България е красива и плодородна. Така красива и плодородна са я видели за първи път и настъпващите от юг османци (през ХІV в.), харесали я и я похитили. Така тя станала една от многото наложници в султанския харем, който постепенно се разраснал до размерите на цяла Османска империя. Там компания ѝ правели гръцки, македонски, сръбски и много други земи – също така хубави и нещастни провинции. Като всяка завладяна насила жена и България правела опити за освобождение. Те своевременно били наказвани – с репресии (клане на население, грабежи, разоряване на цели области, опожаряване на селища и др.) – просто обичайното за времето „възпитателно“ домашно насилие…
Тъй като в онези времена, такова явление като „развод по взаимно съгласие“ не съществувало, тя нямало как да промени тежкото си положение, освен с помощ отвън. Освобождението на България станало през 1878 г., след епична и кървава Руско-Турска война. Но размерите на свободата били ревизирани от Берлинския конгрес и на престарелия ѝ и грохнал съпруг били върнати и земи, и права. През 1885 г. тя успяла да измъкне още едно свое парче от ръцете на султана – Източна Румелия. И макар че бившата ѝ колежка Сърбия светкавично ѝ обявила война, България все пак успяла да защити Съединението си. Но някои от европейските роднини (Великите сили) отново не били особено доволни… Въпреки това, на 22 септември 1908 г. България най-сетне обявила Независимостта си. Как? Ето 10-те най-важни опорни точки на това събитие.
1. Дълбоката убеденост на българското общество, че обединението и независимостта на България са от първостепенна важност за бъдещето на държавата.
2. Съпричастността на управленската върхушка към въжделенията на народа и готовността ѝ за решителни действия при появата на благоприятни промени в международната обстановка (такива настъпили на 11 юли 1908 г. с избухването на Младотурската революция).
3. В началото на септември 1908 г. Княз Фердинанд предприел пътуване до Виена, за да направи дискретни дипломатически сондажи, относно евентуално обявяване на Независимост на България и получил негласна подкрепа.
4. Правителството в София взело решение Независимостта да бъде обявена, докато Турция е ангажирана с вътрешнополитическите си проблеми.
5. Със завръщането си от визитата в Австро-Унгария княз Фердиданд наредил бърза подготовка на събитието и на 22 септември 1908 г. Независимостта тържествено била обявена (с прочитането на нарочен Манифест) в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата столица – Търново.
6. Разпоредена била мобилизация на големи части от българската армия – за противодействие на евентуална военна агресия от страна на Турция или недоволни балкански съседки.
7. През октомври 1908 г., за предотвратяване на назряващия военен конфликт, за преговори в Цариград заминал министър Андрей Ляпчев. Преговорите били главно относно финансовите претенции на Турция.
8. На 3 март бил подписан протокол, който уреждал финансовите компенсации, които България трябвало да изплати на Турция. Те били в размер на 82 милиона лева.
9. Чрез сложна финансова комбинация Русия опростила на Турция дълг на стойност 125 милиона лева и отпуснала 82 милиона лева заем на България – за откуп на българската Независимост. Още едно доказателство, че дори и най-нематериалните ценности като Свобода и Независимост могат да струват доста скъпо.
10. В средата на април 1909 г. Турция признала официално Независимостта на България. След това държавата ни получила и признанието на Великите сили. България станала царство, а Фердиднанд приел титлата „цар на българите“.
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари