Едно световно спортно събитие разтърси българските медии през последните дни и това е домакинството на страната ни, която посрещна на родна земя най-голямото колоездачно състезание на Италия – Джиро д’Италия. То стартира на 8 май 2026 г. от Несебър и напусна страната ни на 10 май 2026 г., когато финишира в София.
Но какво друго знаем за това състезание? Защо има такова голямо значение за велосипедистите в него и защо не един или двама мечтаят да го спечелят? Сега ще ти споменем 10 интересни факта за Голямата обиколка на Италия, която понякога стартира извън Италия. През 2026 г. България е 16-ият чуждестранен старт на Джирото.
1. Какво представлява?
Джиро д’Италия е една от трите големи „обиколки“ на държави във велосипедния спорт – след тази на Франция и преди тази на Испания. То представлява изминаване на голямо разстояние, но не наведнъж, а на етапи. Продължителността му е 3 седмици, като всяка година започва в края на пролетта (май – юни).
Има няколко различни цвята фланелки, които се дават на най-отличилите се участници в Джирото. Победителят в генералното класиране получава розовата фланелка. Най-добрият състезател по точки носи цикламената фланелка, най-добрият катерач – синята, а лидерът при младите състезатели е с бялата.
2. Кой го създава?
Състезанието възниква по идея на италианския спортен вестник „La Gazzetta dello Sport“. В своята история той вече има други големи колоездачни събития, които спонсорира – Джиро ди Ломбардия и Милано – Сан Ремо. Но амбицията е да се вдигне нивото и да се създаде наистина голямо и значимо състезание, което да стане част от най-важните спортни форуми.
Така през 1909 г. започва организацията на първото Джиро д’Италия.
3. Първо издание
Първото издание на Джирото се провежда на 13 май 1909 г. То стартира от площад „Ди Лорето“ в Милано. Тогава участие взимат 127 състезатели, като до финала стигат едва 49 от тях. Това е напълно разбираемо, при положение че маршрутът на състезанието е 2448 км. Толкова тежък и дълъг преход не е по силите на всеки.
В Джиро участват едва четирима състезатели, които не са италианци – французи. Вероятно са решили да приемат предизвикателството, което има амбицията да конкурира „френската обиколка“.
4. Етапите
Характерно за големите обиколки на Франция, Италия и Испания е това, че се провеждат на етапи. Някои от тях са по-леки и преминават през равнинни терени, но други включват дълги и тежки изкачвания, които изискват сериозна издръжливост.
Между отделните етапи на Джиро д’Италия има и почивни дни, които дават време на състезателите да се възстановят. В първите години на Джирото подобни паузи често били съобразявани и с излизането на броевете на вестник „La Gazzetta dello Sport“, който организирал състезанието.
5. Препятствия
Често по време на състезанието се случват различни непредвидени и неприятни ситуации. През годините е имало случаи на хвърляне на кабърчета по пътя, разкалени трасета, дори заснежени и непочистени участъци.
Случвало се е състезателите да бъдат замервани с домати, защото на определени места са слизали от велосипедите си и са ги пренасяли на ръце. Най-куриозният случай обаче остава нападението на състезателната група от стадо бикове край Неапол.
Но това са рисковете на живото състезание, както се казва.
6. Победител по точки
В началото правилата на Джирото определят победителя според събрания брой точки по време на състезанието. Първият такъв шампион е Луиджи Гана. Той е бил изключителен майстор в движението по кални пътища и неслучайно си печели прозвището „Кралят на калта“.
Именно Луиджи Гана печели първото издание на Джирото през 1909 г. Той следвал тактиката „ден каране – ден почивка“.
7. Победител по време
През 1914 г. все пак се решава състезанието да се печели според времето. Първото подобно издание е спечелено от Алфонсо Калцолари.
В историята тази победа остава съпътствана от грандиозен скандал. Алфонсо печели с голяма разлика пред втория – около 2 часа. Това поражда съмнения и той е обвинен, че по време на най-трудните участъци е бил теглен от автомобил.
Съдиите веднага вземат мерки и към финалното му време са добавени 3 часа наказание. Случаят обаче стига до съда. Година по-късно официално е обявено, че той е действителният шампион на турнира и всички обвинения срещу него отпадат.
8. Големите имена в състезанието
Както вече споменахме, Джирото е едно от легендарните състезания в колоездачния спорт и има своите големи победители, които историята е запечатала със златни букви.
Такова име е Алфредо Бинда, който през 1927 г. печели 12 етапа в рамките на една обиколка. Тогава състезанието е изключително тежко и от 266 стартирали участници финишират едва 80.
Две години по-късно Бинда отново печели впечатляващ брой етапи – 8. Той толкова силно се доказва като фаворит, че организаторите му предлагат хонорар, за да не участва и да има повече интрига в битката за първото място.
Алфредо Бинда печели Джирото общо 5 пъти в кариерата си. След него подобно постижение постигат само още двама шампиони – Фаусто Копи и Еди Меркс, известен като Канибала.
Най-много появявания на подиума пък има Феличе Джимонди – цели 9. В 3 от тях той е победител, два пъти е втори, а четири пъти – трети.
България също записва своето участие в Джирото. Това се случва през 2015 г., когато страната ни е представена от Николай Михайлов. Той е и първият българин, взел участие в престижния спортен форум.
9. Първата жена сред мъжете
Едно забележително участие заслужава специално внимание – това на Алфонсина Страда. Тя е първата жена, взела участие в Джирото в период, когато все още няма женско издание на състезанието.
Алфонсина застава рамо до рамо с всички мъже на старта и показва завидни резултати. Толкова е запалена по колоезденето, че решава да излъже системата и се записва под мъжкото име Алфонсин.
След известно време организаторите разбират и искат да я дисквалифицират. Но тя има своя коз – медиите също вече знаят за куриозния случай и проявяват огромен интерес към нейното представяне. Това кара организаторите все пак да я оставят като пълноправен участник.
На осмия етап от състезанието съдиите обявяват, че е финиширала след контролното време. Въпреки това тя решава да продължи до края. Така стига до Милано и финишира, а публиката я посреща с възторг.
Алфонсина Страда остава в историята като първата жена, участвала в Джирото, макар и извън официалното класиране. Едва 64 години след нейното участие се провежда и първото Джиро за жени.
10. Рекорди
В своята многогодишна история Джиро д’Италия поставя множество рекорди. Първият шампион, който не е италианец, е швейцарецът Юго Кобле през 1950 г.
Най-много етапни победи има Марио Чиполини – цели 42. Единственият представител на Северна Америка, печелил Джирото, е Андрю Хампстън през 1988 г.
До момента розовата фланелка е носена най-дълго от Еди Меркс – 77 дни.
Що се отнася до трасето, най-дългата обиколка се провежда през 1954 г., когато общата дължина е 4337 км в рамките на 22 етапа. Най-дългият етап пък е бил цели 430 км – значително повече от стандартните дистанции.
Джирото не се провежда единствено в годините на Първата и Втората световна война.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
