Макар днес България да е парламентарна република, невинаги е било така. Ако се върнем назад в историята на страната, ще видим, че едни от най-интересните и наситени с важни събития периоди за бъдещото ѝ развитие са именно онези, в които тя е била монархия.
А с какво още свързваме царското семейство? С местата, които неговите членове са обитавали – дворци, резиденции, вили и ловни хижи. Част от тях са запазени и до днес и продължават да разказват историята на българската монархия.
1. Царският дворец, София
Историята на Царския дворец в центъра на София започва още преди Освобождението. На това място се е намирал сараят на османския управител, унищожен от пожар през 1816 г. През 1873 г. е построен нов конак, в който се помещава османската администрация.
След като София е обявена за столица на Княжество България, сградата става резиденция на княз Александър I Батенберг. Скоро обаче се оказва, че тя не е подходяща за представителен дворец, и князът възлага основното ѝ преустройство на виенския архитект Виктор Румпелмайер.
Работата продължава през 1880 – 1882 г., а на 26 декември 1882 г. новият дворец е официално открит. По времето на княз Фердинанд сградата е разширена с ново източно крило по проект на архитект Фридрих Грюнангер.
Днес бившият Княжески, а по-късно Царски дворец приютява Националната галерия и Националния етнографски музей. От 1978 г. сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.
2. Дворецът Батенберг, Русе
Тук ще направим едно изключение. В Русе се намира внушителна сграда, известна и до днес като „Дворецът Батенберг“. Само че тя никога не е била дворец и княз Александър I Батенберг не е живял в нея.
Сградата е построена през 1882 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Предназначението ѝ е съвсем различно – в нея се помещава администрацията на тогавашното Окръжно управление в Русе.
Откъде тогава идва връзката с Батенберг? Именно тук историята се преплита с градската легенда. С времето се разпространява твърдението, че сградата е била предназначена за дворец на първия български княз след Освобождението. Названието се оказва толкова устойчиво, че „Дворецът Батенберг“ продължава да се използва и днес, въпреки че историческите сведения не потвърждават подобно предназначение.
По-късно сградата е използвана от различни административни институции, а днес в нея се помещава Регионалният исторически музей в Русе.
Затова я включваме в нашата десетка с една важна уговорка – не като истинска царска резиденция, а като любопитен пример за това как една широко разпространена история може да се превърне почти в „исторически факт“, без всъщност да е такъв.
3. Евксиноград, Варна
Може би една от най-добре запазените и най-приказно изглеждащи резиденции на българската царска династия е Евксиноград, разположен край Варна.
Историята му започва през 1881 г., когато Варненската община предоставя на княз Александър I Батенберг земите на някогашния манастир „Св. Димитър“. Между 1881 и 1885 г. там е изградена лятна княжеска резиденция, която първоначално носи името Сандрово – по италианското умалително име на Александър, Сандро.
През 1893 г. княгиня Мария Луиза дава на резиденцията името Евксиноград, свързано с древногръцкото название на Черно море – Понтос Евксинос.
Главната сграда на двореца е започната по проект на виенския архитект Виктор Румпелмайер, а по-късно по комплекса работят и други архитекти. Не по-малко впечатляващ е паркът, оформян в продължение на десетилетия с множество редки и екзотични растителни видове.
В пределите на комплекса се намират още дворцова изба и лозови масиви. Винарската изба е създадена в края на XIX век и е част от традицията, с която Евксиноград е известен и днес.
След края на монархията комплексът става държавна собственост. Днес Евксиноград е правителствена резиденция и при определени условия е достъпен и за организирани посещения.
4. Врана, София
Един от най-популярните дворцови комплекси на българската царска династия е „Врана“, разположен в покрайнините на София. Безспорно мястото е тясно свързано с княз, а по-късно цар Фердинанд.
В края на XIX век той започва да придобива земи в района на бившия чифлик „Чардаклия“ и постепенно създава голямо стопанство и парк. С произхода на името „Врана“ са свързани различни разкази, сред които и легендата, че Фердинанд решил имението да бъде наречено на птица.
Комплексът включва две основни дворцови сгради. Първата, известна като Стария дворец, е завършена през 1904 г. и служи като ловна резиденция. През 1909 г. започва изграждането на Новия дворец по проект на архитект Никола Лазаров, а строителството приключва през 1912 г.
Около сградите постепенно е оформен огромен парк с множество растителни видове, превърнал се в една от най-интересните части на комплекса.
След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. „Врана“ остава свързана с цар Борис III и неговото семейство.
5. Царска Бистрица, Самоков
В Рила, край днешния курорт Боровец, се намира друга от известните резиденции на българската царска фамилия – „Царска Бистрица“.
Комплексът е строен в периода 1898 – 1914 г. по времето на Фердинанд и е използван като планинска и ловна резиденция. Изграждането му преминава през няколко етапа, а в работата по него участват различни архитекти, сред които и Пенчо Койчев.
Архитектурата на „Царска Бистрица“ съчетава мотиви от българската възрожденска традиция с европейски влияния. В интериора могат да се видят дърворезби, кахлени печки, мебели и декоративни елементи, които пазят атмосферата от времето на монархията.
Комплексът е заобиколен от голям парк, през който преминава река Бистрица Мусаленска.
6. Ситняково, Самоков
Недалеч от Боровец се намира още един царски имот – „Ситняково“. Построен е по времето на цар Фердинанд и е използван като планинска и ловна резиденция.
Сградата е сравнително скромна в сравнение с представителните дворци на царското семейство и е приспособена преди всичко за престой сред природата и лов.
След премахването на монархията имотът е национализиран и през годините е използван за различни цели. Десетилетия по-късно „Ситняково“ става част и от продължителните съдебни спорове около собствеността на бившите царски имоти, след които е признат за държавна собственост.
7. Саръгьол, Самоков
Известно е, че Рила е сред любимите места на цар Фердинанд. Това си личи и от броя на царските имоти, разположени в планината. Между 1912 и 1914 г. е построена ловната хижа „Саръгьол“. Тя представлява голяма дървена сграда, чиято архитектура съчетава алпийско-европейски влияния с елементи от българската възрожденска традиция.
След 1946 г. имотът е национализиран. Сградата е ремонтирана и до голяма степен запазва автентичния си облик. Разположението ѝ също е забележително – „Саръгьол“ се намира сред вековните рилски гори, в непосредствена близост до защитени територии и ценни местообитания на диви животни.
8. Дворецът в Кричим, Куртово Конаре
Близо до село Куртово Конаре, недалеч от Пловдив, се намира царският имот „Кричим“.
Историята му започва в началото на XX век, когато княз Фердинанд се впечатлява от вековните дъбови гори в района и решава да създаде там ловно стопанство. През 1905 г. по проект на архитект Георги Фингов е построена първата ловна сграда, известна като „Австрийската къща“. По времето на цар Борис III комплексът е разширен и преустроен.
Около резиденцията е оформен голям парк с вековни дъбове и множество декоративни и екзотични растения. В района са отглеждани и различни видове дивеч.
През годините около „Кричим“ се натрупват множество истории за високопоставени гости. Част от тях обаче трудно могат да бъдат потвърдени с надеждни исторически документи и постепенно са се превърнали по-скоро в легенди.
След премахването на монархията имотът е национализиран. По-късно той също става предмет на съдебен спор, след който е признат за собственост на държавата.
9. Дворец „Къщата“, Баня
В град Баня край Карлово се намира лятната царска вила, известна като „Царската къща“. Тя е построена през 1929 г. за цар Борис III, който посещава района заради местните минерални извори. Проектът е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
Имотът включва основната къща, парк и допълнителни постройки. В сравнение с представителните дворци на монархията сградата е значително по-скромна и е замислена като частна семейна вила.
„Царската къща“ е известна и като единствената частна къща, построена специално за цар Борис III. След 1946 г. имотът е национализиран, а десетилетия по-късно е върнат на наследниците на царското семейство.
10. Овнарско, Говедарци
През 1910 г. в Рила, под връх Попова капа, е изградена ловна база за цар Фердинанд. Намира се в местността Овнарско, на около 1550 м надморска височина, сред вековни иглолистни гори.
Комплексът се намира на няколко километра от село Говедарци и първоначално служи като отправна точка за ловните излети на Фердинанд в Рила. Базата се състои от няколко постройки, предназначени за настаняване, хранене и обслужване. След 9 септември 1944 г. е използвана като почивна станция.
Макар да е далеч по-скромна от дворците „Врана“ или „Евксиноград“, Овнарско е още едно свидетелство за силната връзка на цар Фердинанд с Рила и планинските райони на България.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
