10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъства

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Цар Футбол. Няма по-известно кожено кълбо. Няма по-обичани спортисти. Няма по-следени срещи. Няма по-фанатични фенове. Няма по-невероятни обрати. Няма друга такава игра. Каквото и да си говорим, футболът е страст и за мъже, и за жени, и за млади, и за стари. Всеки може да назове името на поне един футболен отбор или футболист.

Едва ли от цялата история на футбола и от всички турнири могат да се откроят само 10 велики футболни мача. Срещите, за които ще прочетете, не са подбрани по специфичен критерий. Те са грандиозни, емблематични и магични, всяка по свой си начин. Всяка разкрива чудесата на футбола в различен аспект. Но едно е сигурно – всеки фен би искал да изпита емоцията, еуфорията, адреналина и вълшебството на поне една от изброените. И нека, ако някой смята среща, която не съм споделила, за по-забележителна, да ме извини и да се чувства свободен да ме просветли.

1. Бразилия – Уругвай

1950 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваВсяка една история за магията на футбола трябва да започва с „Чудото от Маракана“ – безспорно най-драматичната футболна среща. Датата е 16 юли, годината 1950, мястото Рио де Жанейро, стадион „Маракана“. За пръв и последен път в историята на футбола, един мач привлича почти 200 000 зрители. Финал на четвъртото Световно по футбол. За Бразилия този финал е голямата мечта – цели шест месеца преди турнира, тимът на треньора Флавио Коста тренира зад високите стени на католически манастир до Рио де Жанейро. Изолацията е пълна – никакви жени, никакви приятелки, само тренировки плюс много и тайнствени ритуали на индиански шамани.

Бразилия е толкова уверена преди мача с Уругвай, че „Журнал ду Бразил“ излиза предварително със заглавие „Великата победа“. Държавата също е готова – за всеки от националите е подготвен автомобил с гравирано неговото име и думите „Вечна слава“. А за Флавио Коста е предвидено депутатско място.
И сякаш всичко върви по план – Фриака бележи в 47-та минута и всичко изглежда в кърпа вързано. Но Уругвай не мисли така – Скиафино изравнява в 66-тата минута, а в 79-тата цяла Бразилия буквално е разбита – дребничкият голмайстор на урусите Гиджа минава през бразилската защита и попарва селесао. На терена настъпва суматоха. „Маракана“ е така странно притихнал. 200 000 души, а гробна тишина. Чуват се само хлипове, стенания, провлачен плач. Ако се вярва на бразилската статистика, на стадиона има 8 самоубили се, а в страната загиналите са десетки.

Бразилският вратар Моазир Барбоса се оказва дълголетник за негово голямо нещастие, защото след този мач е презрян до края на дните си. Не му продават в магазина, не му сервират в заведенията, на улицата хората го разпознават и отвръщат лице от него.

2. Унгария – Федерална Република Германия

1954 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъства„Чудото от Берн“ – така е известно Световното първенство през 1954 година. По случай 50-годишнината от създаването на ФИФА, Мондиалът се играе в Швейцария, тъй като седалището на Централата се намира там. Това Световно предлага на феновете много и изпълнени с емоции срещи. 16-те отбора са разделени в 4 групи по 4 отбора. Два от отборите са поставени – другите отбори не са поставени. Мачовете в групата включват двубои само между поставени и непоставени отбори.

На 4 юли 1954 година, на стадион „Ванкдорф“, пред 64 хиляди души, се срещат младият отбор на Германия и фаворитите Унгария. Преди срещата цял свят е убеден, че Унгария ще вземе купата. Унгария поставя рекорд по вкарани голове на един шампионат – 27. Те са най-сигурни в своята победа – поръчват 10 каси токайско вино и раздават покани за бала на победата.

Преди мачът започва да вали дъжд, който помага на Германия. Дъждът пречи много на техничната игра и на качествата на унгарците. Капитанът на Германия Фриц Валтер е известен със стабилната си игра на дъжд. Освен това, Германия излиза с най-новите обувки, проектирани от Адидас за футболния терен – бутонките. Германците обуват бутонки със сменящи се бутони, които в калния терен вършат чудеса.
Въпреки това, Пушкаш вкарва първия гол в срещата още в 6-тата минута след пробив през цялата отбрана на ФРГ. В 8-тата минута Цибор прави резултата 2:0. Германците, обаче, изобщо не се предават. До 18-тата минута те изравняват с голове на Морлок и Хелмут Ран.

Тогава започва истинска атака пред вратата на Германия. Унгарците пропускат повече от 13 чисти положения. На всеки пет минути има чисто положение пред вратата на Германия. Три пъти топката се отбива в гредите, а два пъти защитници на Германия избиват кълбото от голлинията. Пет минути преди края Ран стреля и топката влиза във вратата за 3:2 за Германия. Унгарците бързо изравняват с гол на Ференц Пушкаш, но попадението е отменено заради засада. Така митът за непобедимия отбор на Унгария завършва, а на света се появява една нова футболна сила.

3. Реал Мадрид – Айнтрахт Франкфурт

1960 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваДатата 18 май 1960 година остава завинаги в историята на футболната игра. Финалът между Реал Мадрид и Айнтрахт Франкфурт е смятан за един от най-великите мачове на това време. За това спомага извънземният краен резултат, но и всички онези 135 000 души, който пръскат по шевовете стадион „Хемпдън Парк“ в Глазгоу. Европа става свидетел на най-резултатния финал в историята на турнира за Купата на европейските шампиони. Целият свят очаква срещата.

Подобно на първите четири финала, Реал отново се оказват догонващи в срещата. В 18-та минута Крес засича ниско центриране от дясно и извежда своите напред. Ди Стефано обаче обръща мача само за три минути. В 27-та минута на срещата, Ди Стефано изравнява. След само 180 секунди отново той се разписва след грешка на стража на отбора от Франкфурт.

Първата част на срещата приключва с 3:1 след като остава време Пушкаш в последните секунди да реализира. Наказателната акция на Реал продължава и след почивката, като съумява да отбележи три последователни гола в рамките на 15 минути. Всичките дело на унгарския стрелец Пушкаш. Чак след това представителите от Германия успяват да върнат един гол, дело на Щайн. Ди Стефано обаче вкарва своят хеттрик в мача, правейки резултата 7:2. Две минути по-късно Щайн бележи втори гол и оформя крайното 7:3. Така Реал печели 5-та си поредна титла в най-зрелищния финал дотогава. Ди Стефано пък става единственият футболист, отбелязал гол в 5 финала на този турнир. Заради това му постижение му лепват прякора „Мистър Европейска Купа“.

4. Италия – Германия

1970 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъства17 юни 1970-а остава в историята на футболната игра със 120 минути, които не могат да бъдат забравени. Италия и Германия играят полуфинал на Световното първенство в Мексико. Години по-късно сблъсъкът пред 102 000 на „Естадио Ацтека“ е определен като „Мачът на века“, а повечето фенове на футбола и до днес го определят като най-великия и драматичен в историята на световните първенства. И до днес, на стадиона седи плакет. На него пише: „Стадион „Ацтека“ оказва своята почит към героите на „Мачът на века““.

Западна Германия отива на полуфинала като фаворит. В 8-ата минута Роберто Бонинсеня пронизва немската врата – 1:0, с много точен удар, който среща и гредата, преди да влезе покрай безпомощния Сеп Майер. До средата на второто полувреме няма инфарктни ситуации. Те тепърва предстоят.

Драмата започва, след като Бакенбауер е съборен. Реферът не дава дузпа. Германците са бесни, а в добавка Бекенбауер е с извадено рамо и дълго му оказват помощ. Няма повече смени. Трябва да играе така или ФРГ да остане с 10 души. Това няма как да стане. Превързват някак ръката на Франц и той остава на терена.

В 92-рата минута Шнелингер засича топката в мрежата. Това остава единственият гол на бранителя за мачовете му в Бундестима. В петата минута на продълженията топката е пратена с глава от Зеелер в наказателното поле, а Полети решава да я спира с гърди, изпуска я от контрол и Герд Мюлер бележи.
Три минути по-късно обаче Бургнич вкарва за 2:2. Още преди края на първото продължение, Рива дава аванс за Италия. Германия не се предава и за 30- 40 секунди подлагат италианския вратар на истински обстрел. В 110- тата минута, Германия изравнява. Не са минали и 20 секунди от немския гол, когато Джани Ривера, влязъл като резерва, забива попадение, което прави резултата 4:3. Пет гола за 21 минути в продълженията.

Следват 9 минути, които изтичат по-бавно от 90. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него завършва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сценарий и Италия е на първия си финал от 32 години.

5. Франция – България

1993 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъства17 ноември 1993 г. – снежен и мразовит ден. Световна квалификация за финалите в САЩ’94. Два кръга преди края на квалификациите, шансовете на България да се класира са минимални.

Домакините се объркват и изсвирват два пъти химна ни. На „Парк де Пренс“ почти няма удари към двамата вратари, а играта се води предимно в центъра. На разбора преди началото Пената хвърля една от култовите си реплики: „Кременлиев, ти си с №11. Златков, ти ще пазиш Кантона.“ В 32-ата минута именно Ерик Кантона, който е с №11, е изведен на голова позиция от Папен и пронизва Михайлов. Само шест минути по-късно обаче след центриране от корнер Емо Костадинов с глава изравнява резултата.

В края на мача французите вече бавят леко играта. Хронометърът отброява, че остават 47 секунди до края на мача. Тогава от дълбочина Любо Пенев намира Костадинов, той укротява топката на гърди и коляно, пуска я пред себе си и от движение нанася фамозен шут шест секунди преди края. Всички помним репликите на Николай Колев – Мичмана – „Господ е българин“. Българите побеждават с 2:1 и американската мечта става реалност. 50 000 на „Парк де Пренс“ онемяват, а треньорът на „петлите“ Жерар Улие плаче като малко дете.

През нощта на 17 ноември 1993 в България на никой не му пука за студа и дъжда. Щастието е завладяло сърцата на всички, независимо дали разбират или не от футбол.

6. Аржентина – Англия

1986 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваТова е Световното първенство на Диего Армандо Марадона. Това са финалите, на които аржентинците печелят втората си световна титла. Историята обаче би могла да има и друг завършек, ако Марадона не бе използвал „свръхестествени сили“. Датата е 22 юни, годината 1986, мястото е „Естадио Ацтека“ в Мексико. Играе се изключително оспорвания четвъртфинал между Аржентина и Англия.

50 минути от началото на мача и нищо кой знае какво не се е случило. Мрежите са сухи. Никой от всичките 114 580 зрители не знае, че в рамките на следващите 5 минути ще види два от най-известните и велики гола в истрията на футбола. Двете попадения ще останат в историята по коренно различни причини, но и двете ще бъдат запомнени завинаги.

Шест минути след началото на второто полувреме нескопосано изчистване от страна на Стийв Ходж устремява топката към вратаря Питър Шилтън. Вратарят скача, Марадона също. Протяга лявата си ръка и бележи гол с нея. За всички голът с ръка е очевиден, освен за главния съдия от Тунис Али Бенасюр и за страничният съдия – българинът Богдан Дочев. И двамата признават гола, невиждайки нарушението. На пресконференцията след мача Марадона коментира, че голът е отбелязан „малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка“. След тази фраза голът остава завинаги известен като „Божията ръка“.

Само 4 минути след гола с ръка, Марадона отбелязва още едно попадение, което остава в историята като „Голът на века“ и се смята за най-доброто индивидуално изпълнение, завършило с отбелязването на гол в цялата история на футбола. Марадона бележи след 10-секунден пробив, в който преминава над 55 метра и преодолява четирима английски играчи. Той стига до наказателното поле и със залъгващо движение хвърля вратаря Питър Шилтън в друга посока и без проблеми отбелязва за 2-0. През 2002 година голът е обявен за „Голът на века“ от ФИФА.

7. Манчестър Юнайтед – Байерн Мюнхен

1999 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваНа 26 май 1999 година, в Барселона, на стадион „Ноу Камп“, пред 90 000 зрители Манчестър Юнайтед правят нещо незабравимо. За първи път в историята на Шампионска лига на финала спорят два тима, които не са шампиони на страната си.

Байерн е много по-добрият тим на терена, като баварците повеждат още в 5-ата минута. Тогава Баслер от пряк-свободен удар хваща неподготвен Петер Шмайхел. Баварците удрят две греди и само могат да съжаляват, че не решават мача още в този момент. Въпреки лошото начало, англичаните започват да вземат мача в свои ръце, но не успяват да създадат реални голови опасности, въпреки неуморната работа на Дейвид Бекъм и неговите постоянни центрирания към наказателното поле.

Тече 90-та минута и реферът Пиерлуиджи Колина назначава триминутно продължение. Точно тогава се случва нещо уникално и неповторимо. Почти целият отбор на англичаните, заедно с Петер Шмайхел са в наказателното поле на Байерн. Центрирането на Бекъм минава точно над главата на вратаря на Юнайтед, но Дуайт Йорк достига до топката. За късмет на Теди Шерингам, в 91- вата минута, топката достига до него и той с много точен удар я изпраща в долния десен ъгъл на Оливър Кан, който е безпомощен. Всички виждат как мачът отива в продължения.

По-малко от 30 секунди след изпълнението на център, Червените дяволи получават право да изпълнят нов корнер, но този път Петер Шмайхел остава пред собствената си врата, спазвайки инструкциите на Алекс Фъргюсън. Дейвид Бекъм отново завърта топката, намирайки главата на Шерингам, който я изпраща в близост до гол линията. Солскяер реагира най-бързо и изпраща топката точно под напречната греда от близка дистанция. Голът е записан в 92,17 минута. На този мач норвежецът Соляскер си печели прякора „Убиецът с бебешко лице“. Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Англия и правото да се нарича „сър“.

8. Милан – Ливърпул

2005 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваНа 25 май 2005 година светът става свидетел на може би най-великия финал в историята на Шампионската лига. На стадион „Кемал Ататюрк“ в Истанбул среща си дават два от най-големите футболни гранда – италианският колос Милан и английският Ливърпул. 65 хиляди зрители наблюдават един гениален мач.
Милан повежда още в самото начало чрез своя голям капитан Паоло Малдини. В 39-ата минута Ернан Креспо покачва на 2:0. Пет минути по-късно Креспо отбелязва за 3:0. Очертава се разгром за Ливърпул и триумф за тима на Карло Анчелоти. Да, но не.

Милан започва силно и второто полувреме. Мощен изстрел от фаул на Шевченко в 51-ата минута е избит с мъка от Дудек. Три минути по-късно капитанът на „червените“ връща с глава едно попадение – 1:3. Две минути по-късно чешкият ветеран в тима на Ливърпул Владимир Шмицер стреля опасно по земя за 2:3. В 60-ата минута натискът на Ливърпул се увенчава с дузпа. Алонсо стреля в долния десен ъгъл и резултатът става 3:3. За 7 минути отборът на Рафаел Бенитес заличава аванса на „росонерите“ от три чисти гола.

Малко преди дузпите се случва нещо любопитно, което се оказва решаващо за изхода на финала. Юношата на Ливърпул Джейми Карагър отива при Йежи Дудек и му казва да танцува по голлинията, така както го прави Гробелаар през 1984 година в Рим. Първите двама изпълнители за Милан са разколебани и пропускат – това са Сержиньо и Пирло. За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. След това Томасон и Кака не се разсейват от движенията на Дудек, а Рийзе греши за англичаните, преди Шмицер да направи 3:2 за „червените“. Така Шевченко трябва задължително да реализира.

Шева обаче стреля слабо и Дудек избива. Ливърпул се възкача отново на европейския клубен трон и то по възможно най-неповторимия начин. Футболистите и феновете на Милан не могат да повярват на това, което е станало. Играчите на Карло Анчелоти напускат обаче стадиона с вдигнати глави, защото са загубили достойно най-гръмкия финал в историята.

9. Реал Мадрид – Барселона

2009 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваНа 2 май 2009 година, на „Сантяго Бернабеу“, се срещат Реал Мадрид и Барселона. През последните години Ел Класикото между Барселона и Реал Мадрид съвсем заслужено минава за най-големия мач в Европа, ако не и в целия свят. Дуел от такъв епичен мащаб не е просто мач, а залогът е на живот и смърт. Никога между Барселона и Реал не е имало особени топли чувства, така че победата винаги е била огромен стимул.

В 15-ата минута Гонсало Игуайн от непосредствена близост матира Виктор Валдес за 1:0. Барселона обаче взимат напълно инициативата и в следващите пет минути правят пълен обрат. В 18-ата минута Тиери Анри с премерен диагонален удар изравнява отблизо за 1:1. След още 120 секунди игра пък при изпълнение на пряк свободен удар Шави намира непокрития Карлес Пуйол, който с глава вкарва за 1:2. В 35-тата минута Лионел Меси, останал за пореден път сам срещу Касияс, не греши за 1:3.

В 56-ата минута Реал Мадрид намалява резултата до 2:3, след като Серхио Рамос с глава праща топката в мрежата зад Валдес за втори път. Това допълнително дразни гостите от Барселона и те се развихрят максимално до края на мача. В 58-ата минута Анри е изведен чудесно от Шави и французинът елегантно прокарва топката покрай Касияс за 2:4. Реал Мадрид изпада в нокдаун и не знае какво да направи.

В 75-ата минута Меси изчаква докато Касияс падне на тревата и праща топката в мрежата на домакините за 2:5. В 83-ата минута е забит и последния пирон в ковчега на Реал Мадрид, след като бранителят на „каталунците“ се възползва от неразбирателство между Канаваро и Касияс и чуква топката във вратата за крайното 2:6. Това е и гол номер 100 за Барселона този сезон. В Каталуня мачът се помни като един от най-силните за Барселона в цялата история на Ел Класико.

10. Лудогорец – Стяуа

2014 година

10 футболни срещи, на които всеки фен би искал да присъстваТова е мач, достоен за филмов сценарий. И то с участието на български отбор. За щастие, присъствах на този мач и съм почти сигурна, че няма как да стана свидетел на нещо подобно втори път. „Лудогорец“ възроди надеждите за футбол на световно ниво в България и подари на феновете доста инфарктни моменти.

Българският тим губи с 0:1 първата среща в Букурещ. Втората среща се играе на националния стадион „Васил Левски“ в София пред около 20- хилядна публика.

Мачът върви 0:0, което отдалечава зелените от групите на Шампионската лига. В 85-тата минута на мача, треньорът Георги Дерменджиев взима решение, което променя вечерта. На терена се появява бразилецът Вандерсон, който в последната минута на мача препарира румънския вратар. 1:0, което означава изравняване и вкарване на мача в две продължения по 15 минути.

Две минути преди края на второто продължение, румънецът Козмин Моци изпуска нападател на „Стяуа“, който остава очи в очи с вратаря Владислав Стоянов. За Стоянов няма друга алтернатива освен да съсече връхлитащия съперников играч. И червеният картон не му е спестен. Дерменджиев вече е изчерпал трите си смени.

Ръкавиците слага Моци, който е играл за румънския „Динамо“ – историческият враг на „Стяуа“. В оставащите минути до края гол не пада. Така дузпите стават определящи.

Моци, който предизвиква червения картон, вкарва дузпа, улавя две такива, а Вандерсон пропуска от бялата точка. В крайна сметка, „Лудогорец“ печели с 6:5 и България има за втори път в своята история участник в груповата фаза на най-силния турнир на Стария континент.


Коментари

Сподели

Коментари