10-те най-жестоки посегателства върху шедьоври на изобразителното изкуство

Кошмарът на всеки галерист е да открие нападнато и (недай си Боже) наранено произведение от поверената му експозиция. Живата охрана, камерите, детекторите и сложните методики за опазването на съкровищата, изложени на показ са безсилни срещу наумилият си да извърши посегателство срещу творба. И не става въпрос за кражба, с цел финансово облагодетелстване, а за нараняване и оскверняване – за вандализъм.

Терминът „вандализъм“ произлиза от латинското название на племето Vandali, чиито воини се прочули със склонността си към разграбване и опожаряване на превзетите от тях селища. През 445 г. те успели да завладеят и разорят дори Рим, унищожавайки безценни паметници на културата.

Определението за вандализъм гласи: „Престъпление против обществения ред, което се проявява в безсмислено повреждане или напълно унищожаване на имущество, културно-исторически или други ценности“. Каквато и да е личната обосновка на извършителите, те, задоволявайки своите нагласи и разбирания, всъщност отнемат от идните поколения възможността да общуват с важни за световната история и култура произведения.

Обикновено те посягат на творби на класици – автори, чиито творби струват милиони и за реставрацията на които (ако изобщо е възможна), са нужни много пари и време. Страшно много са опитите, а за съжаление доста са и успешните, посегателства върху прочути шедьоври на изобразителното изкуство. Ето 10-те най-фрапиращи от тях.

1. Нападението с чук на прочутата скулптурна композиция „Пиета“ на Микеланджело Буонароти, намираща се в Базиликата „Св. Петър“ във Ватикана. През 1972 г. психично болен посетител се нахвърля върху шедьовъра и успява да нанесе сериозни поражения на главата, врата и лявата ръка на Дева Мария.

2. Опитът за унищожаване, посредством  киселина, на безценното живописно платно „Мона Лиза“ от Леонардо да Винчи, изложено в Лувъра (Париж). През 1956 г. неизвестен извършител прави това жестоко (поредно) посегателство и съсипва долната част на картината.

3. Отново повреждане на скъпоценна скулптура с чук  – този път това е „Давид“ на Микеланджело. Творбата се намира в Академията за изящни изкуства във Флоренция. Повредено е лявото стъпало на мъжката фигура – пръстите буквално са скълцани на ситни парченца.

4. Насечена на 7 места със сатър е живописната творба „Венера в огледалото“ на Диего Веласкес, която през 1914 г. виси в Националната галерия в Лондон. Вандалската постъпка е дело на напълно нормална жена, която по-късно излежава заслуженото си наказание в затвора.

5. Разрязано с нож е великолепното голямо платно от Рембранд ван Рейн – „Нощна стража“, притежание на Райк Музеум в Амстердам. Това се случва през 1975 г., а разрезите са дело на психично болен холандец, който по неизвестни причини мрази военните от всички епохи.

6. Отново в Националната галерия в Лондон, през 1987 г. е документиран друг жесток опит за посегателство – този път „жертвата“ е маслената картина „Дева Мария с младенеца и Света Ана“ на Леонардо да Винчи. Тя е застреляна с няколко куршума.

7. С доказани ментални отклонения е и посетителят на Третяковската галерия в Москва, който през 1913 г. нарязва с нож лицата на персонажите, изобразени върху масленото платно „Иван Грозни убива сина си“ от класика на руското изобразително изкуство – Иля Репин.

8. 10-сантиметрово разкъсване, причинено от пробив и раздиране с остър предмет точно в средата на шедьовъра „Мостът в Аржантьой“ на импресиониста Клод Моне, шокира персонала, отворил за посещение музея „Орсе“ (Париж) в една октомврийска сутрин на 2007 г.

9. През 1974 г. вандалски акт е регистриран в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Върху най-известната картина на Пабло Пикасо – „Герника“, със спрей е изписан цял антимилитаристичен лозунг. По ирония на съдбата обезобразената картина също е с ярко изразена антивоенна насоченост.

10. Творбата на великия холандец Рембранд – „Автопортрет“ през 1998 г. се оказа  „дорисувана“ с жълта боя. Оскверняването на безценното платно извършителят аргументира със свободолюбието си и желанието да привлече вниманието на обществото към правото на себеизява.