Формация Студио „Балкантон“ или ФСБ е една от емблемите на българската рок сцена. Основана е в София през 1975 г. от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров. В първите две години на съществуването си групата записва предимно кавъри.
Песните „Празник“ и „Детско представление“ са версии на „E’ Festa“ и „Impressioni di settembre“ от албума на Premiata Forneria Marconi (PFM) „Storia di un minuto“ от 1972 г. От този период е и песента „Земя“ – кавър на мотив, повтарящ се в няколко песни от албум на Роджър Глоувър – „The Butterfly Ball and the Grasshopper’s Feast“ от 1974 г.
През 1983 г. излиза албумът „След десет години“. Освен едноименната песен той включва още „Пак ще се прегърнем“ и „Ако спреш“, в която основни вокали пеят четирима различни музиканти – Александър Бахаров, Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.
През същата 1983 г., малко след записването на албума, Александър Бахаров напуска ФСБ и емигрира в Германия. Заместен е от Ивайло Крайчовски. Музикантите избират именно него, защото на прослушването той е единственият басист, който преди да започне да свири, си настройва баса.
През 1984 г. излиза „ФСБ VI“. Някои от песните, които съдържа са „Зимна къща“, „Не така“ и „Завръщане“, които излизат и като сингли. През 1987 г. ФСБ представят седмия си и последен студиен албум – „Обичам те дотук“. Той съдържа 10 песни, между които „Обичам те дотук“ и „В средата“ и е най-дългият, записван от групата в студио.
През 1988 г. е записана песента „Протегнах две ръце“, a през 1989 г. – максисингълът „Няма как/ Високо“, „Composer“, чиято музика е писана от Константин Цеков и Румен Бояджиев за песента на Васил Найденов „Пясъчен часовник“, както и „Времето е наше“, записана с участието на Орлин Горанов, Лили Иванова, Ваня Костова, Васил Найденов, Елвира Георгиева и Богдана Карадочева.
През 1990 г. излиза първата компилация на групата под името „ФСБ“. Следва период на записи на отделни песни, без да се прави цял албум. През 1990 г. е записана песента „Медалист“. „Острие“ е от 1991 г., „Опит за летене“ от 1992 г. „Последният човек“, „Иде вятър“ и „Вълче време“ са записани и издадени през 1993 г.
През 1999 г. ФСБ откупуват продуцентските права от „Балкантон“ и сключват договор с „UBP International“ за издаването на три албума „Антология“, като преиздават старите си плочи на компактдиск. През 2000 г. е издадена компилацията „ФСБ Балади“, а през 2003 г. излиза друга компилация – „ФСБ Сингъл колекция“, която съдържа синглите на групата, които не са издавани в албум.
По случай влизането на България в Европейския съюз на 01 януари 2007 г. изнасят концерт на столичния площад „Батенберг“. След концерта ФСБ се разделят с баскитариста си Ивайло Крайчовски.
На 21 август 2018 г. Крайчовски почина внезапно на 57-годишна възраст. Именно той е инициатор за създаването на група Стари муцуни с ветерана на българския рок Георги Минчев. Ивайло Крайчовски бе и организатор на мемориалните концерти „Цвете за Гошо“ и различни рок фестивали и сцени.
От петгодишен свири на цигулка и учи солфеж. Когато през 1976 г. е ученик в девети клас на XXI гимназия в София, става член на сформиралата се група от неприети в Музикалното училище инструменталисти и започва да свири на бас китара.
През 1983 г. завършва факултета по „Поп и джаз изкуства“ на Музикалната академия, в класа по контрабас и бас китара на професор Симеон Венков.
Работи активно и в студио ФСБ като тонрежисьор и музикален продуцент, а през 1993–1995 г. — в ММД Мултимедия и Болканмюзик, където взема участие в създаването на албумите на редица български поп певци, рок групи и джазови формации.
В памет на Ивайло Крайчовски днес ви предлагаме 10 от най-великите песни на Формация Студио „Балкантон“ с негово участие.
Коментари