Всеки уважаващ себе си българин, който обича и тачи родината си, който се гордее с произхода си, със сигурност знае кои са най-бележитите дати в историческото ни близко минало. Като събитие, дало първите сериозни сигнали, че на Балканите един народ се бунтува срещу владетеля си, е Априлското въстание.
То е последвано от постигането на така бленуваната свобода – Освобождението на този народ от чуждата власт. След това той успява да обедини земите си, разделени на две – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. И най-естественият акт на продължение на всички тези усилия – постигането на Независимостта на България на 22.09.1908 г.
По целия този трънлив път, през който минава българският народ, падат много жертви, но има и много герои. Затова нека си припомним 10 от личностите, участвали в голямото събитие на днешната дата преди 116 години. Нужно е да помним и да си припомняме техните имена, защото само който познава своето минало, може да прозре бъдещето.
1. Цар Фердинанд
Започваме с личността на българския цар, управляващ по това време – цар Фердинанд. Именно с негово съгласие премиерът Малинов пише Манифестът за Българката Независимост. А голямото събитие се случва във Велико Търново. Точно там, при първото отбелязване на празника пристига цялото царско семейство – цар Фердинанд, царица Елеонора и двамата им сина – Борис Търновски и Кирил Преславски.
За да се отдаде чест и почит на българския държавен глава, три дни след обявяването на Независимостта, местните власти в град Велико Търново гласуват и приемат предложението две от главните градски улици да се преименуват на „Цар Фердинанд I“ и „22-ри септември“.
2. Император Франц-Йосиф
Ще си кажеш „Как така Франц-Йосиф? Нали досега за цар Фердинанд говорихме?!“. Прав си, но нашият цар успява да доведе събитията в България докрай, именно заради съгласуване на общи действия с владетеля на Австро-Унгария – император Франц-Йосиф.
По време на едно от посещенията на българския цар във Виена, императорът споделя за намеренията си да наруши част от заложените решение в Берлинския договор. Усетил, че това е правилният момент, Фердинанд пожелава просто да координира действията си, за да имат по-силно влияние. Така и става. Затова, макар и индиректно, императорът също оказва роля в постигането на така желаната от българския народ Независимост.
3. Александър Малинов
Това е името, най-тясно свързано със същинския акт на написване на Манифеста, чрез който се обявява на целокупния български народ, както и на останалия свят, Независимостта на България. Делото е извършено вечерта на 21 срещу 22 септември 1908 г. във влака по линията Русе – Велико Търново. По време на почивката на гара Две Могили, премиерът Александър Малинов създава документа, свидетелстващ и узаконяващ обявяването на България за Независима държава.
Той е подписан от всички, участващи в българската власт по това време, на чело с царя. Това историческо място е увековечено след време с паметна плоча, напомняща за извършването на великото дело.
4. Иван Ст. Гешов
Поводът, който довежда царя до фактическо действие, относно постигането на Независимостта на страната ни, а не продължителното водене на политически преговори, е свързан с името на Иван Гешов. Той е официален български дипломат в Цариград. Когато султанът има рожден ден и решава да го отпразнува, единственият пропуснат да бъде поканен сред дипломатическите лица е Иван Гешов. Това води до обтягане на политическите отношенията между двете страни и се явява като искрата, запалила факлата на промяната.
5. Султан Абдул Хамид II
Това е още един непряк, но съществен участник в събитията, предхождащи обявяването на българската Независимост. Абдул Хамид II е действащият султан, чийто рожден ден пропуска Иван Гешов не по свое желание, а заради пренебрежително и неуважително отношение от страна на османските дипломати.
6. Андрей Ляпчев
Той е изиграл много важна роля в преговорите, придружаващи акта на обявяването на Независимостта ни. Ляпчев е участник както в срещата на царя с император Франц-Йосиф във Виена, непосредствено преди осъществяването на Независимостта на България, така и в срещите с османската делегация, след заявяването ѝ.
На 18 октомври започва българо-османска среща на дипломати, на която трябва да се изчистят всички спорни въпроси между двете държави. Тя се проточва доста дълго във времето – половин година. Но в крайна сметка, благодарение на умелите политически познания на Андрей Ляпчев, преговорите завършват с успешен край – подписва се протокол за признаване на българската Независимост от страна на Османската империя.
7. Генерал Стефан Паприков
В деня на придвижване на българската делегация от Русе към Велико Търново, един от дипломатическите пътници е генерал Паприков. Няколко месеца по-рано той тъкмо се е уволнил от армията и е заел поста на министър на външните работи. Именно на тази длъжност, той участва в обявяването на Независима България и по-точно в защитата ѝ. След извършването на това достойно дело той е изпратен в Русия като пълномощен български министър.
8. Проф. Харалампи Тачев
Сега ще обърнем внимание на документа, удостоверяващ Независимостта на България. Начинът, по който изглежда той, художественото творчество по него и цялостното оформление, са дело на живописеца професор Харалампи Тачев.
Манифестът е изписан върху пергамент, върху който са положили подписите си всички членове на действащия тогава кабинет, редом с царя. Скрепен е посредством осем кръгли печата от восък (по един за всяко министерство) и е съхраняван в сребърен тубус, украсен с пищна орнаментика. Той от своя страна е положен в дървено ковчеже, не по-малко украсено с дърворезба, изобразяваща държавния герб, както и гербът на Кобург-Готската династия.
9. Царица Елеонора
Защо да отделяме специално внимание на царицата – та нали тя е част от царското? Да, но не точно. Лично царица Елеонора приема присърце каузата за възстановяване на повърхностните нарушения на храма, в който е прочетен официално Манифестът за българската Независимост и е отслужен празничния молебен по този повод – „Св. 40 мъченици“ в град Велико Търново. Тя персонално дарява 60 000 лева лични средства, които да послужат за реставрацията на тази безценна християнска църква със статут на паметник на културата.
10. Търновци (събирателен образ)
Няма как да не отделим специално внимание и на търновци – те са събирателен образ на българското общество и начинът, по който те възприемат и се отнасят към постигнатия успех – извоюването по дипломатически път на най-ценното – Независимостта. Те са първите, които съзнателно решават да отпразнуват голямото събитие, защото разбират и оценят важността му.
На 22 септември 1908 г. в старопрестолния град се провеждат първите празненства, които са белязани с особена пищност и ентусиазъм при изпълнението. Има защо. Честита да ни е и днес!
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
