Човекът е „социално животно“ и често пъти се допитва до мнението на околните по отношение на това, което прави – ще го одобрят ли или не.
Но доколко всъщност трябва да взима под внимание това мнение? Ето няколко известни личности, които не са се вслушали в думите на заобикалящите ги хора и… по-добре, че е станало така.
1. Ерос Рамацоти
Носителят на световната музикална награда „Най-добър италиански изпълнител“ всъщност чува „не“, когато кандидатства в музикалната консерватория в Рим. Той от малък свири на китара и мечтае да стане певец, но явно за преподавателите в учебното заведение не е показал достатъчно талант и умения. Същото се случва и на фестивала „Castrocaro” през 1981 г. – участва с авторската си песен „Rock ‘80”, но не печели конкурса. Нито една от тези случки обаче не го разколебават дали музиката е неговото призвание. Така, година след година, с усилен труд и над 65 млн. продадени диска, Рамацоти се превръща в един от най-популярните италиански изпълнители в света. След всички тези успехи как ли са се почувствали хората, които са му казали, че с този носов тембър е непродаваем?
2. Силвестър Сталоун
Вярвам, че първата асоциация на всеки един, който чуе името на Слай, е някоя от двете класики в бойните холивудски филми – „Роки“ или „Рамбо“. А как ще реагирате, ако ви кажа, че сценарият за младия боксьор е бил отхвърлян няколко пъти, преди най-накрая една компания да склони и одобри реализацията му? А още по-шокирани ли ще сте, ако разберете, че Сталоун изрично е настоявал той да играе главната роля, понеже е имал трудности да спечели дори и малки роли във филмови продукции? Да, до 30-годишна възраст Силвестър не е имал нито една голяма роля, но това не го е отказало, а го е мотивирало. И явно това е дало резултат. През 1976 г. „Роки“ е с цели 11 номинации за „Оскар“, като печели в 2 от тях. А оттам – следва бляскава кариера и безброй касови филми.
3. Херман Майер
Заслужил прозвището „Херминаторът“ заради рисковия си стил на каране, когато е бил на 15 години, Майер е на път да се откаже от ските изобщо. Тогава е част от академията „Шладминг“ – кара добре, но не постига шампионски резултати. Чува, че шансовете му за успех са минимални, поради слабата му физика. Връща се в родния си град и започва да помага на своя баща през зимата като ски инструктор. Любовта му към ските няма как да се изпари ей така и той все пак се записва и участва на регионални състезания. Но така и не е повикан за националния отбор. До януари 1996 г. Тогава Херман Майер поставя 12-тото най-добро време от всички Световни купи в гигантския слалом.
Внимание! Прави го, дори без да е участник в състезанието – просто се спуска демонстративно на домашната си писта във Флачау. Това се оказва съдбоносно спускане за бъдещия шампион по ски алпийски дисциплини. В кариерата си Херман има 4 трофея от Световната купа, 3 титли от Световния шампионат и 2 златни медала от Олимпиади. Държи второто място във вечната ранглиста за победи на Световната купа – 54 на брой. Негов е и рекордът при мъжете за най-много спечелени победи в един сезон, както и абсолютният рекорд по показател „спечелени точки“ – 2000. Доста добри постижения за скиор със слаба физика, не мислите ли?
4. Лени Кравиц
Въпреки че е част от заможно семейство, Лени се отделя да живее сам и започва да се бори за своето място в музикалната индустрия, веднага след като завършва училище. Още с първото демо, което предлага на продуценти, успява да грабне вниманието им. Но те имат едно условие – да промени музиката си така, че да звучи „по-черна“, за да може да се продава. Той отказва. В този момент се намира и в тежък финансов период – живее в кола под наем. Но стремежът му към музикална кариера не се сломява. Напротив. След години усилия, през 1987 г., Кравиц записва първия си албум и дава заявка за световен успех. Не след дълго през 1993 г. издава песента „Are You Gonna Go My Way“ – от този момент кариерата му потръгва стремглаво нагоре, а той самият става един от най-известните изпълнители в световен мащаб.
5. Род Лейвър
Най-голямото тенис събитие за годината безспорно е „Australian Open”. Най-добрите мачове винаги са отредени да се играят на най-големия корт. Той носи името на най-добрия австралийски тенисист, приет дори в Международната зала за слава на тениса – Род Лейвър. В началото на своята кариера обаче дребничкият австралиец е смятан за твърде малък, за да успее да стане един от добрите играчи. Той обаче успява да привлече вниманието на тогавашния капитан на австралийската купа „Дейвис“ – Хари Хопман, който му дава прозвището „Ракета“, и става член на отбора, когато е едва на 18 години. През 1976 г. Лейвър е вече на 38 години и решава да прекрати професионалната си кариера, като в сметката си има спечелени безапелационните 200 заглавия на сингъл мачове. Явно не е твърде дребен за толкова добри постижения.
6. Уолт Дисни
Ако ей сега трябва да назовете любимото си анимационно филмче, кое ще бъде то? Всъщност няма голямо значение, защото шансът да споменете анимация, която да не е на „Disney“, е почти нищожен. Можете ли да си представите какво е било началото на тази империя и по-скоро съдбата на нейния създател – Уолт Дисни? Никога не бихте предположили, че историята за Мики Маус е била отхвърлена, нали? Особено с доводите, че била тъпа и никой не би искал да гледа мишка на екрана. А това, че Дисни е бил уволнен от вестника, за който работел, защото страдал от липса на въображение и добри идеи? Е, добре е, че доказва обратното с делата си и създава една от най-известните продуцентски къщи за анимационни филми в историята.
7. Пабло Пикасо
Има една легенда, която разказва как арт критик обвинява Пикасо – художникът с най-скъпо продадената картина в историята, че не може да рисува реалистично. Разбрал това, Пабло кани въпросния критик в дома си. Когато влиза, критикът понечва да закачи палтото си на една дъска с пирон, окачена на стената. Но палтото пада. Пак опитва да го закачи, но отново не става. Тогава забелязва, че и дъската, и пиронът са толкова детайлно и реалистично нарисувани, та чак не може да се познае с просто око. Поглежда към Пикасо, покланя му се в знак на извинение и си тръгва. Една поучителна история за силата на думите и силата на делата.
8. Дж. К. Роулинг
Няма дете, юноша, възрастен – с други думи няма човек на земята, който да не знае увлекателната история за малкия магьосник Хари Потър. Мъгъл, диментор, снич, куидич – все думи, които нямаше как да знаем, ако авторката на вълшебната поредица – Джоан Роулинг, не бе измислила и описала с точно им значение в книгите си. С началото на поредицата за Хари, Роулинг успя отново да развихри въображението на децата – накара ги да заживеят в чудно-магическия свят на Потър и компания, да правят заедно с него магии, да се борят с демони и зли магьосници, да ги сблъска с това, че не всичко е само розово, но пък истината рано или късно винаги излиза наяве. Тя създаде цял нов свят в съществуващия ни вече такъв. И точно тя чува затръшването на вратата на 9 издателства, които отхвърлят романа ѝ, защото не струвал. Едва от 10-тото се съгласяват, но с уточнението да няма големи очаквания, тъй като детските писатели не се купуват много в наши дни. От първото си издателство получава хонорар от 4000 долара. 105 000 долара е хонорарът, който ѝ дава американско издателство за същия роман. Всичко друго е история.
9. Майкъл Джордан
Името му е еквивалент за „баскетбол“. Име – икона в този спорт. Печели си прозвището „Air Jordan” заради високия си отскок. И ще прозвучи странно, но да – като малък е бил изключен от баскетболния училищен отбор, защото не е имал нужните ръст и атлетичност за този спорт. Това само го амбицира и в 11 клас успява да влезе в отбора. И не само – той никога не е бил сред добрите ученици, но благодарение на отличните си спортни постижения в баскетболния отбор, след завършването на гимназия веднага получава няколко оферти от водещи университети в Щатите. И така се поставя началото на умопомрачителната спортна кариера, която превръща Майкъл Джордан в легенда – шесткратен шампион на NBA, двукратен олимпийски шампион, многократен носител на титлата „най-полезен играч“. Просто великан! (в буквален и преносен смисъл, понеже е с ръст 198 см.)
10. The Beatles
Великолепната четворка от Ливърпул са световно признати за явление в музиката. Техните песни са революционни за времето си – със специфично звучене, в собствен стил, ясно открояващ се от този на останалите масови групи. Не винаги обаче техният стил е бил харесван. Даже в самото начало, когато са търсили свой мениджър и звукозаписна компания, са били отхвърляни. Казали са им, че китарата вече е твърде използван инструмент, а и звученето им не било добро като група. Въпреки всичко те не се отказват. Намират правилния екип, с който да работят и започват да пишат история. История, която се чете и до днес. Те дори се сдобиват с ордена на Британската империя през 1965 г.
А част от останалите награди, които имат в колекцията си, са 10 Grammy, 1 Оскар и 14 Ivor Novello. С всички тези успехи, абсолютно заслужено, цялата банда е включена в Залата на славата на рокендрола през 1988 г. Те са единствената група до този момент в историята, която се сдобива със свой ден в годината. През 2001 г. UNESCO обявяват 16 януари за Световен ден на The Beatles. Това е дата, на която групата прави първото си клубно участие за откриването на „Кавърн“ в Ливърпул, откъдето започва и творческият път на групата. Факти, които нямаше да станат реалност, ако се бяха повлияли от мнението на специалистите от звукозаписните компании в самото си началото.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
