Архангеловден е един от най-големите празници в православния календар, честващ съборното единство на ангелските чинове. Той винаги се отбелязва на 8 ноември и е предшестван от Архангеловата задушница.
В българските вярвания Архангел Михаил олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Той е състрадателен и справедлив. Смята се, че е глух, за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи Архангел Михаил му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
След като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, я отвеждал в отвъдното. Там го чакал Свети Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.
Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на живота става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговият ред да го навести. Ето и 10-те най- разпространени традиции, свързани с този празник.
Съботният ден преди празника на Архангел Михаил е голямата Архангелова задушница – една от трите големи задушници през годината. Наричат я още войнишка, защото тогава се отдава почит на всички, загинали във войните. Ходи се на гробища и освен варено жито на гроба се носи от всеки плод, зреещ през сезона, и от всяка празнична храна. Вярва се, че душите на починалите слизат тогава от небето и търсят новия плод, роден тази година. Носят се и много цветя, защото те символизират добродетелите, запалената свещ – духа, житото – надеждата за възкресение, виното – пречистената кръв, а тамянът – молитвата за прошка.
Празникът се чества с празнична трапеза, както и с курбани, родови и семейни служби, събори и общоселски празници. Пекат се специални обредни хлябове, наричани рангеловски хлябове, които са идентични с традиционните хлябове за погребение в двете си разновидности – боговица и рангелово блюдо. На трапезата се поднасят ябълки, круши, мушмули и други сезонни плодове, готви се гювеч с овнешко или пилешко месо, сервира се пастърма и червено вино. Всички трябва да се нахранят, за да са сити и близките покойници.
Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст, обръщайки се към Свети Архангел, Свети Никола и всички светци с молитвата: “Помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” След това хлябът се доначупва и се подава по парче на всеки, а човек трябва да го вземе с две ръце.
Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, което се сипва от пръстена паница, докато домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за берекет, подобно на прикадяването. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. По време на винения ритуал за берекет, домакинята на къщата изрича думите: “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!”
Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Освен за Страшния Съд този празник ни напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник, и ни предпазва от беди. Вярва се, че архангелите пазят хората и ги водят по праведния път, но ако човек съгреши прекалено, пазителят му се оттегля и тогава “и Господ не може да му помогне”. Затова молитвата е за берекет, здраве и милостиня. В молитвата си към своя ангел-хранител молещият изрича думите: “Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!”, а при всяка служба на просителното молебствие се обръща към Бога с надеждата да бъде благословен с “мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела”.
На празника не се работи. Според поверието, ако някоя жена работи през този ден, Куцалан (митичен водач на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си. Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.
На Архангеловден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве. Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и избавят от изкушенията на лукавия и неговите зли духове. В църковната молитва присъстват думите: “Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди”.
В дните след Архангеловден са Вълчите празници. Жените не предат, не плетат и не тъкат нищо вълнено, нито отварят ножици, за да е затворена устата на вълка.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Коментари