Пиер-Огюст Реноар е художник, който превръща радостта от живота в изкуство. В неговите платна светлината не осветява фигурите, а ги разтваря в топлина и движение, създавайки усещане за пулсиращ, дишащ свят. Той не търси конкретния момент, а неговото усещане – трептенето на въздуха, отблясъка върху кожата, близостта между хората.
В изкуството му няма дистанция – то приканва зрителя да бъде част от сцената, а не обикновен наблюдател. Реноар остава верен на убеждението си, че изкуството трябва да бъде красиво и да носи удоволствие. Той изгражда собствен художествен почерк, в който човешкото тяло, и особено женската фигура, се превръща в източник на мекота, обем и жизненост.
Независимо от промените в стила му през годините, в центъра на творчеството му винаги стои човекът – естествен, топъл и изпълнен с присъствие. Най-интересното от живота му събрахме в следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Леонар Реноар – е роден през 1799 г. в семейство на занаятчии от селски район в Централна Франция. По професия е шивач и крояч. Майката – Маргьорит Мерле – е родена през 1807 г., също в Централна Франция. Преди брака си тя работи като шивачка, а след това се отдава на грижите за децата.
2. Раждането
Пиер-Огюст Реноар е роден на 25 февруари 1841 г. в град Лимож – център на прочутото френско производство на порцелан. Той е шестото дете в семейството. Общо се раждат седем деца, но две от тях умират в ранна възраст.
През 1844 г. семейството се премества в Париж в търсене на по-добри условия за живот. Домът им се намира на улица „д’Аржантьой“ в центъра на града, недалеч от Лувъра.
3. Пеенето
Като дете Реноар проявява изключителен талант за пеене. Учителите му забелязват дарбата и, за да се уверят, че тя няма да бъде пропиляна, го запознават с органиста и преподавател по музика Шарл Гуно, който по-късно се нарежда сред най-известните френски композитори.
По това време Гуно е хормайстор на прочутия момчешки хор към църквата „Сен Евстаф“. Той веднага харесва Реноар, приема го в хора и му дава частни уроци по пеене. След време композиторът предлага да осигури на момчето пълно музикално образование и да му помогне да получи платена позиция в хора на операта. Семейството обаче отхвърля предложението.
4. Чиракуването
Когато е на 13 години, финансовото положение на семейството го принуждава да започне работа. Те не могат да си позволят продължително музикално обучение, а сигурният доход се оказва по-важен от артистичните амбиции.
Така Реноар постъпва като чирак в ателие за декорация на порцелан в Париж. Работата му включва ръчно изрисуване на цветя, гирлянди и орнаменти върху фини порцеланови съдове. Това занимание изисква изключителна прецизност, лекота на линията и увереност в щриха, тъй като боите се нанасят директно върху гладката повърхност.
Именно там той развива бързината и сигурността на ръката си, както и усета си към цветовете. Когато индустриализацията постепенно измества ръчната декорация, ателието затваря врати и Реноар остава без работа. Вместо да се върне към музиката или да избере друг занаят, той решава да се посвети по-сериозно на изобразителното изкуство.
5. Рисуването
За да се издържа, Реноар рисува върху ветрила, завеси и религиозни изображения, а вечер посещава курсове по рисуване. През 1862 г. е приет в „École des Beaux-Arts“ в Париж и в ателието на Шарл Глейр, където се запознава с Клод Моне, Алфред Сисле и Фредерик Базил – бъдещите му съмишленици в импресионизма.
По време на обучението си прекарва дълги часове в залите на Лувъра. Там копира произведения на майстори като Рубенс, от когото усвоява топлия, наситен колорит и плътното изграждане на човешкото тяло, както и Франсоа Буше, чиято мекота и чувственост по-късно отекват в собствените му женски образи. Силно влияние му оказва и Йожен Дьолакроа – особено в отношението към цвета и динамиката на композицията.
Макар по-късно да се превръща в един от водещите представители на импресионизма, противопоставящ се на строгите академични норми, Реноар никога не отхвърля напълно класическата традиция. Напротив – запазва уважение към старите майстори. Копирането в Лувъра му дава стабилна техническа основа и дълбоко разбиране за историческата живопис, което впоследствие му позволява съзнателно да се отклонява от нея. Затова дори в най-импресионистичните му творби се усещат стабилност на формата и класическо чувство за композиция.
6. Щастливото съвпадение
След разпадането на Втората френска империя в Париж за кратко установява власт радикалното революционно управление, известно като Парижката комуна. През този период Реноар рисува на брега на Сена, когато е заловен от група комунари, които го подозират, че е шпионин на френската армия.
Вместо да го удавят на място, те решават да го отведат в близкото кметство, където възнамеряват да го разстрелят. За щастие лидерът на Комуната Раул Риго разпознава Реноар като човека, спасил живота му няколко години по-рано. Художникът бил укривал Риго от полицията на Наполеон III в продължение на няколко седмици.
Риго гарантира за него и така спасява живота му.
7. Семейството
Около 1880 г. Реноар се запознава с 20 години по-младата от него шивачка Алин Викторин Шариго. Тя се превръща в негов основен модел по време на т.нар. „сух период“.
През 1885 г. се ражда първото им дете – Пиер. Пет години по-късно, през 1890 г., двамата сключват брак. През 1894 г. се ражда вторият им син – Жан, който по-късно се утвърждава като един от най-значимите френски кинорежисьори на XX век.
През 1901 г. се ражда и третият им син – Клод. Жан и Клод започват да позират на баща си още от ранна възраст, като най-малкият му син е модел в близо 90 негови произведения.
8. Бързината
Някои художници прекарват седмици, месеци и дори години в работа върху едно произведение. Това обаче не важи за Реноар. През живота си той създава няколко хиляди картини – несъмнено благодарение на бързината и увереността на четката си.
Портретът на оперния композитор Рихард Вагнер му отнема едва 35 минути. По време на едномесечния си престой в Гърнси – остров в Ламанша – художникът рисува по една картина на всеки два дни и се завръща с 15 завършени творби.
9. Болестта
В по-късните си години Реноар развива ревматоиден артрит – тежко и болезнено заболяване на ставите. Болестта причинява прогресивни деформации на ръцете, анкилоза на раменете и лактите и в крайна сметка силно ограничава подвижността му.
Той се установява в по-топлия климат на Кан сюр Мер, близо до Средиземно море, и често се подлага на лечебни процедури. Ръцете му са увивани в бинтове, за да се предотврати дразнене на кожата, докато държи четката. Към инвалидната му количка е прикрепена подвижна палитра, а система от хоризонтални цилиндри и манивела му позволява да достига различни части на по-големи платна, без да се налага да става.
Стилът му на рисуване се променя осезаемо, но въпреки болестта той не спира да работи.
10. Смъртта
Пиер-Огюст Реноар умира на 3 декември 1919 г. на 78-годишна възраст в дома си в Кан сюр Мер, в южната част на Франция. Малко преди смъртта си посещава Лувъра, за да види свои картини, изложени редом с произведенията на старите майстори, които някога копира като млад художник.
В последните месеци здравето му се влошава допълнително – освен от артрита, той страда и от пневмония, която в крайна сметка става причина за смъртта му. Първоначално е погребан в Кан сюр Мер, но по-късно тленните му останки са преместени в гробището на селцето Есоа в Бургундия – родното място на съпругата му и място, където семейството често прекарва летата си. Там се намира семейната гробница на Реноар.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
