Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен само като Микеланджело, е един от тримата титани на Ренесансовото изкуство, редом с Леонардо да Винчи и Рафаело. Италианският скулптор, художник, поет и архитект е един от видните представители на Флорентинската школа. Творчеството му се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота.
Микеланджело Буонароти е роден на 6 март 1475 г. в тосканското село Капрезе, където баща му е кмет. Майка му умира, когато той е още дете, а когато баща му се жени втори път, семейството се мести във Флоренция. Там Микеланджело се сприятелява със студенти по живопис и прекарва голяма част от времето си като копира майстори от ранга на Донатело, Джото, Мазачо и Ботичели.
Въпреки нежеланието на баща си, Микеланджело става чирак в ателието на стенописеца Гирландайо, а през 1489 г. отива в художественото училище на Лоренцо де Медичи. Три години Микеланджело живее в двореца на Медичите, а след смъртта на Лоренцо, бяга, отначало във Венеция, а после в Рим. Там прекарва 5 години и започва да вае първите си големи произведения.
През 1532 година, 58-годишен, Микеланджело среща Томазо де Кавалиери, красив млад благородник, на когото посвещава остатъка от живота си. Пише за него многобройни любовни сонети и му праща рисунки. Приятелството им продължава 32 години. Всъщност Микеланджело умира в ръцете на Томазо през 1564 година.
10. Дони Тондо
1507 година
Дони Тондо, Дони Мадона, понякога наричана и Светото семейство, е една от трите оцелели панелни картини на Микеланджело и единствената, която е завършена. Днес платното е изложено в музея Уфици, във Флоренция. Картината е поръчана от Анджело Дони като сватбен подарък за жена му Мадaлена Строци, дъщеря на известена тосканска фамилия. Картината е във формата на тондо, с кръгла рамка.
9. Бакхус
1497 година
Микеланджело се мести в Рим през 1496 година и остава там следващите няколко години. Още с пристигането си започва работа по статуя на римския бог на виното – „Бакхус“, поръчана му от кардинал Рафаеле Риарио. Когато е завършена на следващата година, статуята не е приета от кардинала и впоследствие е поставена в градината на банкера Джакопо Гали. Тогава Микеланджело е едва 22-годишен.
8. Бюржката Мадона
1504 година
В белгийския град Брюж се намира единствената статуя на Микеланджело, напуснала пределите на Италия, докато творецът бил жив. Мадоната от Брюж или Мадоната с младенеца се намира в катедралата Света Богородица. Статуята се отличава от творбите на подобна тематика на другите автори. Докато останалите са имали навика да изобразяват благочестива Дева Мария и усмихнат Исус, Микеланджело вае една тъжна Мадона, която сякаш знае каква ще е съдбата на сина ѝ. Самият Исус изглежда изолиран от майка си и света.
7. Библиотека Лауренциана
1559 година
Библиотека Лауренциана се намира в италианския град Фларенция. Възложена на Микеланджело от знатния род на Медичите през 1524 г. Микеланджело проектира както интериора на самата библиотека, така и нейния вестибюл. Библиотеката е едно от най-важните архитектурни постижения на Микеланджело, а иновациите в оползотворяването на пространството са революционни за времето си. Макар сградата да се използва от векове, оригиналните мебели в читалнята все още са на местата си.
6. Базиликата „Свети Петър“
1626 година
Базиликата „Свети Петър“ се счита за най-известния паметник на ренесансовата архитектура и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем. Въпреки че не е главна църква на Римокатолическата църква, нито катедрала на епископа на Рим, „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма. Според католическата традиция, в църквата е погребан свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Християнска църква на същото място съществува от IV век, а строителството на съвременната сграда започва през 1506 година и завършва през ноември 1626 година.
5. Сътворението на Адам
1512 година
Работата, извършена от Микеланджело върху тавана на Сикстинската капела, е крайъгълен камък на ренесансовото изкуство, а „Създаването на Адам“ се счита за най-известният фресков панел на шедьовъра. Популярността на картината отстъпва само на Мона Лиза. Заедно с „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи, това е най-репликираната религиозна живопис на всички времена. Изображението на докосващите се пръсти на Бог и Адам се превърна в емблематичен символ на човечеството и е имитиран и пародиран безброй пъти.
4. Моисей
1515 година
През 1505 година папа Юлий II възлага на Микеланджело да му построи гробница. Тя се намира в църквата Сан Пиетро ин Винколи и е най-известна с мраморната статуя на Мойсей. Микеланджело смята библейската фигура с рога на главата за най-реалистичното си творение. Според легендата, образът на Моисей се сторил толкова жив на създателя си, че когато го завършил, Микеланджело го ударил с чук по дясното коляно и извикал: „Моисей, говори!“.
3. Пиета
1499 година
Творбата изобразява тялото на Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествени размери и са създадени в чест на 1500-годишния юбилей от рождението на Христос. Скулптурата е важно произведение на изкуството, тъй като балансира между ренесансовите идеали за класическа красота и натурализма. Двете статуи са едни от най-завършените произведения на Микеланджело.
2. Страшният съд
1541 година
Фреската се намира над олтара на Сикстинската капела във Ватикана. Изрисувана е за четири години, между 1536 г. и 1541 г., като работата по нея е започната 20 години след тази по тавана на Сикстинската капела. Поръчана е от папа Климент VII. Изобразява второто слизане на Христос на земята и Страшният съд, който очаква всички грешници. „Страшният съд“ става обект на вътрешни диспути в църквата, тъй като някои смятат, че Микеланджело използва творбата за демонстрация на своята техника на рисуване и майсторството си, отколкото за канонично изобразяване на светците.
1. Давид
1504 година
Шедьовърът утвърждава Микеланджело като един от най-големите скулптори на всички времена. Статуята представлява библейския герой Дейвид, но преди битката му с Голиат. Колосалната статуя, с височина 5,17 метра, демонстрира изключителното техническо умение, както и силата на символното въображение на Микеланджело. Повече от 3 века статуята се намира пред входа на Palazzo Vecchio във Флоренция. Тя е била поставена там, веднага след като е била изваяна от Микеланджело. На това място днес се намира копие на оригиналната статуя. От 1873 година оригиналът е изложен в Галерията на Академията.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари