На 7 април светът отбелязва Международния ден на здравето. През юли 1946 г. е свикана Международна конференция по въпросите на здравеопазването. Приетият на нея устав служи като основа за създаването през 1948 г. на Световната здравна организация (СЗО).
България членува в СЗО от нейното основаване и участва активно в програмите за подобряване на здравните услуги, за премахване на острите заразни заболявания, за опазване на околната среда, в борбата със СПИН и раковите заболявания, превенцията на смъртността поради тютюнопушене. С разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г., 7 април се чества всяка година и като Ден на здравния работник в България.
Световният ден на здравето е глобална инициатива, която приканва всички – от световните лидери до хората във всички страни, да се фокусират върху едно здравно предизвикателство със световна значимост. Акцентирайки върху новопоявяващите се здравни проблеми, Световният ден на здравето дава възможност да се започнат колективни действия за опазване здравето на хората и тяхното благоденствие.
А целта е ясна. Дълголетие, без значение на каква цена. Защото дори и да знаем, че нещата утре ще са по-зле, таим надежда: не сме прави и ще се случи чудото! Иначе защо според повечето световни религии само тялото е „тленно“, душата или духът са безсмъртни?
През хилядолетията, в които войните и епидемиите са вземали хиляди жертви, мечтата за дълголетието е била почти неосъществима, ако не се броят тайнствата на знахарството. Последните два века обаче нещата се промениха и една от причините за това се крие в напредъка на медицинската наука. Откритията дават надежда не само да добавяме години към живота си, но и все по-добро качество на живот към годините.
Някои от тези открития в наше време изглеждат елементарни, но всъщност те са спасили милиони животи. Навръх Международния ден на здравето и ден на здравния работник в България ви предлагаме 10 от най-гениалните медицински открития в историята на човечеството.
1. Измиването на ръцете
Още през 19 в. унгарският лекар Игнац Филип Земелвайс открива, че месечната смъртност от родилна треска в акушерските клиники намалява до 50% след измиването на ръцете на персонала. Откритието му е посрещнато на нож от старите лекари във Виена, където работи, а самият д-р Земелвайс e обявен за луд и вкаран в лудница, където умира от сепсис вследствие на раните, получени от жесток побой от персонала. В наши дни в цивилизованите държави са разпоредени специални и задължителни правила за измиване и дезинфекциране на ръцете на медицинския персонал. А и е известно, че чистите ръце могат да спасят над 1,8 хил. детски живота дневно.
2. Ваксинирането
Човечеството е дало най-много жертви при епидемии. Но английският лекар Едуард Дженър променя това, след като само няколко години преди настъпването на 19 в. прави първата ваксина против едра шарка, а през 1805 г. Наполеон, макар по това време страната му да е във война с Англия, въвежда задължително ваксинирането във Франция. До откритието на д-р Дженър вариолата убива около 400 000 европейци годишно (включително и петима действащи монарси) и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението. Умирали една четвърт от възрастните и над 55% от заболелите деца. Благодарение на универсалното задължително ваксиниране последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 г., а през 1980 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява окончателното унищожаване на вируса. В България заболяването е официално ликвидирано през 1928 г., след като от 1903 г. противовариолната ваксинация става задължителна по силата на Закона за опазване на общественото здраве.
3. Рентгенът
Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. от германския физик Вилхелм Конрад Рьонтген и дава мощен тласък не само за развитието на физиката, но разкрива невероятни хоризонти пред медицинската диагностика. Рьонтген, починал от рак в резултат на облъчването от лъчите, които сам открил, до края на живота си не е вярвал във вредата от тях. Разбира се, с този дар на науката не бива да се злоупотребява, защото днес знаем, че само една снимка на зъб се равнява на 365 изпушени цигари.
4. Инсулинът
За пръв път инсулин е инжектиран на диабетно болен през 1922 г. И ако до началото на ХХ в. захарната болест се равнявала на смъртна присъда, днес, макар да не е открито нищо по-добро от инсулина, хората с диабет благодарение на това лекарство и на добрия контрол могат да доживеят до дълбоки старини. Пример за това е не само 88-годишният ръководител на Социалистическата федеративна република Югославия Йосип Броз Тито, но и милиони хора по света.
5. Антибиотиците
Ако днес населението на планетата надминава 7 млрд. души, в много голяма степен това се дължи на антибиотиците. Началото на масовата им употреба е поставено през Втората световна война с първия известен на човечеството техен представител – пеницилина. Последната крачка към раждането на революционното лекарство срещу сифилис, туберкулоза, гангрена и прочее инфекции прави Александър Флеминг, който, докато изследва грипа, открил природния пеницилин. После се раждат стрептомицин (използван за пръв път в лечението на туберкулоза през 1946 г.), биомицин и т.н. Днес годишно се произвеждат 12 млн. кг пеницилин и употребата му има важен принос за по-здравословния и по-продължителен живот, а смъртността от инфекциозни заболявания, причинени от бактерии, само в САЩ е едва 5% от смъртността преди век! Антибиотиците дават тласък и на развитието на други клонове в медицината, сред които са онкологията, хематологията, трансплантологията, защото имунитетът на раково болните на химиотерапия и след операция е отслабен и те са податливи на всякакви бактериални инфекции, които успяват да победят благодарение на антибиотиците.
6. Очилата
През 1249 година английският учен Роджър Бейкън открива, че за засилване на зрението може да се използват лещи. Затова и Бейкън се смята за баща на съвременните очила. Около 15 век пък в Китай са създадени първите очила със затъмнени стъкла. Китайците затъмнявали стъклата, като ги опушвали по специална технология. Стъклата обаче не позволявали добра видимост, както и не предпазвали от слънчевите лъчи, но и целта им в този период не била такава. Затъмнените стъкла били използвани главно от съдиите в Китай, за да прикриват изражението на очите си по време на съдебните заседания. Вярвало се също така, че тъмните стъкла прогонвали злите сили.
7. Трансплантацията
Част от човешката мечта за дълголетие, при това в добро здраве, е присаждането на органи което осигурява по-добро качество на живот на болния. Свидетелства за това се откриват в древните митологии не само на Китай и Гърция. Легенда разказва, че през 3 в.сл.Хр. лечителите Козма и Дамян извършили чудо, присаждайки крак от убит етиопец на бял човек. През вековете опитите за трансплантация на органи не са давали задоволителен резултат, докато не била открита и изследвана причината за това – реакцията за отхвърляне на присадката. След първата успешна трансплантация на бъбрек през 1953 г. в САЩ световноизвестният сърдечен хирург – южноафриканецът Кристиан Барнард, извършва първата трансплантация на сърце през 1959 г. Днес трансплантациите на органи, тъкани, кости са рутинна операция в целия цивилизован свят, а присаждането на лице, ръце, крака вече не е новост. При това медицината се цели по-високо – качеството на живот на хората с присадки да не се различава много от това на здравите.
8. „Ин витро“ оплождането
Ако днес населението на планетата надхвърля 7 млрд. души, в много голяма степен това се дължи на „ин витро“ оплождането, дало тласък на развитието и на други методи на асистираната репродукция. След 1978 г. благодарение на британския учен Робърт Едуардс милиони двойки по света имат шанса да прегърнат свое дете.
9. Ехокардиографията
Еволюцията на ехографията датира от 1880 г., когато братята Жак и Пиер Кюри откриват пиезоелектричество. По време на Втората световна война, ултразвуковата диагностика напредва бързо, поради използването й за откриване на подводници. Пионерите на ехокардиография са Инге Едлер, кардиолог в университета в Лунд, Швеция, и Хелмут Херц , шведски физик. Едлер и Херц взимат назаем сонарно устройство от местната корабостроителница, подобряват го и записват сърдечното ехо от собственото сърце на Херц. С развитието на този ултразвуков „рефлектоскоп“, се появява ехокардиография. Едлер и Херц първи съобщават за продължителен запис на движенията на стените на сърцето през 1954 г. и описват използването на ултразвуковия кардиограма при митралните клапни заболявания през 1956 г.
10. Шестият сърдечен тон
Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев. Откриването на този тон е дало възможност за едно по-пълно и цялостно изследване на аномалиите на сърцето и сърдечната дейност. Проф. д-р Иван Митев е бил специалист по педиатрия. Целия си живот е прекарал в грижи за опазване здравето на децата. Оставил е след себе си доста трудове и е защитил всички свои дисертации (една от най-значимите е „Детска смъртност“). По-подробно се е спрял над изучаването, изследването и диагностицирането на проблемите със сърдечносъдовата система.
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
