10-те най-добри български пънк групи

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Добре дошли във вселенския хаос, наречен пънкарско пого! Пазете важните си органи и слаби места, докато бивате блъскан с рамо, ръган с лакти и от време на време удрян от размахващите се крайници на някой пиян тип, когото току-що са уволнили от работа и/или напуснали от връзка и има сериозни демони за вентилиране! А може би самите вие сте този тип, който точно в този момент има нужда да се „направи на животно“, да излезе на сцената, грабвайки насилствено микрофона от вокалиста и да извика „М***ата му на света!“. Ако това е така, ето ви 10 групи, подходящи за вас…

  • Тъй като това е десетка с най-добрите БЪЛГАРСКИ пънк групи, с предимство са тези от тях, които творят на български език и застъпват българската култура, на първо място – музикално, на второ – лирически.

10. Piranha

Кой не обича едно хубаво пого на фона хардкор, смесен с малко скейт-пънк? Няма такъв сред тези от вас, които някога са били на концерт на Piranha, това е сигурно, ако ще да ви било за първи път! Групата е сформирана през 2011 година от четирима приятели, споделящи силна страст към карането на скейтборд и музиката на ранни пънк-рок групи като JFA, The Faction, Circle Jerks, Black Flag, OFF и други. До този момент групата има издадени два студийни албума, заредени с чиста скейт-пънк енергия – „Skate After Death“ (2012) и „Skate Rats“ (2016). Продължават да свирят с все същите хъс и постоянство на малката българска сцена, а преждевременно стопанисват уникален по рода си, малък бар-клуб на име „Grindhouse Skateboarding Club“, намиращ се в София.

9. Last Hope

Изключителен, класически пример за хардкор банда! Last Hope са една от най-старите и утвърдени хардкор групи на българската сцена. Група с афирмативно заявено, като среден пръст в лицето на полицай, его, поддържаща класическите хардкор идеали тип „Живея, както си искам!“. Сформирани още през 1995 година, те са обиколили не само местната балканска сцена, но и западноевропейския регион, както и Русия, и Турция. Делили са подиум с големи имена като Agnostic Front, Napalm Death, Anthrax, Suicidal Tendencies и други. До този момент са записали и издали четиринадесет албума, сред които едно демо, две EP-та (Extended Play компилации) и шест сплит-албума/сплит-EP-та с други групи. Продължават да са активни и до днес, при това са една от най-често свирещите групи на малката сцена в България!

8. Кокоша Глава / 7. Хиподил

Нека се отърсим малко от афирмативността и сериозността на хардкора за момент, и да се потопим в малко по-класически, присъщи на пънк-рока клишета, като тотален непукизъм, към каквото и да е! Осмо и седмо място в тази класация отиват при две култови за сцената групи, които предпочитат да ни веселят с лековата пиянска лирика, поднесена на родния ни език, на фона на много пъстра музикална палитра.

Звукът и на двете банди е разнороден и недефиниран, понякога са ска, понякога са хардкор, понякога са сърф-пънк. Буквално е, каквото дойде, често пъти дори в рамките на една и съща песен! Докато Хиподил имат ясна кариерна арка от пет студийни албума, един сингъл и две компилации, за Кокоша Глава се носят само разкази и периодично се появяват техни песни в интернет допреди 2010, когато бива издаден четворен сплит-албум съдържащ всички песни на групата.

6. Anti-Future / 5. Vendetta

В своето опиянено веселие обаче нека не забравяме същинските ядра на пънка, които са екзистенциализмът и социално-политическият гняв. Следващите две позиции в тази десетка отиват при две групи от малката сцена, които в изкуството си засягат именно проблемите на средностатистическия български интелектуалец, вечно борещ се за своето място в обществото и вечно срещащ отхвърляне от социалните кръгове, редом с препятствията на неработещата система.

Anti-Future са сформирани през 2013 година и имат един албум – „Our Choice“ (2014) и едно EP – „Tomorrow Is Never Promised“ (2017). Vendetta са сформирани през 2001 година и имат два студийни албума – „Amici Dei“ (2004) и „Време Разделно“ (2011).

4. Резервен План / 3. Bright Sight

Интелектуалските текстове в пънк музиката са супер, но мисля че на всички ни е някак си кодирано в гените, да предпочитаме пеене или скандиране пред викане и неистово дране (било то дране с „правилна техника“ и „добра вокализация“ – да, впрочем, не се шегувам, съществуват такива критерии). Придвижваме се към челното в тази десетка и следващите две места отиват при Резервен План и Bright Sight. Двете групи имат невероятно богати инструментални композиции, но не пестят и откъм вокали! Жанрът им се определя като мелодичен хардкор, емо или пост-хардкор. В лириката си Резервен План заявяват афирмативно своите идеали и морал, докато Bright Sight отиват на още по-дълбоко в своята чувствителност с песни за самота и отчаяние, вътрешни конфликти и екзистенциализъм. Резервен План са сформирани през 2007 година, имат две EP-та – „Резервен План“ (2007) и „…нека горят!“ (2011), както и сплит-албум с групата Melekh. Вече не са активни.

Bright Sight, от своя страна, все още са… Те започват своята кариера през 2009-а. Имат три студийни албума – „Ехо на душите ни“ (2011), „Каквото сееш, ще жънеш“ (2014), „Остани жив в очите на умората“ (2016) и едно EP, озаглавено „Три“ (2012). Освен интелектуалска лирика и богат звук, всяка от двете групи има в репертоара си по една невероятна адаптация на класическия български поет Никола Вапцаров – „Хроника“ (адаптирана от Резервен План) и „Прощално“ (адаптирана от Bright Sight), което им бетонира позициите в челната петица на тази класация!

2. Контрол

Да си дойдем най-сетне на думата с малко класика в българския пънк! Контрол печелят второ място в подреждането заради своята пъстра музикална палитра, съчетаваща не само различни жанрове, но и инструменти. С тяхното умело смесване на пънк, траш, ска и местен фолклор, поднесено под формата на един музикален миш-маш от китари, кавали и какво ли още не, можете да се потопите в абсолютна парти-идилия! Лириката също не е за изпускане. Подобно на Кокоша Глава и Хиподил, които споменахме по-рано, Контрол предпочитат да ни забавляват с лековата, хумористична пиянска лирика, вместо да ни ангажират със своето колективно его или дълбок контра-културен идеализъм. Сформирани са през далечната 1988-ма и са все още активни! С албуми като „Старият дъб“ (1988), „Бумм“ (1990), „Леле како“ (1992) и още куп други след тях, групата са пуснали надълбоко своите корени в българската музикална сцена, както и във второ място на този списък.

1. Ревю

И челната позиция отива при… (Барабанче, моля!) Ревю! Точно така, Ревю са на първо място, защото, точно както Контрол, те застъпват местния фолклор в доста от своите инструментали, но отиват и една стъпка по-далеч. Ревю подхождат доста сериозно и към своята лирика, която варира от лековата и хумористична до социално ангажирана, минавайки разбира се и през любовните и еротични клишета и сантименти. Всички тези теми, поднесени на фона на един алтернативно звучащ пънк, с доста фолклорни ритми и мелодии, който все пак не забравя и своите рок-корени, правят звука на групата толкова богат, разпознаваем и характерен! Също сформирани през 1988-ма и също все още активни, Ревю имат издадени три албума – „Милена+Ревю“ (1989), „РЕВЮ IV.88-V.89“ (1995) и „10“ (2002).

Росен Тенев е автор на текстове, музика и късометражно кино. Възпитаник е на департамент Кино, реклама и шоубизнес в НБУ. Фронтмен и основно творческо лице е на музикалния проект „Слава За Смет“.


Коментари

коментар(а)

Сподели

1 коментар

  1. Виктор на

    Росенчо, моето дете, по-добре изтрий тая статия и не ставай зарезил… видно е, че идея си нямаш от бг пънк….

Коментари

С цел да улесни потребителите си, 10te.bg използва ограничен брой "бисквитки". Когато продължите да разглеждате сайта, вие се съгласявате с това. Повече инфо

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close