Йохан Кройф е смятан за един от най-великите майстори на футболната игра. Три пъти печели „Златната топка“ – през 1971, 1973 и 1974 г. Бързо се превръща в символ на нов начин на мислене във футбола – интелигентен, свободен и основан на контрол и движение.
През цялата си кариера играе по метода, въведен от треньора Ринус Михелс – „тотален футбол“. Извън терена е известен с буйния си характер, остър език и склонност да мисли нестандартно – качества, които понякога го правят неудобен.
Наричат го „Летящият холандец“ заради изключителната лекота, бързина и усещане за движение, с които сякаш прелита между противниците. Определят го и като „архитект на модерния футбол“ заради начина, по който като треньор и мислител на играта изгражда нова футболна философия. Тя е основана на контрол, позиционна игра и интелигентно движение, променя стила на отбори като „Барселона“, влияе върху развитието на съвременния футбол и вдъхновява поколения треньори.
Най-интересното от живота му ще откриете в следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Херманус Корнелиус Кройф, наричан „Манус“, е собственик на малък магазин за плодове и зеленчуци. Той е практичен и трудолюбив мъж, както и отдаден привърженик на местния клуб „Аякс“. Майката – Петронела Бернарда Драайер, наричана „Нел“, участва активно в семейния бизнес, като помага в магазина и се грижи за домакинството.
2. Раждането
Хендрик Йоханес Кройф е роден на 25 април 1947 г. в болница „Бургерзикенхойс“ в Амстердам. Има брат – Хенри „Хени“, който е с две години и половина по-голям. Като малък семейството, приятелите и съседите му го наричат „Йопи“.
Израства на улица „Акерстраат“ 32 в квартал „Бетондорп“, което в превод от нидерландски означава „бетонно село“. Улицата се намира само на пет минути от стадион „Де Меер“, където футболният клуб „Аякс“ играе домакинските си мачове.
В училище не е примерен ученик в класическия смисъл. Не проявява особен интерес към академичното обучение и по-късно сам признава, че не е бил силен в традиционните предмети. За сметка на това притежава изключително бърз ум и усет към пространствени и тактически ситуации.3.
3. Трагедията
На 8 юли 1959 г., когато е едва на 12 години, баща му умира от сърдечен удар. Грижата за семейството пада изцяло върху плещите на Петронела. За да изхранва децата си, тя продава семейната бакалия и започва работа на стадион „Де Меер“, където пере екипите на футболистите от „Аякс“.
След известно време се сближава с Хенк Ангелс – член на клубния персонал. Не след дълго двамата сключват брак и той започва да се грижи за Йохан. Пуска го на игрището дори по време на тренировките на „Аякс“. Момчето гледа в захлас играчите, носи им вода, гони топките, а когато теренът се опразни, подрежда корнерните флагове, маркира игрището, тича и рита.
Скоро всички го познават и кльощавото момче се превръща в талисман на „Де Меер“.
4. Футболът
Йопи и приятелите му често играят футбол в квартала. Треньорът в школата на „Аякс“ Яни ван дер Веен, който живее наблизо, забелязва таланта му и решава да му предложи място в клуба без официален приемен изпит.
По това време момчето е хилаво и недоразвито, а дори предпочита бейзбола пред футбола. На 15 години напуска училище и остава без завършено средно образование.
Въпреки притеснението си в началото, Йохан бързо започва да прави впечатление. Отличава се с техника, бързина на мисълта и необичайно за възрастта си разбиране на играта. Не след дълго в Амстердам се разчува, че в покрайнините на града расте момче, което прави чудеса с топката. Детските мачове на стадион „Де Меер“ започват да привличат все повече публика именно заради него.
Едва на 17 години той вече е част от мъжкия отбор на „Аякс“, където получава емблематичната фланелка с номер 14.
5. Ритуалите
Въпреки че е смятан за рационален и тактически мислител, Кройф поддържа строга лична рутина преди мачовете и в съблекалнята, вярвайки, че повторяемостта му носи спокойствие и усещане за контрол върху играта.
Един от най-известните му ритуали е да изплюва дъвката си в противниковата половина малко преди началото на мача. Често потупва по корема някой от съотборниците си – най-често вратаря. Винаги стъпва първо с определен крак, подрежда екипировката си по един и същи начин и избягва всякакви промени в подготовката.
Обича да контролира всичко около себе си и в съблекалнята – от подредбата на дрехите до мястото на чантата си. Ако нещо бъде преместено, го връща обратно без излишни обяснения. Не понася изненади в последния момент преди мач, а дори дребни промени в загрявката или тактиката го дразнят, защото нарушават усещането му за ред и структура.
6. Семейството
На сватбата на своя съотборник от „Аякс“ Пит Кайзер, на 13 юни 1967 г., Кройф среща бъдещата си съпруга – Даяна Маргарета „Дани“ Костер. Тя е дъщеря на Кор Костер – заможен амстердамски бизнесмен, и носителка на титлата Мис Холандия 1967 г.
Дани също е впечатлена от Йохан. Едва година след запознанството си, и въпреки резервите на нейните родители, двамата сключват брак. Пищната им сватба се превръща в едно от най-обсъжданите светски събития в Нидерландия.
Освен красива, Дани е и интелигентна – учи история на изкуството. Под нейно влияние Йохан започва да чете повече и да проявява по-задълбочен интерес към културата. Баща ѝ, Кор Костер, впоследствие става негов агент и изиграва важна роля в управлението на кариерата му.
Семейството има три деца. Първата им дъщеря – Шантал, е родена през 1969 г., втората – Сусила, през 1972 г., а през 1974 г. се ражда синът им Жорди.
7. Раздялата
През 1973 г. Кройф е лишен от капитанската лента в „Аякс“, а съотборниците му избират Пит Кайзер за нов лидер. Дълбоко засегнат, той решава да напусне клуба. В средата на същата година преминава в „Барселона“ за около 2 милиона щатски долара – сума, която по това време е световен трансферен рекорд.
Размерът на сделката е толкова голям, че първоначално испанските власти възпрепятстват финализирането ѝ. Въпреки това трансферът е осъществен, а Кройф прави своя официален дебют на 28 октомври 1973 г. срещу „Гранада“ пред близо 90 000 зрители на „Камп Ноу“, като отбелязва два гола.
По онова време „Барселона“ се намира в долната половина на класирането. С пристигането на Кройф отборът рязко променя облика си и стига до шампионската титла през сезон 1973/74 – първа за клуба от 14 години насам.
В следващите години кариерата му преминава през неуспешно бизнес начинание, кратък престой в САЩ, завръщане в „Аякс“ и изненадващ трансфер в големия съперник „Фейенорд“. На 13 май 1984 г. изиграва последния си мач като професионален футболист – именно с „Фейенорд“, срещу „Цволе“.
8. Треньорът
През юни 1985 г. Кройф се завръща в „Аякс“ – този път като старши треньор. Още от самото начало се заема да наложи принципите на „тоталния футбол“ и собственото си виждане за играта. Идеите му са нестандартни и често изненадващи – кани оперен певец, за да учи играчите на правилно дишане, и ги кара да тренират в ограничени пространства, за да развиват бързина на мисълта под напрежение.
С времето обаче отношенията му с ръководството се влошават. През 1988 г. напуска „Аякс“ след конфликт с председателя Том Хармсен.
Малко по-късно поема „Барселона“, където прави дълбоки промени – както в тактическата схема, така и в ролите на отделните футболисти. В отбора са привлечени класни играчи, сред които и българската звезда Христо Стоичков. Постепенно тимът се превръща в една от най-силните формации в Европа и остава в историята като „Дрийм тима“ на Кройф.
Управлението му е взискателно и понякога крайно. В състава има ярки индивидуалности, което води и до напрежение. Кулминацията идва през 1994 г., когато на финала за Купата на европейските шампиони „Барселона“ губи тежко от „Милан“ с 0:4. Поражението разклаща отбора, а отношенията между Кройф, ръководството и част от играчите се обтягат сериозно, включително и с Христо Стоичков.
През 1996 г. Кройф напуска „Барселона“ след серия от конфликти с клубното ръководство, с което приключва и треньорската му кариера на най-високо ниво.
9. Цигарите
Още като тийнейджър Кройф започва да пуши – и то много. По собствените му признания стига до по няколко десетки цигари на ден, като понякога пуши дори в съблекалнята по време на почивките между полувремената. Въпреки това дълго време организмът му сякаш компенсира – изключителната му физическа активност и игрова интелигентност прикриват част от негативните ефекти.
В началото на 1991 г., вече като треньор на „Барселона“, започва да усеща сериозни симптоми – умора, стягане в гърдите и общ спад във физическото състояние. Медицинските прегледи показват тежка коронарна болест на сърцето – състояние, при което артериите, снабдяващи сърдечния мускул, са стеснени и не осигуряват достатъчно кислород.
Налага се спешна хирургична намеса. През февруари 1991 г. в Барселона му е извършен двоен коронарен байпас – операция, при която се създават обходни пътища около запушените артерии, за да се възстанови нормалният кръвоток към сърцето.
След операцията Кройф е принуден да се откаже от цигарите. Той го прави рязко, но запазва навика да държи нещо в устата и ръката си. Така започва да използва близалки като заместител. Скоро този детайл се превръща в негова запазена марка – по време на мачове, тренировки и интервюта често може да бъде видян с близалка.
По-късно Кройф се включва и в анти-тютюневи кампании, използвайки именно този образ – с близалка вместо цигара.
10. Смъртта
През октомври 2015 г. Кройф е диагностициран с рак на белите дробове. В началото има умерен оптимизъм – самият той споделя, че започва лечение и се бори, като в характерния си стил дори заявява, че има „чувството, че води с 2:0 срещу болестта“.
През следващите месеци обаче състоянието му постепенно се влошава, а заболяването прогресира бързо и дава разсейки. На 24 март 2016 г., на 68-годишна възраст, Йохан Кройф умира в Барселона, заобиколен от семейството си. Кремиран е в тесен семеен кръг, без публична церемония.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
