Навсякъде сме заобиколени от синьото. Дали ще са сини дрехи, сини коли или най-малкото синьото небе. Определено това е цвят, от който трудно може да се избяга.
Със сигурност всички знаем, че е един от трите основни цвята и, ако го смесиш с жълто, става зелено. Но всъщност има още много неща, които не са всеизвестни за популярния цвят.
1. По време на Ренесанса боята с цвят ултрамариново синьо била най-скъпата от всички. Името на цвета идва от латинското ultramarinus, което буквално означава „отвъд морето“. Заради високата му цена, в картините този цвят бил резервиран единствено и само за одеждите на Дева Мария и Иисус. По тази причина много хора асоциират този цвят със святост и смирение.
2. В Китай синият цвят е често асоцииран с мъчение, духове и смърт. В традиционна Китайска опера, героят, чието лице е боядисано в синьо, е злодеят.
3. Изследвания в Европа и Америка показват, че синьото най-често се асоциира с хармония, вярност, самочувствие, безкрайност, въображение, студ и понякога тъга. Почти половината от участниците в подобни проучвания посочват синьото като свой любим цвят. Синьото често се асоциира с мъжественост, както и интелигентност, знание, спокойствие и концентрация. Може би това е причината хората да са по-продуктивни в офиси, които са боядисани в синьо.
Други проучвания пък показват, че щангистите могат да вдигат по-големи тежести, ако залата е синя. Относно асоциацията на синьото с тъгата, много художници използват главно сини нюанси в картини, в които тя е главната емоция. Между 1901 и 1904 година Пикасо навлиза в така наречения си „син период“, след самоубийството на най-добрия си приятел.
4. Имало е тривековна „война“ между сините цветове. През XIV век синята боя в Европа се е добивала от растението сърпица, след дълъг процес на киснене на цветовете. Но през XV век от Индия в Европа навлиза растението индиго, което има същата функция. Така двете растения и следователно двата различни нюанса на цвета, започват да си „съперничат“.
По-късно, през XVII век, британците, испанците и датчаните правят плантации за растението индиго в различни краища на света, с което разпространението му се увеличава още повече. Страните, от които сърпицата се добивала, съответно започнали опити да го предотвратят.
Германското правителство прави използването на индиго незаконно през 1577 година, като го описва като „пагубно, измамно и разяждащо душата вещество, окото на Дявола“. През 1609 година Франция също обявява смъртна присъда за всеки, който използва „лъжливата и пагубна индийска субстанция“. В крайна сметка опитите им се оказват напразни, тъй като качеството на боята от индиго и значително по-ниската цена правят използването на сърпица безсмислено.
5. В Египет синьото е било асоциирано с небето и божествеността. Според техните легенди и вярвания, египетският бог Амон Ра е можел да направи кожата си синя, за да лети невидим в небето. Синьото също можело да пази хората от злото. Много хора по Средиземноморието все още носят сини амулети, символизиращи окото на Бог, което да ги пази от беди.
6. В Рим е било точно обратното – синьото е било цветът на работническата класа. Това се случва, защото растението сърпица, с което дрехите са били оцветявани в синьо, е било лесно достъпно. Според разбиранията на римляните синьото е било смятано още за траурен цвят, както и за цвета на варварите.
7. Крал Луи IX е първият крал, който често носел синьо. Това било копирано и от другите знатни особи, а това превърнало синьото в кралски цвят. Щом станало цветът на краля, станало и цветът на богатите и силните в Европа и символ на статус.
В средните векове във Франция е бил нужен лиценз от короната, за да можеш да боядисваш със синя боя. В Италия синьото боядисване е било възложено на специфична гилдия – tintori di guado. Ако някой друг посмеел да боядисва предмети или дрехи в синьо, бил сериозно наказван.
8. Много неща изглеждат сини, а всъщност не са. Повечето от нас знаят или се досещат, че водата в моретата и океаните само изглежда синя. Това се дължи на оптична илюзия. Червената светлина има по-голяма дължина на вълната от синята. Водата абсорбира светлините с по-големи дължини и отразява късите (сините), които стигат до окото на съзерцаващия.
Друг обект, който често изглежда син, без да е такъв в действителност, са планините в далечината. Това пък се дължи на атмосферната перспектива, тоест: колкото по-далече нещо се намира от гледащия, толкова по-малко се забелязва контраст между обекта и цвета на фона му (обикновено син).
В една картина, колкото по-студен е един цвят, толкова по-далече изглежда. Най-изненадващият „несин“ обект са сините очи. Те всъщност нямат никакви сини пигменти. Ирисите на хората със сини очи съдържат по-малко меланин, което, подобно на ефекта с морето, означава че отразяват повече синя светлина (пак заради късата дължина на вълната).
9. На немски, да си син (blau sein) означава да си пиян.
10. Pantone, които поставят международния стандарт за цветове, са обявили небесносиньото за цвят на хилядолетието.
Михаела е студентка в Англия. Обича да прекарва много от свободното си време в YouTube. Освен това обича да яде шоколадов сладолед на плажа, да плува в морето и да кара колело в парка.
