Родопа е планина със стара история, история тръгваща от Енеоолита, преминаваща през Античността, Средновековието, Османския период, Новото време и съвременността… Обитатели на Родопите са били праисторическите хора, траките, българите, но от незапомнени времена нейни обитатели са и съществата от митологията, някои от които са претърпели преименуване, също като човешките обитатели на тази красива планина.
След нахлуването на османските турци, с ислямизирането на тези територии, постепенно сред населението са се разпространили новите имена на отдавна познатите им вълшебни създания. Едно то тях е „джин/джинове“ – духове, които живеят в дълбоките гори, на непристъпни места, бродят през нощта, обикновено се явяват в човешки образ и много рядко са добронамерени към хората, с които делят планината.
Понякога закъснели пътници срещат техните джиньовски сватби (шумни веселби с музика, песни и танци) или попадат на места, където те правят гощавките си, и ако настъпят трапезата, разположена на земята, биват жестоко наказани със смърт, парализа или онемяване.
„И тъй като според битуващите представи джиновете са мюсюлмани и християни, заболелият от български джинове, независимо от религията си, търси покровителството на християнския храм или свещенослужител, а заболелият от мюсюлмански джинове разчита на ходжата.“ – пише в своята статия „Джин“ Евгения Троева.
Преди двадесет и четири години едно младо семейство, чакащо първото си дете, се прибирало през лунната лятна нощ по пътеката през гората, когато срещнали джиньовска сватба и макар че джиновете ги пуснали безпрепятствено, бременната жена още на сутринта потърсила помощта на един джинджия (ходжа, който е специализиран в борба с тези демони).
След четене на определени сури от Корана и приготвянето на специална муска, ходжата я успокоил, че детето, което носи, ще живее, но я предупредил, че най-вероятно ще бъде увредено.
Родила се Гюлмяза* – здраво момиченце, красиво като роза, което родителите му и до ден днешен чакат да проговори. Но думите му много отдавна са взети от разгневените джинове – прекръстените самодиви на планината.
* Гюлмяза – от турски език „приличаща на роза“, а също така и „човек, който не говори и не се смее“.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
