Котката е капризно, териториално, своенравно и деликатно животно. И нека това да не звучи като критика. Това е самата обективна реалност. Всеки собственик ще го потвърди с ръка на сърцето.
Ще се съгласи също и че просто да храниш и галиш своя любимец, съвсем не е гаранция за щастливо и безаварийно съвместно съжителстване. Да гледаш котка е сложна задача и съвсем не на шега си мисля, че оцелелите трябва да получават някакво звание, да се признават като ветерани от Котешката домашна война.
Сега, да оставим хумора настрана и да направим място в главите си за една сериозна тема – стресорите в котешкия живот. Като стопани ние носим отговорност за доброто емоционално здраве на своя питомец. Не бива да забравяме, че то е пряко свързано и с физическото. Също както е при хората – здрав дух в здраво тяло.
Кои са всъщност факторите, които могат силно да повлияят менталното състояние на мустакатите ни приятели? Да разгледаме 10 от тях в следващите редове.
1. Посещения до ветеринарния кабинет
Слабо вероятно е да направим посещението до лекарите приятно преживяване. Можем обаче да го направим малко по-търпимо и по-малко травмиращо. Добре е котката да има достъп през цялото време до транспортната клетка, с която бива пренасяна до кабинета. Нека я възприема като част от интериора и дори като място за спане.
Някои ветеринари препоръчват да пръскаме клетката с котешки феромони, които действат успокояващо (в никакъв случай упойващо). Те карат животното да се чувства в сигурна среда. Освен всичко казано до момента, можете да заведете един-два пъти животното да опознае своя доктор без това да е свързано с процедури (разбира се, ако са направени всички ваксини и е достатъчно безопасно). Последното най-добре да бъде обсъдено със специалист.
2. Смяна на дома
Котките са териториални животни, както вече споменахме. Промяната на местожителството им винаги предизвиква доза стрес. В тази ситуация можем да прибегнем до синтетичните котешки феромони, за които стана въпрос малко по-горе в статията. Можем също да се постараем да съхраним някои от старите принадлежности на животинката, за да има повече неща, които ѝ вдъхват някаква сигурност и са ѝ познати.
3. Поява на нов член на семейството
Без значение дали става дума за друго животно, бебе или просто нов човек, котката реагира на промяната. Животното може да демонстрира отбягващо поведение и дори депресия. За да избегнем тази ситуация, е добре да осигурим по някакъв начин период на адаптация – дали това ще се изразява в пространство, в което любимецът може да остава насаме със себе си, или в активни разсейващи занимания, е въпрос на подход и лична преценка. Отново можем да прибегнем и до котешките феромони.
4. Силен и натрапчив шум
Препоръчително е да избягваме да генерираме шум. Това включва викане, пускане на силна музика, тракане, тропане. Котката има изключително мощен слух и това, което ние не отчитаме като дразнение, може да се отрази повече от отрицателно върху нея. С няколко думи – спокойната и тиха обстановка е подходящата такава за отглеждането на едно щастливо пухкаво същество.
5. Игра с лазерче
Много хора използват това средство за развлечение. Постоянна употреба на тази джаджа е съвсем възможно да е сериозен стрес фактор. Котките имат нужда да преследват и уловят плячката си. Това, както се досещаме, не се случва с лазерчето. Не е напълно изключено да използваме тази играчка, но нека не е често и единствено. По-добре е да използваме мишка, перце, топче – да е реален предмет, който може да бъде дъвкан, драскан и улавян.
6. Повишаване на тон и наказание
Много специалисти съветват да не се опитваме да възпитаваме котката с викане и измисляне на наказания. Положителната стимулация, освен че е по-цивилизована, има и по-добър ефект. Трябва да стимулираме животното да повтаря нещата, които е редно да прави, а не да му показваме онези, които не трябва.
7. Промяна в диетата
Ветеринарите съветват да не сменяме храната често. Котките са чувствителни към такъв вид промени и могат да реагират на тях със стомашни разстройства. Това, от своя страна, неминуемо води до нервност и лошо настроение. Не се препоръчва да се дават човешки храни, защото в тях обикновено има много сол, мазнини и някои подправки, които не са полезни за животното. Ако се придържаме към една марка, един вид храна, можем да сме спокойни, че се грижим добре за физическото и психическо здраве на косматия член на семейството (не става дума за съпрузите, да не се почувстват засегнати).
8. Липса на острилки за нокти
Това е задължителен атрибут при отглеждането на такъв хищник. Ноктите са основен негов инструмент. Освен че няма да е доволен, ако няма специално място, където да се отдава на маникюра си, ще пострада и цялата ни мебелировка. На котка трябва да се падат по две острилки за нокти.
9. Липса на умствена стимулация
Котките са умни животни. Имат нужда от внимание, не само от храна и физическа игра. Би било много добре, ако имаме време за измисляне и осъществяване на дейности, които карат котката да се съсредоточава, да развива умствения си потенциал. Общите занимания сплотяват колектива и повишават нивото на интелигентност.
10. Среща с нови хора
Нашият любимец инстинктивно се крие от непознатото. Най-лошото, което можем да направим, е да го принудим да излезе от скривалището си, когато не желае. Разбира се, намеренията ни са добри, но резултатът е единствено допълнителен стрес и напрежение. Затова, срещите с непознати човеци трябва да се случват така, че котката да има възможност да се скрие и сама да прецени дали и кога иска да се покаже.
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
