10 цитата от Никола Вапцаров, актуални и днес

„Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца. Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати към бъдещето“, казва италианският писател и преводач Марио де Микели за поезията на Никола Вапцаров. И е напълно прав. Днес, повече от век след раждането на твореца, стиховете му звучат като на наш съвременник, като написани за времето, в което живеем. „И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия,която не приема красивите думи и натруфеността“, добавя гръцкият поет Арис Диктеос.

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, който тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Той първо учи в гимназията в Разлог, а след това в Морското машинно училище във Варна, което по-късно е наречено на негово име.

Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1940 г. започва да събира подписи из Пиринска Македония, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч.

През 1941 г., след като е освободен, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и разстрелян още същата вечер, заедно с още 12 души на Гарнизонното стрелбище в София. Посмъртно е амнистиран.

10 цитата от Никола Вапцаров, актуални и днес

Творчество на Вапцаров е предимно със социална тематика. През 1939 г. подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, която излиза на следващата година. Публикува и други стихотворения, както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Превеждан е на редица езици. Като изтъкнат радетел и борец за мир срещу войната е удостоен с награда от Световния съвет на мира. Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова през 1953 г.


Ето и 10 цитата от негови произведения, звучащи актуално и днес:

1. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!

2. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

10 цитата от Никола Вапцаров, актуални и днес

3. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

4. из „Двубой“
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…

5. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

6. из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…


7. из „Земя“
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

8. из „Огняроинтелигентска“
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.

10 цитата от Никола Вапцаров, актуални и днес

9. из „Вяра“
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
10 цитата от Никола Вапцаров, актуални и днесвъв дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

10. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Поклон!

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *