Легендите на няколко митологии разказват за феникса, който има вълшебната способност да се възражда от собствената си пепел. Тази привилегия за безсмъртие птицата е получила като дар от боговете.
На животните, които ще срещнем в следващата десетка, също им се налага да възкръсват от пепелта. Разбира се, в техния случай нямаше да се стигне до пепелта без недотам любезното спомоществователство на човека.
Вижте някои животински видове, които са възкръснали като феникс.
10. Ноторнис
Този „пищно облечен” жител на Нова Зеландия винаги е бил рядка птица. Отначало за ноторниса се е знаело единствено от разказите на маорите, които го наричали такахе. За първи път европейците се уверяват лично в съществуването му в средата на XIX век.
За последно такава птица била уловена през 1898 г. След като няколко десетилетия от нея нямало ни перо, ни кост, учените приели, че тя вече не е сред нас. През 1949 г. д-р Джефри Орбел, за когото натурализмът бил хоби, открил и заснел два ноторниса.
Днес местообитанията на птицата в Нова Зеландия са превърнати в специално охраняван резерват. Според учените уязвяването на популацията такахе се дължи не толкова на човешката дейност, колкото например на факта, че поровете и невестулките унищожават яйцата и малките им, или че елените унищожават тревната растителност, където е тяхното място за гнездене.
Но в крайна сметка поровете, невестулките и елените всъщност са донесени по тези места от хора – заселниците.
9. Кубински и хаитиянски соленодон
Кубинският соленодон пострадал от нарушеното екоравновесие. В интерес на борбата с отровните змии, по неговите места била пренесена мангустата. Кучетата и котките, които дошли с хората, също допринесли за дисбаланса.
Няколко десетилетия кубинският соленодон бил смятан за изчезнал поради своята рядкост. Както казахме, пострадал, но все пак не бил унищожен. През 1907 г. в източна Куба Хиат Верил отново открил този малък работлив насекомояд.
Подобна е историята на хаитянския соленодон. Той също бил „изчезнал” задълго. И отново Верил е този, който го връща в „книгата на живите”.
Една от причините и днес соленодонът да се среща рядко е вероятно, че женските раждат само по едно малко. Но пък този трийсетина сантиметров насекомояд знае как да се отбранява. Той е доста кръвожаден в яростта си и в такива моменти би нападнал дори човек, без да му трепне окото.
8. Калифорнийски кондор
Този дълголетник има доста внушителни размери. Може да лети на височина от 6 километра. Живее около 100 години. Няма естествени врагове. Единственият му неприятел е човекът.
Калифорнийският кондор е бил унищожаван от овчарите, освен това е жертва и на пестицидите, използвани за борба с гризачите. През 1850 г. е видян последно за следващите стотина години. Тоест тази птица е била смятана за напълно изчезнала в продължение на повече от един век.
През 1952 г. калифорнийският кондор бил забелязан отново. Районите му на гнездене незабавно са обявени за резерват. Разбира се, той се среща твърде рядко и естествено, неговото унищожаване се наказва строго.
7. Елен на отец Давид
Този красавец е известен още като милу. Още преди повече от 3000 години той е престанал да бъде диво животно, тъй като са започнали да изсичат горите на нягогашното му местоообитание (блатистите райони на среден Китай). Все пак едно стадо продължило да живее в императорския ловен парк.
През XIX век френският натуралист Арман Давид става първият европеец, който е допуснат на посещение там. И така французинът се запознал с неизвестния за неговата част от света вид елен. По-късно елени на отец Давид отпътували за няколко европейски зоопарка.
През 1894 г. разбушувалите се води на река Хуанхе разрушили част от оградата на императорския парк. Това изпратило този елен в неравен бой с гладуващото местно население. Така той изчезнал в родината си.
Изпратените в Европа представители на милу, имали повече късмет в случая. Английският херцог Бедфорд събрал тези елени от зоопарковете в Европа, създавайки едно стадо. Така този вид бил спасен.
А през 1964 г. еленът на отец Давид се завърнал в родината си, след като лондонският зоопарк изпратил две двойки в Пекин.
6. Бермудски буревестник
Има данни за това, че през 1603 г. тази птица е била широкоразпространена из всички Бермудски острови, както и че през 1621 г. бил убит последният ѝ представител.
Всъщност унищожаването ѝ отнело 100 години. Какво се случило с бермудския буревестник за толкова кратко време? Имал е лошия късмет да се услади на испанските заселници, а те били доста лакоми. Просто го изяли.
През 1935 г., 300 години по-късно, тази птица е открита при случаен инцидент, разбита в стъклото на морски фар. През 1951 г. са открити около 40 бермудски буревестника.
И днес те са застрашени от изчезване, но все пак популацията им е растяща.
5. Пуерторикански козодой
Ето какво е записано за тази птичка в „Червената книга”: „Никоя, освен нея, не е била отначало открита в изкопаемо състояние, след това намерена жива, веднага сметната за умряла и най-сетне отново открита с помощта на магнетофона”.
Орнитологът Александър Уетмор открил костните ѝ останки в пещера. Той решил, че непознатата до момента птица вече е изчезнала. След това Уетмор срешнал на живо пуерториканския козодой, но за кратко – последно през 1911 г. Тоест тази птица изчезнала – поне за учените.
През 1961 г. обаче зоологът Георг Райнар записвал нощните звуци на жалобния козодой в Пуерто Рико. Той чул „странен глас” в звукозаписа. След деветмесечно изследване на местността Райнар открил ято пуерторикански козодои.
4. Джуджевидна свиня
Този симпатичен жител, обитаващ планинските склонове на Хималаите, както и Непал, Бутан, Секим и Северозападен Асам-Индия обича скрития и нощен живот. Затова не е чудно, че след като никой не го срещал в продължение на десетилетия, той бил смятан за изчезнал.
През 1971 г. обаче, неочакван пожар нарушил покоя и уединението на джуджевидната свиня. Нейните представители били принудени да се покажат пред местните жители. Това се случило в тръстиковите гори на Асам.
3. Качулат ангъч
Това е една от най-редките птици в света. Според „Червената книга” е и една от най-тайнствените. За първи път японските орнитолози ѝ дават название – корейска мандаринова птица. Можем да срещнем също качулатият ангъч, изобразен също върху старинни китайски произведения.
Между 1943 г. и 1964 г. никой не бил виждал нито една такава птица. Учените били убедени, че тя е напълно изчезнала.
Качулатият ангъч се появява отново през 60-те години на миналия век. Днес може да го срещнем в Корея и Източна Русия. Но само ако имаме неимоверен късмет…
2. Посум на Ледбетър
Посумите дължат името си на правописна грешка. Джеймс Кук е техният откривател. Английският мореплавател забелязал приликата между тези животинчета и американските опосуми. Но когато записвал доклада си, допуснал техническа грешка.
През 1867 г. Фредерик Макой открива посума на Ледбетър. Всъщност до 1931 г. били открити само пет представителя. След това специалистите приели, че този торбест симпатяга е изчезнал напълно.
Посумът на Ледбетър се завърнал отново през 1961 г. И сега се среща, но рядко – в Австралия, където е защитен от закона. А там, където той живее, не се допускат хора – за всеки случай.
1. Белоклюн кълвач
Красивите представители на този вид водят семеен живот по двойки в Северна Америка. Обичат да се уединяват, затова избират най-скритите кътчета на гората. Какво може да наруши хармонията им? Например, ако някой изсече гората или застрои блатото, където живеят, или пожелае да си направи сувенир от главата им. Така и станало.
Всъщност през 50-те години на 20-ти век белоклюният кълвач не бил наблюдаван изобщо и специалистите го записали сред изчезналите видове.
През 1966 г. няколко двойки се появили отново в Източен Тексас. Забелязал ги Джон Денис. Днес белоклюният кълвач продължава да бъде критично застрашен, но хората вече полагат сериозни усилия, за да го спасят.
Понеже все пак сме хора, винаги, когато сме забелязвали, че човешката ни дейност извежда един или друг животински вид на ешафода „изчезващи”, сме взимали всеотдайни мерки да го върнем обратно по пътя към живота. Неслучайно по света съществуват повече от 200 000 природни резервата. Огромният недостатък на тази наша тактика е, че някои животински и растителни видове не възкръсват никога. Но както знаем, е човешко да се греши. Добре че животните на са такива хора.
Родена на същата дата, на която и Александър Невски и Мария Тереза. Обикновен Пантелей пътник. Актриса, при това куклена. Не обича есента и да изхвърля стари неща. Това е Латина! Латина Беровска!
