в духа. Тези ритуали са с цел умилостивяване на боговете, наречени „Loa”.
Духовете се зареждат с енергията на жертвеното животно (напр. Кокошка). По време на церемонията животното може да бъде вдигнато във въздуха или обсебено от Loa, които ще вземат пълен контрол над индивида. Освен кървави жертви хората поднасят зеленчуци, пари, ром и пури и всичко спрямо нуждите и предпочитанията на духовете.
В последните години обаче, се появява практиката да се жертват и хора, чрез които Loa намират начин да комуникират с поклонниците си – ще дадат съвети, ще изкажат проклятие или пък спасително пророчество към събралата се маса, което обаче се оказва и последната мисия на човек.
2. Дигамбара
Има две различни църкви, които спадат към джайнизма. Това е древна религия от Индия, която проповядва „отричането“ и пасивното, безвредно поведение, чрез което се смята, че човек ще постигне блаженство и свобода. Следвайки практиката на основателя си Махавира, хората към тази секта не носят никакви дрехи. Те не виждат себе си голи, защото смятат, че „носят“ природата.
За тях дрехите създават комфорт и усамотение на тялото, което противоречи на разбирането, че на човек са му нужни само две неща – пауново перо и водна тиква. Всяка душа, преодоляла телесната си обвивка, останала от предишните животи, и достигнала нирвана, се нарича джива. Спазвайки всички етични норми, последователите на тези принципи често достигат до най-суров аскетизъм (отличаващ се със сериозна строгост и от други подобни религии в Индия).
Най-големият грях за джайнистите е причиняването на вреда на живо същество. Питейната вода се прецежда, за да не би случайно в нея да са попаднали живи същества; човек премита пътя пред себе си със специална метличка, за да не настъпи насекомо или друга твар. Строго е забранено придвижването нощем, тъй като в тъмнината е възможно неумишлено да бъде нанесена вреда на живо същество.
3. Екзорсизъм
Екзорсизъм е практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. Практиката съществува от древни времена и се изпълнява и до днес в много страни. Според християнската традиция хората, практикуващи екзорсизъм, са обикновено членове на църквата или смятат, че притежават свръхестествени сили и умения.
Екзорсистите обикновено използват молитви и заклинания, както и други религиозни способи, като формули, жестове, символи, икони, амулети и др. Обикновено обсебените хора не знаят за злото в себе си, нито контролират издаващите го движения. Екзорсистите приемат тази практика повече като лечение, отколкото като наказание.
Основните ритуали включват и разказ, който предотвратява агресия от страна на обсебения по време на гоненето на демони. Това е практика, която намира приложение и до днес в много религии.
Корените на концепцията за обсебването от злото и екзорсичните ритуали трябва да се търси още в праисторическите шаманистки култове. Сцените в редица филми ни показват гледка, която ни кара да настръхнем – обсебеният преживява различни физически и психически промени, които често са силно болезнени.
4. Спиритуализъм
Спиритуализъм е религиозно-философско течение, в чиято основа лежи вярата в задгробния живот и възможността за общуване с духовете на починали хора, чрез медиуми. Макар че теорията и практиката на общуване с духове съществува от древността (за това може да се съди по някои библейски сюжети).
Привържениците на спиритуализма считат за рождена дата на движението 31 март 1848 г., когато се появява първото съобщение, че сестрите Кейт и Маргарет Фокс са общували с духа на амбулантен търговец, който уж бил убит от бившите собственици на къщата и погребан в мазето (през 1904 г. под развалините на къщата действително били открити човешки останки).
Култовата практика на спиритуализма се състои от колективни и индивидуални спиритически сеанси, чиято цел е извикване на духовете на починали хора и общуване с тях. Хората започват да променят гласа си, пресъздавайки този на духа, извършват нетипични за тях движение, говорят езици, които не знаят или започват да пишат, докато се намират под някаква форма на транс.
Спиритуализмът се развива най-вече в англоговорящите страни и е тясно свързан с християнството. В днешно време спиритуализмът в САЩ и Обединеното кралство се практикува в спиритуалистични църкви.
5. Хвърляне на бебета от кула за късмет (Индия)
В Западна Индия и Пакистан от близо пет века съществува ритуал, при който едногодишни бебета са хвърляни от 15-метрова кула. Хвърлят ги собствените им родители върху опънат чаршаф в подножието на високата сграда, а след това бързо прехвърлят детето през ръцете на тълпата обратно до майката.
Вярва се, че така то се благославя с добро здраве, щастие, късмет и доживотна сила. Този ритуал се извършва всяка година от мюсюлмани и хиндуисти в Махараща, но се случва да го правят и в други, по-малки села из страната.
6. Продупчване с остри куки (Индия)
Индия е страната, чието население вярва в най-много богове. Поклонниците на богинята Кали в Южна Индия изпълняват всяка година ритуала Гарудан Тхоокам. При него те се обличат като божествения спътник на Кали – Гарунда и докато танцуват в нейна чест, гърбовете им са пробивани с 50-сантиметрови остри куки.
След това ги издигат и провисват да висят на специална дървена конструкция (понякога с децата си на ръце). Така хиндусите вярват, че се превръщат в дар за любимото божество.
7. Агорите
Агорите са се отцепили от култа Капалика през 14 в. сл. Хр., но са запазили зловещата мистика. Техен водач бил Кинарам (за който се вярва, че е живял 170 години), който е измислил всички отвратителни добавки към и без това гадната догматика, която последователите му вече са имали.
Племето агори е обвито в мистерията на легендите, които се носят за техните ритуали. Известни са с това, че живеят в гробища или крематориуми или близо до тях и често мажат телата си с праха на умрелите. Освен това, те взимат черепи от скелетите за своите ритуали.
Носят се слухове, че се хранят с човешка или животинска плът. Въпреки това агорите продължават да съществуват и в някои части на тъмната индийска провинция дори се считат за надеждни лечители. Италианският фотограф Кристиано Остинели е един от многото, прекарал известно време с тях, с надеждата, че ще открие нещо повече за тези хора, но уви: „Те са обвити в облак на тайнственост и цяла Индия се страхува от тях. Казват, че могат да предсказват бъдещето, да ходят по вода и хвърлят злобни проклятия“, разказва той.
Тези духовници използват комбинация от марихуана, алкохол и медитация, което помага напълно да напуснат реалността и да се възвисят близо до бог Шива.
8. Самомумифицирането
Звучи ужасно, изглежда ужасно и отвсякъде погледнато си е ужасно. И къде другаде могат да си причинят подобно нещо на тялото, освен в преживялата атомни бомби, цунамита, земетресения и ядрени аварии – Япония. Местните будистки монаси от школата Сингон от древни времена се подлагат на мумификация – процес, разделен на три етапа, всеки от които продължава 1000 дни.
През първия етап монасите ядат само ядки и растения, за да прочистят организма си от мазнини. Следващите три години пият силно токсичен чай от сока на дървото „Уpyши“. От него монасите повръщат, целта на което е да бъдат убити всички микроорганизми, които биха разяли плътта след смъртта.
В последния етап самомумифициращите се заемат поза „лотос“ и така са спускани в каменна гробница. Там в мантри и молитви прекарват остатъка от живота си, консумирайки единствено корени от растения. Единствената им връзка с външния свят е бамбукова тръбичка, през която да дишат и камбанка, с която да сигнализират, че все още са живи. Когато камбанката спре да звъни, тръбичката се изважда, гробницата се запечатва, а монахът поема към безкрайната вечност.
9. Изваждане на очите
Хиляди мюсюлмани пътуват всяка година, за да вземат участие в шестдневния фестивал URS в Индия. Това 806-о издание на фестивала, отбелязващо смъртта на светеца Мохамед Чисти, проповедник и философ, смята се за създател на суфизма, починал през 13 век.
Той се празнува в седмия месец от ислямския лунен календар с нощни песни и танци. Смята се, че мъжете извършват жестоки мъчителни за тялото актове и действия на самоубийство – включително поставяне на остриета в очите си – като преданост към светеца.
Шокиращите изображения показват, че мюсюлманите бъркат в окото си с върха на ножа. Мъжете съвсем уверено прилепват остриетата зад очите си в снимки, докато колегите им пеят и танцуваха около тях.
10. Разпъването във Филипините
Разпъването във Филипините е една предана практика, която се провежда всеки „Велик петък“ и е част от строго спазваната традиция там – „Великата седмица“. Дълбоко вярващите, наречени „магдарам“ доброволно се оставят да бъдат разпънати на кръст в имитация на страданието и смъртта на Исус Христос.
Осемсантиметровите пирони са проболи ръцете и нозете на каещите се. Последните обаче прекарват в това положение само по няколко минути, и то застанали на малко стъпало, поемащо тежестта на тялото им. После слизат от кръста, за да получат медицинска помощ.
Други се самобичуват до кръв, демонстрирайки разкаяние за греховете си или в израз на благодарност за предоставените блага. Традиционните кръвопролитни сцени, които свидетелстват за религиозния плам на местните, обхващат голям дял от населението. Христовите страдания се разиграват всяка година в редица села и привличат туристи от цял свят, създавайки почти карнавалната атмосфера, благоприятстваща впрочем и бизнеса.
Наталия Бекярова учи „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, но интересите ѝ далеч не се изчерпват в сферата на юридическите науки. Обича да научава, открива и преживява нови неща, да пита и да знае.
