10-те най-жестоки психологически експеримента

Съвременната психология става популярна наука в началото на ХХ век. Много учени посвещават кариерата си, за да научат повече за тънкостите на човешкото поведение, възприятия и емоционално състояние.

За съжаление, методите, използвани за постигане на тези цели, не винаги са особено хуманни. Някои психолози и психиатри провеждат безпощадни експерименти с хора и животни. Днес ще ви представим 10-те най-жестоки психологически експеримента.

1. Момчето, превърнато в момиче

През 1965 година 8-месечният Брус Раймър претърпява хирургическа операция на пениса. Операцията се обърква и детето остава със силно увредени полови органи. По съвет на психолога Джон Мъни от университета Джон Хопкинс в Балтимор (САЩ), родителите решават да отгледат детето си като момиче.

Скоро Брус става Бренда, а доктор Мъни в продължение на години публикува научни статии, с които иска да докаже, че полът не е вроден, а формиран в семейството и средата на детето. Когато става тийнейджър обаче Брус започва борба за връщане към нормален живот. Подстригва се късо, заменя роклите с мъжки дрехи и променя името си на Дейвид. През 1997 година Дейвид претърпява серия от операции за възвръщане на физическите признаци на пола. Хепиенд в тази история обаче няма: Дейвид се самоубива през 2004 година, когато е на 38 години.

2. Изворът на отчаянието

През 60-те години на миналия век психологът д-р Хари Харлоу започва да изследва въпроса за социалното изключване и методите за защита срещу него. За целта Харлоу отнемал бебета-маймуни от майките им и ги затварял в кутии, които нарича „изворът на отчаянието“.

Тези кутии напълно изолират животното от всякакви социални контакти. В резултат на опитите, много от маймуните проявяват различни психични разстройства, други спират да се хранят и умират от глад. Ако има нещо хубаво в този експеримент, то е че именно той става причина за създаването на движението за правата на животните и прекратяването на такива жестоки опити.

3. Експериментът на Милграм

Опит, проведен в университетската лаборатория в Йейл. Въпросът, на който психологът Стенли Милграм търси отговор, се основава на готовността на нормалните хора, да се подчинят на даден авторитет.

Ръководителят на опита разделя група участници на ученици и учители. Тестът изисква научаване на двойки асоциации наизуст, а при грешен отговор „жертвата“ трябва да бъде наказана с подаване на електрически ток. При всеки грешен отговор силата на подавания ток трябвало да бъде увеличавана.

Всъщност ролята на „ученик“ се играе от подставено лице, а ток изобщо няма, но участниците в експеримента не знаят тези подробности. „Учителите“ усърдно изпълняват заръките на Милграм, дори когато човекът пред тях започва да крещи неистово, да се гърчи и да се моли за пощада. Самият експеримент е заклеймен от повечето психолози като крайно неетичен заради емоционалната травма, която причинява на участниците.

4. Заучена безпомощност

В своята практика психолозите Марк Селигман и Стив Майер провеждат цяла серия опити с кучета. Те разделят няколко животни на групи, след което ги затварят в клетки.

Едната група била подлагана на многократни електрошокове, които кучетата можели да спрат сами, чрез натискане на бутон с носа си. Животните от другата група били подлагани на внезапни токови удари, без опция за спирането им. Ударите нямали никаква последователност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар „заучена безпомощност“ – каквото и да правели, животните не успявали да се освободят, просто трябвало да изтърпят, докато електрошокът спре от само себе си.

По-късно кучетата от втората група били поставяни в кутия, от която лесно можели да избягат. Въпреки че отново били удряни с ток, животните реагирали пасивно на болката и я приемали като нещо неизбежно. Учените предполагат, че човешката реакция е сходна – хората също стават безпомощни след поредица от неудачи.

5. Малкият Албърт

Докторът по психология Джон Уотсън решил да проучи възможно ли е да се породи усещането за страх. За целта давал на 9-месечното сираче Албърт да си играе с различни бели пухкави животни и предмети – памук, маска на Дядо Коледа, бяла мишка, бял заек. Детето реагирало на предметите нормално за възрастта си – с любопитство и без признаци на страх.

След това обаче Уотсън започнал да удря по метална плоча с чук, всеки път когато детето се докоснело до някой от предметите. Албърт, разбира се, се стряскал от шума и скоро започнал да отбягва контакт с предметите. Уотсън обаче продължавал, докато не установил, че детето започва да плаче само при вида на белите неща. След месец почивка повторил експеримента. Резултатът бил ясен – детето се разплаквало при вида на мишката, заека и памука. Уви, Уотсън така и не излекувал малкия Албърт от страховете, които сам му създал. Експериментът доказал, че голяма част от страховете при възрастните се формират в ранното детство.

6. Експериментът на Ландис

През 1924 година психологът Карни Ландис от Университета в Минесота започва изучаването на човешките мимики. Целта била да се изследва дали различните емоции водят до специфични изражения на лицето. По-голяма част от участниците в този експеримент били студенти. Лицата им били боядисани със сажди, за да могат по-лесно да се проследят лицевите им движения.

За да предизвикат съответната мимика, участниците били карани да помирисват амоняк, да гледат порнографски сцени, да слушат джаз и т.н. Фрапиращият момент дошъл когато всички участници били накарани да обезглавят плъх. Всички били отвратени, но една част все пак го направили. Учените така и не могли да открият определен модел при човешкото изражение, но психолозите получили доказателства, че под влияние на даден авторитет, хората лесно могат да бъдат подчинени.

7. Изследване на влиянието на наркотиците върху организма

Този експеримент има за цел да помогне на учените да разберат скоростта и степента на човешкото пристрастяване към различни лекарства. Заради физиологичната близост с хората, този експеримент е извършван с маймуни.

Приматите били обучени сами да инжектират дозата от наркотика: кокаин, морфин, кодеин, амфетамин. След като животните изпаднели в наркотичен транс, учените започвали своите наблюдения. Маймуните получили различни видове тежки увреждания – имали гърчове и халюцинации, скубели сами козината си. За две седмици починали всички животни, които били под въздействието на кокаин и морфин.

8. Станфордски експеримент

През 1971 година психологът Филип Зимбардо решава да проведе изследване, свързано с реакциите на човека в условията на затворнически живот. Той подбира 24 студенти и ги разделя на две групи – пазачи и затворници.

Мазето на университета в Станфорд се превръща в много реалистична версия на затвор. Пазачите още от самото начало влизат в роля, като започват да унижават затворниците и да проявяват садистични наклонности. „Затворниците“ пък изпадат в депресия и емоционално разстройство. На втория ден „затворниците“ организират бунт.

Нещата излизат извън контрол, налага се спешно прекратяване на експеримента, тъй като става ясно, че и пазачите, и затворниците са напълно погълнати от своите роли. Макар и не особено етичен, експериментът на Зимбардо има голяма роля в социалната психология.

9. Проект „Антипатия”

Това не е точно експеримент, а действително събитие, случило се в редиците на южноафриканската армия в периода 1970-1989 година. Проектът „Антипатия“ принуждава всички хомосексуални членове на армията да се подложат на редица манипулации за смяна на сексуалната си ориентация, включително и операции за смяна на пола, с цел да се “изкорени“ хомосексуалността от армията.

По неофициални данни над 1000 мъже са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лечение, както и много други ужасяващи и извратени медицински експерименти. Години по-късно оглавяващият експеримента – канадецът д-р Обри Левин влиза в затвора, след като през 2010 година един от „пациентите“ му показал видеозапис на „лечебните процедури“.

10. Чудовищният експеримент

Преподавателят в университета в Айова Уендъл Джонсън, се занимавал с причините за заекването при децата. В неговия опит са включени 22 деца-сираци, които са разделени на две групи. Децата от първата група са хвалени и поощрявани за добрия си говор и изказ, докато децата от втората обратното – били поправяни строго за всяка своя грешка. Освен това постоянно били наричани пелтеци.

Оказва се, че след експеримента много от децата от втората група, наистина започнали да заекват и да проявяват белезите на редица психологически проблеми. За съжаление някои от тях не успяват да се възстановят и запазват проблемите с речта през целия си живот. През 2001 година университетът в Айова публично се извинява и заклеймява експеримента като ненормален и неетичен.