Античните Дионисиеви мистерии* (религиозни ритуали, свързани с шествия и тържества, провеждани от края на декември до началото на април) са били празници на Дионис (на старогръцки език: Διόνυσος; на латински език: Bacchus) – божество на умиращата и възраждаща се природа, плодородието и лозарството.
Тъй като виното е любима напитка на човека, смята се, че култът към Дионис се е зародил още в Минойската и Микенската цивилизации, достигнал е своя апогией през Античността (в Тракия, Гърция и Римската империя), а след разпространението на християнството с грижата за лозите и виното е натоварен свети Трифон Зарезан.
И до днес по българските земи един от най-обичаните зимни празници е Трифоновден – денят, когато ритуално се зарязват лозите, макар да няма логика в това да осакатяваш растението, за да стимулираш плододаването му.
Но как древните хора са стигнали до това познание?
Стара легенда разказва, че след като на едно Дионисиево празненство виното свършило, богът първо се разгневил, а после решил да научи хората как да добиват повече грозде от дивите лози (по това време древните траки още не били култивирали лозата). Дивата лоза е катерливо растение, което се „изкачва” и захваща по ствола и клоните на дърветата, точно както асмите се изкачват и разполагат върху скелето си.
Бог Дионис винаги се движел със свита (от менади, сатири, силени, виночерпецът Пан и животни) и веднага изпратил сърните и дивите кози в гората да прегризат лозовите стебла и филизи. Хората били отчаяни, че скъпоценните растения са съсипани, но през лятото и есента с удивление забелязали, че лозите са родили много повече грозде. Оттогава винаги през февруари започва резитбата на лозите и този ден е празник, изпълнен с веселие и радост, пожелания за здраве и надежди за добра реколта.
В Археологически комплекс “Калето” – Мездра всяка зима в навечерието на Трифоновден се провеждат Дионисиеви празници, които пресъздават обичаите и ритуалите от Античността и Средновековието, а публиката получава по чаша греяно вино, приготвено по древна рецепта.
* В Българския тълковен речник думата „мистерия” е обяснена така: „тайнство, загадка, труднообяснимо явление”.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
