Времето лети. И всичко около нас бързо се променя. За по-малко от 100 години животът сякаш изцяло е загубил предишния си облик и е придобил нов, но историите за миналото никога не остаряват и винаги са актуални.
Именно чрез тях ние често търсим корените си на различни места – в хора, места или навици. Тук ще ви представим 10 неща, които предците ни са правили (дали защото са искали, или защото е трябвало), които ние никога няма да правим, а изводите оставяме на вас.
1. Сънят на сламения матрак
Преди меките и уютни бели матраци, хората са залагали на нещо съвсем по-просто – сламения матрак. През годините сламата се е наложила като най-удачна за пълнеж на леглото на обикновения човек, тъй като перата били трудни за намиране на пазара, а за да си ги набавиш сам – е, трябва да се лишиш от пернатите същества на масата. Тези матраци обаче, носят в себе си редица негативни черти, поради което и са били бързо сменени.
Колкото и дебел да направите своя „матрак“, толкова много слама винаги намира начин да пробие през кърпата и да наруши съня ви. Шевовете в повечето случаи са били груби и широки, което е било предпоставка за поява на зарази. В периода на чумата и наложената от инквизицията забрана за къпане, матракът се е оказвал едно от най-мръсните неща в дома на хората. За щастие сега живеем в епохата на удобно и чисто легло.
2. Доктор без образование
През 18 век не е имало много възможности за получаване на медицинско образование. Хората са можели да избират да учат в Единбург, Лейден или Лондон, но повечето от тях дори не са си го помисляли поради липса на финансови възможности. В резултат на това чиракуването е начинът, по който повечето хора са ставали лекари – предаване на занаята от някого, който е добър в него. Един чирак прекарва две или три години с практикуващ лекар срещу заплащане и извършване на мъчителни дела, преди да се отдели да практикува сам.
3. Който не работи, не трябва да яде
Работата тук е проста – улови го и го сложи в чинията. Независимо дали са живели на село или в града, всички хора от предишните поколения са имали опит в лова и риболова. Да можеш да намериш, да хванеш и да убиеш своята собствена храна, е било смятано за основно житейско умение, нужно за оцеляването на семейството.
Но далеч не е само това. Важно е било да знаеш също как да разфасоваш елен, как да нарежеш говеждото месо или заека, който е бил уловен по-рано. Това се е смятало за част от ежедневието на почти всяка домакиня през XX век, която същевременно с това е използвала и кожата на животните, подменяйки гардероба си.
4. Народна медицина
Няма как да не сте чували от вашите баби и дядовци за лечението с чесън, джинджифил и лук. Билките и естествените масла са сякаш магически. Корените на българската народна медицина например трябва да се търсят в далечното минало, още преди основаването на българската държава. Традициите в тази област са изградени още от времената на древните траки, които усвоили знания от културата на народностите перси, келти, скити, гърци, римляни и араби.
Лечителското изкуство се е предавало от поколение на поколение. Народната медицина лекува целия организъм, а не само болестта, която симптомите посочват. Едновременно с растителните лекарства, се използват и ритуали от религията или културата на всеки народ, молитви и вяра в оздравяването. Развитието на днешните технологии не ни позволява обаче да използваме само народната медицина, колкото и тя да се е смятала за работеща през вековете.
5. Обща вана за цялото семейство
Ако не сте имали достатъчно късмет да живеете близо до река, шансовете водата да не стига са били обичайно големи. Въпреки че хората са прибягвали до барели за дъжд (интересно е, че към днешна дата в редица държави има забрана за събиране на дъждовна вода), когато е било възможно, резултатът е, че всички хора в домакинството са използвали една и съща вана.
Но и за това си има ред – обикновено бащата минава първи, следван от всички останали. Представете си го само: вода втора употреба. Въпреки че йерархията на банята все още съществува в повечето фамилни жилища, които имат обща баня (особено, когато ползват бойлер), поне сега можете да се насладите на няколко кубика само за себе си, независимо колко сте чакали.
6. Бартер на стоки
Преди ерата на търговските центрове и големите супермаркети, е било много по-обичайно да се разменят стоки и услуги – най-простата форма на търговия. Бартерът става популярен сред обществата, в които не съществуват парични системи, или в които парите са в много нестабилно положение. Неудобството при този вид търговия е, че тя зависи от взаимното съвпадение на необходимости.
Преди размяната да бъде осъществена, необходимостите на един човек трябва да са отражение на тези на друг. Ако някой има излишък от овце, но се нуждае от брашно, той трябва да намери някого с излишък от брашно и необходимост от повече овце. С времето, за да се улесни този процес, се създават посредничества, където се складирало и търгувало с различни стоки.
7. Пощата
Мисля че това ми е любимото. Писането на писма остава най-романтичното занимание от миналото. Лист хартия, който е имал силата да предизвика всякакви емоции в човешката душа, а думите върху него са били толкова ценни заради изминатия път. Буквите, изписани ръчно от изпращащия остават по-голям отпечатък у получателя. За жалост, писмата днес са голяма рядкост. Може би повечето от нас никога не са писали или получавали писмо (като изключим глобите от КАТ или сметката за телефона ха-ха).
Интересно е обаче, че по пощата в миналото са пътували не само писма, а и деца. „Как така?“ си казвате сега. Няколко момчета и момичета са изпратени по пощата със съответните пощенски печати. Пратките са доставени в периода 1913-1915 г. Най-дългото пътешествие на дете „по пощата“ се случва през 1915 г. Тогава 6-годишно момиченце трябва да бъде пренесено от дома на майка си от щата Флорида, до дома на баща си в щата Вирджиния. Транспортирането на малкото момиченце е струвало едва 15 цента, а разстоянието е над 1000 км.
8. Карали са без ограничение на скоростта
Въпреки че през 1901 г. в Кънектикът е приет закон, ограничаващ скоростта на моторните превозни средства до 19 км/ч в града и 24 км/ч в страната, останалата част от САЩ тогава все още позволява на шофьорите да определят колко бързо да стигнат до целта си. Първият всеобхватен закон за движение е въведен в Ню Йорк 2 години по-късно. Половин век по-рано в Обединеното кралство от 1832 г. за първи път се въвежда престъпление – застрашаване на безопасността на пътник или човек с “яростно шофиране”, но едва законът от 1861 г. въвежда ограничения за скорост, сходни на тези в Америка.
Нарушители естествено веднага са се намерили. Първият човек, който ще бъде осъден за превишена скорост, е Уолтър Арнолд, който през 1896 г. получава глоба за превишена скорост от 13 км/ч. Ограниченията на скоростта се регулират самостоятелно от всяка държава и все още има места, където такива липсват, но въпреки това отделяйте нужното внимание на знаците, когато пътувате.
9. Продукти с неясно действие
В началото на XX век радиацията се възприемала като положителен феномен, от който хора от всякакви сфери не пропуснали да се възползват. Веднага били изобретени полезни козметични продукти, храна и напитки, обогатени с радий и торий, радиоактивни сувенири и други. За съжаление е имало и жертви. Спортистът Ебен Байърс пил огромни дози от такова лекарство, което довело до неговата смърт.
Освен радиацията, преди 100 години хероинът също се е смятал за безвредна алтернатива на морфина и се е продавал свободно в аптеките като лекарство против кашлица и зъбобол. Дори се е препоръчвал за деца за здрав сън. По-късно е установено, че хероинът се превръща в морфин в черния дроб, а през 1924 г. употребата му е забранена. В Германия обаче го забраняват чак през 1971 година.
10. Забавление
Човешките зоопаркове са били популярна форма на забавление. Целта е да се покажат чернокожи, индианци, азиатци, ескимоси или др., заключени в клетки, демонстриращи „естествената им среда“. Хората често са били пускани с животните на едно място и се е налагало да се борят с тях. От края на XIX век до средата на XX век подобни зоопаркове заливат не само цяла Европа, но завладяват и другите континенти. През 1931 г. Световното изложение на хора в Париж е посетено от над 34 милиона души.
Самоубийствата в тези комплекси не са били рядкост. Цели семейства са избирали смъртта пред подобен начин на живот. И ако това ви се струва странно, нека ви разкажем за „личните отшелници“. Богатите хора са били обсебени от какви ли не капризи и така се създава и тенденцията богатите хора да си имат личен отшелник, който се облича в дрипи, установява се в изкуствена пещера в градината на „господаря си“ и много неща са му забранени (да се мие, да се къпе, да се преоблича). Целият този пейзаж задължително е бил показван на гостите.
Забавленията от миналото далеч не свършват до тук. Психиатричните клиники много са изменили облика си през последните десетилетия. Пациентите там са били оставяни без каквато и да е храна и грижа. Собствениците на подобни заведения са развивали паралелен бизнес – срещу определена сума пари всеки може да влезе и да види нещастието на тези хора под формата на импровизирана екскурзия.
Наталия Бекярова учи “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”, но интересите ѝ далеч не се изчерпват в сферата на юридическите науки. Обича да научава, открива и преживява нови неща, да пита и да знае.
Коментари