10 любопитни факта за Съединението на България

На 5 септември 1885 г. няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив, където през нощта срещу 6 септември заедно с частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България и е обявена обща мобилизация.

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.

„Вече никой не може да упреква българите, че нямали държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят“, пише Константин Иречек в дните след Съединението.

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия. Едно от най-великите събития в нашата история. То разтърсва Берлинския договор и установения с него несправедлив ред в Европейския югоизток. След Съединението България има 96 345 кв. км територия и население 3 070 988 души.

Ето 10 любопитни факта за Съединението на България, които може би не знаете.

1. Първоначално за дата на Съединението е определен 15 септември

На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.

2. Съединението тръгва от село Голямо Конаре

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре (днес Съединение).

3. Чардафон Велики

Продан Тишков (Чардафон Велики) е участник в национално-освободителното движение, взел участие в Руско-турската война 1877 — 1878 като опълченец. След Освобождението бил сержант-майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чарда, което означава стадо селски говеда. След 1884 г., като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. фон Дригалски към прякора на Продан Тишков прибавили частицата „фон” (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон.

4. Каравелов бил в неведение за подготвяния акт

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна.

5. Недялка Шилева и знамето на Съединението

До всеки успял мъж стои по една силна жена. Доказателство за правилото намираме и в българската история, при това в събитията от 6 септември 1885 г. Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно казано „момичето до него”, е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение рамо до рамо с 326 мъже.

6. И аз съм българин!

В ранната утрин на 06 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.

7. Освободителят и Съединението

Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал. Със сигурност влияние върху негативното мнение на империята оказват и сръбските управници, които по това време са в много добри отношения с Русия.

8. 10 млн. кредит за обявената мобилизация

Ако в подготвителния период и в самия революционен акт министър-председателят Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, на която той предявява искане да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация.

9. Голямоконарски пехотен полк

За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Голямоконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 година. В него са участвували всички голямоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници и всички живущи в околните села.

10. Княз или генерал-губернатор?

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.