10 любопитни факта за новата екранизация на „Разум и чувства“

Повече от два века след първата публикация на „Разум и чувства“ романът на Джейн Остин продължава да вълнува читателите със своя изтънчен хумор, проницателен поглед към човешката природа и истории за любовта, в които сърцето и разумът невинаги са на едно мнение. Сега една от най-обичаните творби на английската писателка получава нова екранизация с Дейзи Едгар-Джоунс и Есме Крийд-Майлс в главните роли.

Режисурата е поверена на Джорджия Оукли, позната с отличения си с награди дебют „Blue Jean“, а сценарият е дело на австралийската писателка Даяна Рийд. Новият „Разум и чувства“ ни пренася в Англия от края на XVIII век, когато бракът често е въпрос не толкова на любов, колкото на финансово оцеляване, а общественото положение може да предопредели бъдещето на една жена.

След смъртта на съпруга си госпожа Дашууд и трите ѝ дъщери – Елинор, Мариан и Маргарет, са принудени да напуснат семейното имение Норланд Парк. Новият им дом е далеч по-скромната вила Бартън Котидж, където двете по-големи сестри трябва да се справят не само с промененото си положение, но и с първите сериозни разочарования в любовта.

Сдържаната Елинор изпитва чувства към Едуард Ферарс, докато романтичната Мариан се увлича по обаятелния Джон Уилоуби, без да забелязва вниманието на полковник Брандън. И докато всяка от тях търси своето щастие, сестрите постепенно откриват колко много могат да научат една от друга.

Зад красивите костюми, английските имения и романтичните сцени обаче стоят интересни решения, неочаквани актьорски срещи и дори една почти разрушена къща, която се превръща във важна част от филма. Ето 10 любопитни факта за новата екранизация на „Разум и чувства“.

1. Оукли не е очаквала да режисира филм по Джейн Остин

Когато през 2024 г. продуцентската компания Working Title предлага на Джорджия Оукли да режисира нова екранизация на „Разум и чувства“, тя остава изненадана. Дотогава британската режисьорка има зад гърба си само един пълнометражен филм – „Blue Jean“ (2022), интимна история за учителка по физическо възпитание, принудена да крие сексуалната си ориентация във Великобритания през 80-те години.

На пръв поглед преходът от съвременна социална драма към литературната класика на Джейн Остин изглежда необичаен. Всичко се променя, когато Оукли прочита сценария на Даяна Рийд. Историята я връща към тийнейджърските ѝ години и към впечатлението, което романът някога е оставил у нея.

Особено силно я привличат отношенията между Елинор и Мариан. Според режисьорката най-важната любовна история в произведението всъщност не е между мъж и жена, а между двете сестри, които могат да се нараняват, да спорят и да не се разбират, но продължават да бъдат най-голямата опора една за друга.

Тъкмо затова Оукли решава да постави сестринската връзка в центъра на своя филм, вместо да разчита предимно на романтичните отношения.

2. Двете главни актриси са приятелки от години

Дейзи Едгар-Джоунс и Есме Крийд-Майлс не се срещат за първи път на снимачната площадка на „Разум и чувства“. През 2018 г. двете участват в независимия британски филм „Pond Life“, когато все още са в началото на актьорските си кариери.

Снимките ги събират за едно лято в Йоркшир, което Дейзи помни и до днес. След работа двете прекарват вечерите заедно, включително пред телевизора, гледайки риалити предаването „Love Island“.

По-късно професионалните им пътища се разделят. Дейзи става международно известна с „Нормални хора“, а Есме получава признание с главната роля в сериала „Хана“. Когато отново се срещат на пробните снимки за „Разум и чувства“, старото приятелство се оказва безценно.

Оукли разказва, че още при първата им съвместна репетиция е усетила естествената близост между тях. Двете се шегували, смеели и се държали като истински сестри, без режисьорката да се налага да изгражда отношенията им от нулата.

А самата Есме признава, че възприема Дейзи като част от своето семейство.

3. Есме Крийд-Майлс едва не губи ролята на Мариан

Макар днес да изглежда като естествен избор за емоционалната Мариан, Есме Крийд-Майлс изобщо не е убедена, че ще получи ролята. Причината е първото ѝ прослушване, което според собствените ѝ спомени преминава катастрофално.

Актрисата забравя репликите си и остава с впечатлението, че е пропиляла шанса си. За нейно щастие получава възможност да се яви отново, а последвалите пробни снимки с Дейзи Едгар-Джоунс убеждават режисьорката, че е намерила правилната Мариан.

Любопитното е, че Есме умишлено избягва да гледа прочутата екранизация от 1995 г., в която Кейт Уинслет изпълнява същата роля. Не иска чуждото изпълнение да влияе върху собствената ѝ интерпретация. Вместо това препрочита романа и се съсредоточава върху сценария.

Актрисата признава и още нещо: в действителност характерът ѝ е доста различен от този на Мариан. Докато героинята открито демонстрира чувствата си, самата Есме е по-затворена и срамежлива. Затова превъплъщението се оказва истинско предизвикателство.

4. Джордж Маккей не е чел романа и не е гледал предишните филми

Докато Есме съзнателно избягва сравнението с Кейт Уинслет, Джордж Маккей влиза в света на Джейн Остин почти без предварителна подготовка. Актьорът, познат на зрителите с „1917“, признава, че не е чел „Разум и чувства“ и не е гледал предишните филмови версии.

За Джорджия Оукли това се оказва предимство. Тя отдавна харесва работата на Маккей и смята, че притежава необходимата чувствителност, за да изиграе Едуард Ферарс. Липсата на предварително изградена представа за героя му позволява да се съсредоточи върху конкретния сценарий, без да се опитва да прилича на Хю Грант, който изпълнява същата роля през 1995 г.

Режисьорката е впечатлена и от взаимното уважение между Маккей и Дейзи Едгар-Джоунс. Според нея то помага на двамата да изградят отношенията между Едуард и Елинор, в които много от най-силните чувства остават неизречени.

Любовната им история разчита на погледи, колебания и жестове, които често говорят повече от самите думи.

5. Бартън Котидж е била изоставена каменна постройка без покрив

Едно от най-сериозните предизвикателства пред снимачния екип се оказва намирането на подходящо място за Бартън Котидж, скромния дом, в който семейство Дашууд се премества след загубата на имението си.

В крайна сметка екипът открива постройка край Шийпстор, в района на Дартмур, графство Девън. Сградата обаче трудно може да бъде наречена къща. Тя представлява почти изоставена каменна конструкция, на места покрита с мухъл, без прозорци и първоначално дори без покрив.

Вместо да се откажат от нея, сценографката Франческа Ди Мотола и екипът ѝ превръщат руините в обитаем дом. Целта е Бартън Котидж да изглежда така, сякаш влагата никога не напуска стените, соленият морски въздух прониква навсякъде, а дрехите трудно изсъхват.

За разлика от много костюмни драми, в които дори бедните живеят сред безупречно подредени интериори, тук неудобството е част от ежедневието.

За снимките на семейното имение Норланд Парк пък е избрана историческата къща „Кингстън Ръсел“ в Дорсет.

6. Филмът е заснет на 35-милиметрова лента

В епохата на цифровото кино Джорджия Оукли избира да заснеме „Разум и чувства“ на традиционна 35-милиметрова филмова лента. Заедно с оператора Арно Потие тя търси изображение, което да запази естествените цветове, мекотата на светлината и несъвършенствата на реалния свят.

Според режисьорката филмовата лента притежава качество, което цифровите камери невинаги успяват да възпроизведат. Тя обича именно непредвидимостта ѝ и усещането, че изображението е живо.

Изборът има и практическо отражение върху снимките. Работата с лента е по-скъпа и изисква повече дисциплина. Актьорите знаят, че за някои сцени могат да разполагат само с три дубъла, което според Оукли създава напрежение, подобно на това в театъра.

Освен това режисьорката настоява за максимално използване на естествената светлина. Вместо ярко осветени салони виждаме помещения, в които светлината прониква през прозорците, а пламъците на свещите оставят част от лицата в сянка.

Резултатът е филм, който на моменти напомня живопис от края на XVIII век, но запазва усещането за истински, обитавани пространства.

7. Костюмите са боядисвани с растения, а роклите – измачкани

За автентичния облик на героините отговаря дизайнерката Грейс Снел, която получава необичайна задача: да създаде костюми за екранизация по Джейн Остин, без те да приличат на типичните пищни рокли от подобни филми.

В интервю за Vogue тя обяснява, че се е интересувала не толкова от идеализираната мода на епохата, колкото от дрехите, които жените действително са носили в ежедневието си.

Екипът използва естествени багрила, старинни платове и ръчно изработени облекла. Дейзи Едгар-Джоунс разкрива, че една от роклите ѝ е боядисана с дървесината на кампешово дърво, а за дреха на Мариан са използвани бъзови плодове.

Снел дори инструктира колегите си да не гладят роклите с пара между снимачните дни, за да запазят естествените гънки. Актрисите са насърчавани да ходят с костюмите си през калта, така че по тях да остават истински следи от всекидневието.

Особено интересен е подходът към гардероба на сестрите. След като семейството губи богатството си, те започват да преправят, разменят и носят повторно дрехите си. Към края на филма дори се забелязва как всяка от двете по-големи сестри постепенно заимства елементи от стила на другата.

Така костюмите разказват за промените в характерите им, без да е необходим допълнителен диалог.

8. Двата големи бала са заснети за общо шест дни

Балните сцени са сред най-разпознаваемите елементи във филмите по Джейн Остин, но Джорджия Оукли не ги възприема единствено като възможност за красиви костюми и впечатляваща хореография.

В „Разум и чувства“ има два важни танцови епизода. Първият е по-непринудено провинциално събиране, което снимачният екип нарича „The Hop“. Заснемането му отнема два дни. За големия лондонски бал са необходими още четири.

Режисьорката работи с хореографката Холи Блейки, за да превърне танците в продължение на любовните истории. Според Оукли баловете са били сред малкото обществени събития, на които мъжете и жените са можели да се докосват по начин, иначе неприемлив за строгите правила на епохата.

Това е особено важно за сцените между Елинор и Едуард. Техният танц е изпълнен с нежност, но и с тъга, защото двамата вече подозират, че няма да могат да бъдат заедно.

Любопитното е, че мащабът на сцените понякога затруднява самата режисьорка. Сред множеството танцуващи статисти и сложните движения на камерата Оукли невинаги успява лесно да достигне до актьорите, когато иска да им даде указания.

9. Сценаристката променя важна част от посланието на романа

Даяна Рийд подхожда към адаптацията с уважение към Джейн Остин, но не се страхува да промени елементи от оригиналната история.

В интервю за Novastream тя обяснява, че е искала да запази езика и духа на епохата, без да превръща романа в неприкосновен текст, който не допуска нов прочит.

Една от най-съществените промени засяга развитието на Елинор и Мариан. В оригиналния роман много по-голяма промяна преживява Мариан, която постепенно се научава да овладява чувствата си и да подхожда по-разумно към живота.

Във филма Рийд решава, че и двете сестри трябва да се променят. Мариан има нужда от част от сдържаността на Елинор, но и Елинор трябва да се научи да изразява чувствата си по-свободно.

Сценаристката обръща специално внимание и на мъжките образи. Тя не иска любовните истории да изглеждат като неизбежен компромис, наложен от обществените обстоятелства. Затова търси вдъхновение и от други романи на Джейн Остин, включително „Гордост и предразсъдъци“, за да направи романтичните отношения по-убедителни.

Променен е и начинът, по който е представен Уилоуби. Франк Дилейн не го играе като еднозначен злодей. Целта е зрителите да разберат защо Мариан се влюбва в него, вместо веднага да разпознаят опасността.

10. Във филма участват животни, които невинаги се подчиняват

Природата има толкова голямо значение за „Разум и чувства“, че Джорджия Оукли я разглежда почти като самостоятелен персонаж. Затова екипът не се ограничава до живописните гледки на Девън и Дорсет, а включва в сцените и множество истински животни.

За някои от снимките са докарани цели стада, които трябва да създадат усещането за оживен селски свят. Идеята е животните да бъдат естествена част от средата, а не внимателно подредена украса.

Това обаче води до непредвидени ситуации. Голяма част от животните не са обучени за филмови снимки и невинаги правят това, което екипът очаква от тях. Вместо да се опитва да контролира всяко тяхно движение, Оукли решава да използва спонтанното им поведение.

Режисьорката дори смята, че животните могат да отразяват характерите на своите собственици, подобно на домашните любимци в реалния живот.

Сред използваните локации е и къщата „Дитсуърти Уорън“ в Дартмур, която има собствена филмова история. Тя вече е попадала пред камерата в „Боен кон“ на Стивън Спилбърг.

А за крайбрежните сцени екипът избира плажа Моткомб, недалеч от Плимът. Именно съчетанието от реални места, непредвидимо време и свободно движещи се животни помага на Оукли да създаде своята версия на Англия от времето на Джейн Остин.