Откакто паричната система е въведена по света, човечеството е минавало през какви ли не икономически трусове, породени от един или друг фактор.
Преди повече от 30 години Wall Street отчете най-големия срив в историята си, като DJIA загуби 23% от стойността си за една сесия.
Негативните последствия от спукването на балона през 1987 г. обаче бяха далеч по-малки от няколко други големи пазарни кризи, белязали човешката история. Днес поглеждаме към най-драматичните бизнес загуби и ви предлагаме списък с 10-те най-големи пазарни срива на всички времена.
1. Разбира се, всичко започва с Мемоарите на Чарлз Маккей, издадени през 1841 г, в които се описва манията по нидерландските лалета, свършила през 1637 г. В резултат на спекулативния подход към търговията и вярата, че един актив може да бъде ценен сам по себе си, а не заради търсенето му, цените на луковиците на лалета достигат стойности далеч надхвърлящи доходите на повечето нидерландци. В резултат голяма част от населението затъва в дългове, за да инвестира в продукт, чиято цена расте само заради спекулативните инвестиции в него.
2. Друга криза описана от Маккей е инвестиционният балон в делтата на Мисисипи от 1720 г. Джон Лоу е англичанин, осъден за непредумишлено убийство в дуел на площад Блумсбъри в Лондон. За да избегне ръката на закона, той бяга във Франция, където разпространява някои абсурдни икономически идеи, съчетани с пазарния опит на английските и нидерландските инвеститори. В резултат Лоу става френски финансов министър. Според него замяната на монетите с банкноти е единствената защита срещу обезценяването на парите.
Той изпреварва времето си с прозрението, че парите в обръщение трябва да са не само еквивалент на всички произведени стоки, но и на всички стоки в проект. Това, което го проваля, е погрешната прогноза. Лоу ръководи създаването на акционерно дружество, свързано със спекулации в американските територии на Франция и печата свободно пари, за да финансира огромната инвестиция. Но колонизирането на Новия свят от французите се проваля. Лоу умира разорен във Венеция. Той оставя след себе фалирала икономика на Франция и така създава предпоставките за Великата френска революция.
3. Отново Маккей описва балона с акциите на компанията „Южни морета“, спукан през 1720 г. За да не останат по-назад от французите, и англичаните наливат огромни средства в компания без никакви реални перспективи. За целта безскрупулно се използват политически връзки и вътрешна информация. Компанията „Южни морета“ получава лиценз през 1711 година. Целта на дружеството е да се конкурира с испанците в търговията с роби. През 1720 г. дружеството получава монопол върху дълга на английската корона и големи привилегии. Всичко това срещу обещанието да изплати на държавата 7.5 млн. златни лири.
Спекулативната треска е толкова всеобхватна, че включва по-голямата част от населението на Англия. Дори Джон Лоу, който тогава все още е френски финансов министър, си купува акции за 1.5 милиона лири, използвайки подставени лица. Самите акции може да се търгуват на маржин, като било достатъчно да се платят само 10% от тяхната стойност веднага. А покрай „Южни морета“ започват да поскъпват дяловете и на всички други акционерни дружества в Англия. В един момент част от инвеститорите обаче решават да приберат печалби и балонът се спуква.
4. Така стигаме до първата пазарна криза в САЩ. През 1869 г. двама предприемачи Джеймс Фиск и Джей Гулд стигат до извода, че ако купят достатъчно много от даден актив, ще имат монопол на пазара. Двамата решават да използват натрупаните от търговия с кожи печалба, за да играят на пазара на злато. При това те прибягват до политически връзки, за да предотвратят намесата на американската държава, която държи в резерва си 5 пъти повече от ценния метал, отколкото се търгува свободно.
Двамата успяват да качат цената на златото до рекордните 162 долара за тройунция, предизвиквайки инвестиционна треска в САЩ. Но в т. нар. черен петък, на 24 септември 1869 г., правителството на САЩ се намесва и продава част от златния си резерв, като спуква надутия от спекулантите балон. Гулд, който започва да продава преди това, спечелва 10 милиона долара от схемата.
5. През 1882 г. фондовият пазар в Париж се срива след фалита на L’Union Generale. Банката е създадена от Пол-Йожен Бонту през 1878 г., като акционерно дружество с капитал от 25 000 000 франка, разпределени в 50 000 акции. Още с учредяването си L’Union Generale обещава дивидент от 10% на инвеститорите и те започват да купуват. Следват три поредни увеличения на капитала, придружени с големи рекламни кампании.
През 1880 година е раздаден дивидент в размер на 32%. Но част от инвеститорите решават да приберат печалби, а и конкурентите на новата банка отварят къси позиции. Така балонът се спуква. В последвалата касапница пред фалит се изправят почти една четвърт от брокерските компании на борсата в Париж, докато намесата на Централната банка на Франция не стабилизира пазара.
6. Паниката от 1907 г. е следващата голяма финансова криза в САЩ. Тя започва с опит да се вдигне цената на акциите на United Copper, за да се ударят играчите на къси позиции. Собственикът на компанията обаче се проваля в това си начинание и завлича със себе си и няколко банки, на които дължи огромни суми и от които вложителите започват да теглят пари, след като провалът на спекулацията става публичен.
Малко по-късно същата година Knickerbocker Trust решава със спекулативни покупки да вдигне цената на медта. Играта срещу пазара и тук се проваля. Knickerbocker Trust е на прага на фалита и иска помощ от J.P. Morgan, която му е отказана. Паниката отново се развихря, този път с още по-големи размери. Хората масово теглят парите си от банките, а доларът започва бързо да се обезценява. Стабилизирането идва едва през 1908 г. със създаването на Националната монетарна комисия, която полага основите на Федералната резервна банка на САЩ. От януари 1906 г. до ноември 1907 г. DJIA губи 48% от стойността си.
7. Разбира се, най-голямата криза в историята е сривът на Wall Street от 1929 г. сложил началото на Голямата депресия. След десетилетие на небивал инвестиционен интерес и задлъжняване, спукването на балона води до срив не само на американската, но и световната икономика. В крайна сметка пазарът отново е успокоен със създаването на нови регулации и регулаторни органи.
8. На 27 октомври 1997 г. в Хонконг индексът Hang Seng пада с 6% само за ден. Няколко часа по-късно DJIA се срива с 554.26 пункта. Причината е финансовата криза в Азия. Проблемите в случая са свързани не толкова с борсови спекулации, колкото с търговски и валутни дисбаланси. Част от държавите в региона като Тайланд разчитат на външните инвестиции, за да покриват огромните си дефицити. Но спадът на износа и забавянето на инвестиционния ръст карат тайландското правителство да освободи курса на местната валута. Следва атака от валутните пазари, която постепенно обхваща цяла Източна Азия.
9. На 29 септември 2008 г. Dow Jones Industrial Average регистрира най-големия си еднодневен спад, отстъпвайки с повече от 700 пункта. Причината е, че Конгресът не успява да приеме законопроекта TARP за спасяване на американските банки, седмица след фалита на Lehman Brothers Holdings.
10. На 6 май 2010 г., в резултат от съчетанието на модерните технологии и спекулативната търговия, идва т. нар. Flash Crash, който е следствие от високочестотни сделки. Във въпросния ден индексът отваря с понижение заради опасенията, свързани с кризата в Гърция. След това голяма продажба на фючърсни контракти за 4.1 млрд. долара от взаимен фонд, който хеджира позициите в портфейла си, сваля DJIA с повече от 300 пункта. Започват масови разпродажби и само за минути индексът се срива с около 1000 пункта спрямо нивата си на затваряне от предходния ден. До края на сесията пазарът възстановява над 600 пункта от стойността на индикатора.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
