четвъртък, септември 19


10 факта за Холокоста

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Терминът “Холокост” идва от гръцки език и означава “животинско жертвоприношение, предлагано на боговете, при което holos (цялото животно) изгаря напълно (kaustos)”. Дълги години думата е използвана за означаване на масови жертвоприношения или масови убийства. От 1960 годинa насам значението на думата е геноцид над евреи. Алтернативни наименования, ползвани в Германия са геноцид над евреите (der Völkermord an den Juden) и шоа (Shoah). Представям ви 10 факта, свързани с тази кървава и незаличима страница от човешката история.

1. Началото

10 факта за Холокоста

Едва ли някой знае с точност кога и в чия глава е възникнала идеята за “чистотата на немската нация”, но проблемите за евреите започват с така наречените “Нюрнбергски закони”. Това са няколко поредни закона срещу евреите в Германия, изготвени от Вилхелм Щукарт и оповестени на 7-ия конгрес на Националсоциалистическата германска работническа партия в Нюрнберг, проведен между 9 и 16 септември 1935 година.

Нюрнбергските закони били антисемитски и расови закони в Нацистка Германия. Двата нормативни акта били: законът за защита на германската кръв и законът за защита на германската чест, в които се забранява бракът и извънбрачните полови сношения между евреи и немци, както и наемането на работа на немски жени под 45 годишна възраст в еврейски къщи или домакинства. Допълнителен указ, очертаващ определението кой по-точно е евреин влиза в сила на 14 ноември 1935 година. На 26 ноември законите са разширени и включват циганите и негрите. Двата закона влизат в пълна сила след края на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година.

2. Звездата

10 факта за Холокоста

Нацистите налагат “отличителен знак” за евреи и полагат началото на онова, което наричат “окончателното решение на еврейския въпрос”. Давидовата звезда е широко разпространен древен символ. Първоначално той не е бил свързван само с юдаизма, нито пък е символизирал стигма. Това обаче се променя през 40-е години на ХХ век и шестолъчната звезда е свързвана с Холокоста.

От 1 септември 1941 година важи нов полицейски правилник, който фиксира всички детайли за обозначаването на евреите: „Всеки евреин трябва да носи шестоъгълна звезда, здраво пришита на левия ревер и голяма колкото длан. Тя трябва да е от жълт плат, а върху нея с черно да пише „евреи““. Разпореждането важи за всички евреи над шестгодишна възраст. От този момент нататък „появата на евреи на обществени места без жълтата звезда на ревера“ е забранена. За неизпълнение на правилото се налагат тежки наказания. Така е създадена перфектната организация за Холокоста. Масовите депортации в концентрационните лагери започват през октомври 1941 година.

3. Лагерите

10 факта за Холокоста

Първият концентрационен лагер в Германия е бил създаден почти веднага след идването на Хитлер на власт, през 1933 година. Той е разположен в предградието на градчето Дахау, близо до Мюнхен.

През 1937 година, недалеч от Ваймар е построен концлагерът Бухенвалд, известен с надписа над входа “Jedem das Seine” (”Всекиму своето”). По заповед на Хайнрих Химлер от 27 април 1940 година е създаден концлагерът Освиенцим, предназначен за масово унищожение на хора.

Официално признати от правителството на ФРГ са следните концентрационни лагери (1939 – 1945 година): Арбайтсдорф (Германия); Аушвиц/Освиенцим/Биркенау (Освиенцим, Полша); Берген-Белзен (Германия); Бухенвалд (Германия); Варшава (Полша); Грос-Розен (Германия); Дахау (Германия); Кауен (Каунас, Литва); Плашов (Краков, Полша); Заксенхаузен (Германия); Майданек (Люблин, Полша); Маутхаузен (Австрия); Мителбау-Дора/Дора-Нодрхаузен (Германия); Нацвайлер (Франция); Нойенгаме (Германия); Нидерхаген-Вевелсбург (Германия); Равенсбрюк (Германия); Рига-Кайзервалд (Латвия); Файфара/Вайвара (Естония); Флосенбург (Германия); Херцогенбуш (Дания); Щутхоф (Полша); Собибор (Полша).

4. Айнзацгрупите

Айнзацгрупите са специализирани подразделения на германската паравоенна организация СС, действали по време на Втората световна война. Те са отговорни за множество масови убийства на цивилни в окупираните територии и играят ключова роля в “окончателното решение на еврейския въпрос”. Първите айнзацгрупи са създадени по време на присъединяването на Австрия към Райха през 1938 година. Те добиват голямо значение за поддържане на реда в окупираните територии след избухването на Втората световна война, и в частност по време на войната с Полша (1939) и нахлуването в СССР (1941). Действията им се разпростират от избиването на няколко души до операции, продължаващи няколко дни, като например масовите избивания при Бабин Яр, където загиват 33 771 евреи.

Айнзацгрупите са сформирани от служители на полицията за безопасност (Зипо), полицията (състояща се от Гестапо и криминалната полиция (Крипо)), службата за сигурност, полицията за поддържане на реда (Орпо) и Вафен – СС. Групите са наброявали от 500 до 1000 души. Общият размер на всичките групи е оценен на 3000 войници и 80 офицери.

5. Газът

10 факта за Холокоста

В Германия обгазяването се извършвало чрез така наречения Циклон-Б газ. Той представлява циановодород, който е консервиран в туби и кутии. При отварянето им, той се разпространява във въздуха и има пагубен ефект. Първите жертви на циановодорода са били 250 ромски деца от чешкия град Бърно. Тогава Циклон-Б е бил тестван официално върху маса хора – това се случва през 1940 година в концентрационния лагер в Бухенвалд. През 1941 година над 600 руски военнопленници били ликвидирани с Циклон-Б в Аушвиц.

Смразяващ факт, всъщност, е, че самият газ е “плод” на опитите на немския химик Фриц Хабер. Той е германски евреин, роден в пределите на днешна Полша, който е убеден патриот. Разработеният от него Циклон Б е дообработен от нацистите и широко използван за избиването на евреи и военнопленници в газовите камери на концлагерите. Сред жертвите са и много роднини и близки на самия Хабер.

6. Ангелът на Смъртта

10 факта за Холокоста

Доктор Йозеф Менгеле е най-жестокият, безскрупулен и лишен от всякаква милост лекар в Лагера на смъртта – Аушвиц. Известен е с това, че провежда нечовешките си експерименти върху затворници в концентрационните лагери, затова придобива прозвището “Ангел на смъртта”.

Менгеле пристига в Аушвиц в преходен за концлагера период. Обсебен от идеята за чистата раса, Менгеле е готов на всичко, за да постигне мечтата. Йозеф провежда зловещи експерименти с лекота. Особен интерес за него предизвикват близнаците. Лекарят се опитва да разбере какво причинява раждането на две много сходни деца наведнъж. Интересът му е чисто практичен – ако всяка немска жена ражда две или три деца наведнъж, тогава съдбата на арийската раса е гарантирана.

Въпреки неописуемите зверства, които извършва, Менгеле успява да избяга от справедливостта. От 1945 година до 1949 той успява са се укрие в Бавария, след което бяга в Аржентина. Попадайки в Латинска Америка, се крие близо 30 години от агентите на израелските служби за сигурност – МОСАД. През 1979 година, 68-годишният Йозеф Менгеле отива да плува в Атлантическия океан. Във водата получава удар и се удавя.

7. Дневникът

10 факта за Холокоста

Ане Франк е еврейско момиче, родено в Германия и прекарало по-голямата част от живота си в Нидерландия. Тя води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година, докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити.

На 4 август 1944 година, убежището е разкрито. Майката на Ане Франк умира в концентрационния лагер “Аушвиц”. През 1945 година, Ане и сестра ѝ Марго са преместени от “Аушвиц” в лагера “Берген-Белзен”. През 1945 година епидемия от тиф убива близо 17 000 човека в лагера, между които е и Марго. Скоро след нея умира и Ане Франк, няколко седмици преди освобождението и окончателното разрушаване на лагера. Единствен бащата на Ане Франк оцелява по чудо. След войната се връща в Амстердам. Редактира и издава в книга дневника на дъщеря си. Дневникът вижда бял свят през 1947 година и се превръща в една от най-четените книги в цял свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика. Става едно от най-неопровержимите доказателства за Холокоста.

8. България

Прилагането на антиеврейските мерки у нас е възложено на създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души, конфискувайки и раздавайки жилищата им по свое усмотрение.

На 4 март 1943 година започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

За отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от “стара България” важна роля изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се. Чрез подписка в Народното събрание, те правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането. Лекарският съюз, Съюзът на писателите, спортното дружество “Славия” и Българската православна църква също се противопоставят. Антиеврейското законодателство в България е отменено официално в началото на септември 1944 година от правителството на Константин Муравиев.

9. Отричането

Въпреки множеството и неоспорими факти, има хора, които отричат Холокоста. Застъпниците на тази теза са известни като исторически ревизионисти. Техните най-разпространени аргументи: няма данни за наличието на план за физическо изтребление на евреите от Европа; не са съществували газови камери и лагери на смъртта за унищожаване на евреите; броят на еврейското население на територията на страните от Оста в началото и в края на Втората световна война остава непроменен и е в рамките на 5-6 милиона души; политиката на Нацистка Германия е за експулсиране, не за унищожение на евреите; масовото изчезване на евреи от редица гъсто населени с еврейско население области преди войната, се е получило в резултат на тяхното преселение или депортиране; липсата на документи и заповеди за унищожаване на евреите говори, че такива не съществуват, има много по-малко свидетели на престъпления, свързани с Холокоста, отколкото обикновено се приема, а наличните доказателства си противоречат; масово обгазяване и изгаряне телата на жертвите в количествените параметри и обеми, възприети в официалната историография, физически е невъзможно да се е случило на практика.

В 11 от 27 страни членки на ЕС (Германия, Италия, Белгия, Франция, Словакия, Румъния, Литва, Полша, Австрия, Унгария и Чехия), както и в Швейцария, тази позиция се наказва с присъда от 1 месец до 20 години затвор. В тези страни, отричането на Холокоста се третира като престъпна дейност, която се преследва по силата на закон, насочени срещу неонацизма, расизма и дискриминацията. Тъй като не всички членки на ЕС преследват наказателно отричащите геноцида, Германия е предприела действия, с които това да стане наказателна норма за всички държави в Европейския съюз. Общото събрание на ООН приема резолюция № 60/7 на 21 ноември 2005 година, с която отхвърля цялостното или частично отричане на Холокоста като исторически факт и събитие.

10. Денят

Международният възпоменателен ден на Холокоста е ежегоден международен ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. На 1 ноември 2005 година, Общото събрание на ООН обявява официално в резолюция 27 януари за Международен възпоменателен ден на Холокоста.

27 януари е национален паметен ден в Германия и се нарича Ден в памет на жертвите на националсоциализма. Въведен е на 3 януари 1996 година чрез прокламация на германския президент Роман Херцог и е установен на 27 януари – датата, на която през 1945 войниците на Червената армия освобождават оживелите от концлагера Аушвиц.


Коментари

Сподели

Коментари