10 уникални особености на Археологически комплекс “Калето” край град Мездра

На 1 юли 2013 г. край гр. Мездра (област Враца) беше открит Археологически комплекс “Калето”. Той е изграден в рамките на проекта “Историята, културата и природата – туристическите атракции на община Мездра”, спечелен от Oбщина Мездра по Оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013”. Намира се близо до града, на брега на река Искър и има удобен подход от път Е 79, като отбивката е ориентирана към крепостната порта-арка. Комплексът има 4 нива: първото, най-ниско ниво, обхваща паркинг, паркова зона с алпинеуми и фонтан, организирана около сграда с административни и експозиционни помещения.

На второ ниво има новоизграден амфитеатър, облицован с бял варовик със “Сцена на изкуствата” и 84 седящи места. На трето ниво – във височина, по хълма е разположена климатизирана изложбена зала, представяща артефакти и документални снимки от етапите на археологическите проучвания, проведени на скалния рид. На последното ниво са крепостните останки, консервирани, реставрирани и експонирани за посетители. Предвидени са две ходови линии – едната се изкачва до върха на скалния рид и по нея туристът влиза в крепостта. Другата е обходна и минава край основите на крепостната стена.

България е страна, намираща се на трето място в Европа по богатство на културното наследство (след Италия и Гърция). Имаме хиляди обекти, които си съперничат за вниманието на посетителя… Но какво е интересното, неповторимото, ценното от историческа гледна точка точно на този обект – това, което ще накара отегчения любител на старините да запомни названието му и да си направи труда да го посети? Ето 10-те уникални особености на АК “Калето” – Мездра:

1. На скалния рид, извисен над река Искър е регистрирано присъствието на всички цивилизации, населявали българските земи от Халколитната епоха до Средновековието. Това показва, че стратегическото положение на хълма е оценено още в дълбоката древност и “усвоявано” в продължение на 7 хилядолетия.

2. Един от артефактите, открит при археологическите разкопки е така нареченият “Ключ към Северозапада”. Това наистина е ключ, отлят от бронз и датиран към римската епоха, но названието е по-скоро символично – всички укрепления от различните епохи са имали за задача да “заключат” вратата на Северозападна България – тоест, намиращата се на изхода на Искърския пролом крепост е предлагала чудесна видимост във всички посоки (за наблюдение и отбрана) и контролирала важния път от Софийското поле към Дунавската равнина и обратно.

3. Съдбата на всички укрепени селища на хълма е трагична – първите (от Халколита и началото на Бронзовата епоха) са унищожени при пожари, римската крепост, както и красивия римски град (с все още неоткрито име), който лежи под съвременния град Мездра също са разрушени и опожарени през ІV в. Римското укрепление е разрушавано и престроявано на няколко пъти от ІІ до VІ в., а камъните на стената още носят следите от стихийните пожари, вилнели в крепостта. Не по-благоприятна е съдбата на съоръжението от времето на Византия, Първото и Второто българско царство… Имало е моменти, когато оцелелите му защитници дори не са имали време за разчистване на рушевините, а направо са заравнявали терена и са строели отгоре, в стремежа си час по-скоро да поправят сринатите стени. Окончателният край на гарнизона и крепостната структура е през ХІVв., когато нахлуващите османци помели всички крепости в района и се настанили за 5 века на територията на България.

4. В изложбата “От Праисторията до Средновековието”, експонирана в Посетителския център може да бъдат разгледани останки, носещи следи от страшните пожари, вилнели при превземането на римската крепост и града – това са овъглена храна, семена (подправки) и жито на повече от 1 700 години, открити в съдове, както и деформирани глинени чаши и канички, които са били приготвяни за печене в керамична работилница, но при паническото напускане на помещението са съборени и са се деформирали при удара си с пода, а след това пламъците са ги изпекли и така са се запазили до днес.

5. Като находка без аналог в Европа се интерпретира халколитното “Светилище на туровете” – жертвен олтар, открит на близо 4 м. дълбочина върху стерилния пласт на монолитната скала. Той представлява два черепа на праисторическо диво говедо с огромни (към 2 метра) рога, положени симетрично и каменна букрания (изображение на бича глава). Култът към мъжкото начало, олицетворено от огромното (над 2 м високо, към 3.30 м. дълго и над 1 000 кг тежащо) животно е един от най-старите регистрирани култове в историята на света. Подобни светилища има само още две – в Мала Азия и Египет.

6. Приемствеността на свещеното място през различните епохи е удивителна – над “Светилището на туровете” археолозите откриха тракийска сакрална структура, а само 1.50 метра по-надясно са останките от римски храм, в който са принасяни дарове и оставяни посветителни плочки към богове от гръцката и римската митология, като и към Тракийския конник. Нищо чудно в западната, все още непроучени част от хълма Калето в близко бъдеще да се разкрият и останките на християнски параклис или малка църква от византийско враме и от двете Български царства.

7. В останките от римския храм е открит единственият идеално запазен медальон (едра монета) на император Север Александър, която никога не е била в обръщение и най-вероятно е дадена в дар на храма много скоро след отсичането му.

8. “Калето” край Мездра се е намирало на самата граница на двете езикови общности в Римската империя – гръцката (на юг) и латинската (на север). По време на археологическите проучвания през 2003 г., сред останките в подножието на северната крепостна стена на Калето е открита милиарна колона, с надпис на латински език. До този момент на обекта Калето всички открити надписи (върху каменни детайли или посветителни плочки) били на гръцки език. А от района на с. Долна Бешовица е известен надпис, изсечен едновременно на двата езика. Според друг артефакт, открит в близост до Роман, Мездра и нейната околност през 136 г. (по времето на император Хадриан) се намирала в провинция Тракия. А според надпис, посветен на император Север Александър (222-235 г.), през ІІІ в. вече е принадлежала към градската територия на Сердика, чието административно управление е обхващало Искърския пролом и северните склонове на Балкана.

9. От строителна гледна точка крепостта на хълма Калето е изградена по нестандартно за времето си решение, което няма аналог сред известните укрепления от това време. Мястото, върху което е разположена крепостта представлява хълм с бъбрековидна форма, половината, от който е скала, а другата половина (тая, която има нужда да бъде укрепена) – земя. Тази земя е нестабилна като опора и в северната част зида е разделен на 2 части – половината от него е стъпила върху билото на хълма, а другата половина – в неговото подножие. Така стената нямало да рухне от тежестта си. При много крепости от това време (ІІ-ІІІ в.) основите достигали до няколко метра в дълбочина, по причина, че врага (при обсада) се стремял да подкопае крепостната стена. Основите на крепостта край Мездра са вкопани само 60 см. На височина повече от 2 м. хълмът просто бил облицован със зид. Зад него била здравата почва, а същинската крепостна стена започвала високо върху билото. Смята се, че височината на стената е била 8-10 м. Входът на крепостта вероятно е бил от североизток (от юг тече река Искър, а от север и запад склоновете са почти отвесни).

10. За “Калето” и скитото в намиращ се дълбоко в скалния рид пещерен комплекс съкровище (хазната на цар Иван Шишман) разказват много местни легенди. По Искърското дефиле са били финалните боеве на последния владетел на Търновското царство и заедно с щаба му е пътувала и царската канцелария, както и ковчежникът му. Дали някога ще бъде открит входа на този пещерен лабиринт (за който се твърди, че се намира под нивото на реката и е невидим от брега и крепостта) не е ясно, но преданията възбуждат въображението на местните хора вече над 600 години.