10 важни момента от живота на президента д-р Желю Желев

На 30 януари 2015 г., на 79-годишна възраст, внезапно почина първият демократично избран президент на България д-р Желю Желев. Желев е философ и виден дисидент, общественик и държавник. Той е основен инициатор и съосновател на Клуба за гласност и преустройство и е сред основателите на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г. и пръв негов председател.

Ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса, на която се взема решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на Велико народно събрание (ВНС) за промяна на Конституцията. Председател е на парламентарната група на СДС във ВНС през юни 1990 г. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател (президент) на Република България, а на 19 януари 1992 г., съгласно новата Конституция на страната, е избран за държавен глава пряко от народа.

„С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес – на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите – за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма. Първият демократично избран президент на България е символ на мирния преход, на толерантността и на търсенето на национално съгласие, за да имаме всички ние, като българи и европейци, своето достойно бъдеще.“, написа президентът Росен Плевнелиев в писмото си до близките на д-р Желев.

Министерският съвет обяви 1 февруари 2015 г. (неделя) за ден на национален траур по повод кончината на д-р Желю Желев. В негова памет националните флагове на държавните институции са свалени наполовина. Създадена бе правителствена комисия, която да организира погребението на д-р Желев. Ръководител на комисията е вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова. Членове са президентите Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Георги Първанов (2002-2012 г.), както и Екатерина Захариева – началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.

Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Област Шумен. Има 3-ма братя: Йордан – общ работник в Кремиковци, Христо – шофьор и Стоян – съдия във Върховния съд. Желю Желев завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, след това философия в Софийския университет през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година e приет за член на БКП.

Спомен за президента Желев – един от бащите на демокрацията у нас, радетел за свободата, единството и демокрацията в България. Ето 10 от значимите моменти в неговия живот.

1. В началото на 60-те години на миналия век Желев подготвения дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „Самиздат“.

2. През 1965 е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, окр. Бургас.

3. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977 – 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност“ в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г.

4. Още през 1967 г. написва книгата си „Тоталитарната държава“. Тя обаче е издадена едва през 1982 г. под заглавие „Фашизмът“ в 10 хиляден тираж от издателство „Народна младеж“. Три седмици по-късно тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но все пак са били продадени вече около 6 хил. екземпляра.

5. През 1988 г. д-р Желю Желев създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. До тази дата Желев е един от най-известните и изявени дисиденти в България и е бил обект на преследвания.

6. През декември 1989 г. Желев е вече председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили и като такъв влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание (ВНС). През февруари 1990 е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав – Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова. Желю Желев председателства делегацията на СДС на Кръглата маса.

7. На 1 август 1990 г. е избран за председател-президент на Република България от ВНС. За първия мандат (от 1990 до 1992) е избран за председател (президент) от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. По негово предложение за вицепрезидент е избран генерал Атанас Семерджиев. За втория мандат от 1992 до 1997, след законодателни промени, е избран за президент в екип с Блага Димитрова за вицепрезидент на преки президентски избори.

8. През лятото на 1992 г. Желев дава пресконференция на открито, запомнена под името „Боянските ливади“. На нея той подложи на остра критика правителството на Филип Димитров – първото правителство на излъчилата президента партия СДС, обвинявайки го, че е подело война срещу медиите, синдикатите и Православната църква. След това събитие ДПС оттегля подкрепата си за кабинета, а в парламента е сглобено ново мнозинство, в което освен оглавяваното от Ахмед Доган движение влизат БСП и отцепници от СДС. То излъчва правителство начело с президентския съветник Любен Беров, определяно от мнозина като „правителството на „Мултигруп“.

9. Заради „Боянските ливади“ отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това, съюзът решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. Желю Желев тогава губи от Петър Стоянов.

10. След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация „Д-р Желю Желев“, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. Той е индивидуален член на Либералния интернационал. През март 1998 г. Желю Желев обявява предстоящото създаване на нова Общност от либерални партии, в която следва да участвуват ДПС на Ахмед Доган, партия „Нов избор“, Либерална алтернатива и Свободната радикал-либерална партия. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.