Дали е резултат от липса на внимание от страна на родителите към децата, или пък „нова мода“ в общуването – не знаем. Сигурни сме само, че в наши дни много по-рядко се срещат деца (а впоследствие и възрастни) с добро възпитание към околните и заобикалящата ги среда. Именно поради тази причина разбираме и това, че е все по-трудно за един млад човек сам да определи кое е добре да се прави и кое – не (заради настъпилата ескалация на свръхлиберализъм в световен мащаб).
Затова решихме днес да се концентрираме върху това кои външни прояви са сигнал за добро възпитание. Не е зле да си ги припомняме от време на време – ей така, за да знаем какво да ценим у човека.
1. Учтивост
Колко често клиентите благодарят на касиерката при покупка на стока от магазин? А колко пъти днес чу думи като „Моля“ или „Заповядай“? Това са най-първите сигнали за това дали един човек е възпитан или не. Добрите обноски, от една страна, показват класа, а от друга – някак си подсъзнателно предизвикват подобно отношение. Дори и отсрещният да не е в настроение, щом чуе добри думи, насочени към него, веднага смекчава тона и става също вежлив.
И не, не бива да се бъркат двете състояния „невъзпитан“ и „срамежлив“. Нямат нищо общо.
2. Търпеливост
Търпението е не само признак на добро възпитание, но и на мъдрост. Когато човек изпадне в конфузна или негативна ситуация, почти винаги първосигнално се надигат емоции, които напират да излязат навън. Добре възпитаният човек умее да ги задържи в себе си и да ги потуши. Той знае, че на всяко нещо ще му дойде времето. Във Вселената балансът е задължителен – срещу всяко извършено дело човек получава реципрочното от съдбата. Просто трябва да се даде малко време на времето – и всичко се нарежда. Въпрос на търпение.
3. Състрадателност
Да можеш да разбереш и припознаеш чуждата болка като своя собствена – това е умение, което само възпитаните хора притежават. Те знаят кога е правилният момент да го покажат. Когато човек е тъжен или е преживял нещо трагично, той има нужда да сподели мъката си с някого. Избрал ли е теб – бъди човек и го изслушай. Но не с вътрешната нагласа: „Ха, не само на мен се случват лоши неща“ или „Какво ме занимава сега с тези глупости?!“, а просто дай рамо, на което той да се облегне. Разкаже ли някому за несполуките си, човек се чувства някак пречистен и готов отново за живот.
4. Деликатност
Това е качество, което все по-рядко се наблюдава у хората в наши дни. Сякаш директността и прямотата са много по-предпочитани от деликатността. Но за всяко от тези умения има подходящ момент. Въпросът е да го улучиш. Да си прям с близките си е повече от хубаво качество. Но да казваш всичко, което мислиш, директно на непознати – не е. Защото не знаеш какъв човек стои срещу теб – дебелокож или чувствителен, раним или темерут. Затова при първи контакти с хора е добре да бъдем деликатни и тактични. Ако, разбира се, вярваме, че имаме добро възпитание.
5. Грижовност
Грижовността е белег за липса на егоизъм – или поне за минимално негово присъствие у човека. Да полагаш усилия другите да се чувстват добре, да им е комфортно, да имат това, от което се нуждаят – това е грижовност в най-висша степен. А тя идва само от възпитани и обичливи хора. И то – към онези, които също харесваш и обичаш: семейството, най-близките приятели, роднините.
Затова само едно здраво и стабилно семейство, което се подкрепя и цени, може да възпита грижовни и всеотдайни деца – които впоследствие стават такива и като възрастни.
6. Морал
Моралът е нещо, на което родителите учат децата си най-вече чрез личен пример. По действията в различни ситуации и техните последици юношите наблюдават реакциите както в обществото, така и у дома, и така успяват да изградят своята представа кое е правилно и кое – не (въпреки че понякога изкушението да направим нещо неправилно е силно).
Моралът е от особено значение за развитието на човека в бъдеще. Той формира критериите за добро и зло и на тази основа човек преценява дали да извърши дадено действие или не. Осъзнава какви ще са последиците, как ще отекне то в обществото и какво влияние ще има върху самия него. Наличието на морални ценности е високо ценено – както от работодателите при избора на служители, така и от потенциалните партньори в живота. Ето защо е от изключителна важност родителите да посеят „моралното зрънце“ в подрастващите навреме.
7. Не обобщава
Добре е пред непозната публика да се избягват обобщения като „всички мъже казват…“ или „шефовете винаги правят…“ и т.н. Генерализирането не прави добро впечатление и почти винаги се намира някой, който го приема лично и се обижда.
За да избегнеш подобни ситуации, постарай се да не коментираш и открито мнението си по чувствителни теми като националност, цвят на кожата, сексуална ориентация или лични взаимоотношения. Но това възпитаните хора го знаят. Защото не ги интересува личният живот на всеки – стига той да не обърква техния.
8. Признава грешките си
Възпитаният човек знае, че не греши само този, който не прави нищо на практика. Научен е също така, че не е никак хубаво да се лъже за каквото и да е, особено когато става въпрос за лични действия. Благородно е да поискаш прошка, а още по-благородно е да простиш.
Затова не е страшно да постъпиш неправилно, а да не осъзнаеш грешката си и да не се разкаеш за нея. После, когато събереш смелост да се извиниш, това е най-поучителното в цялата ситуация. Веднъж преминал през този процес, всеки полага усилия да се научи от грешките си и да не ги повтаря. Но този преход е неизбежен – част от живота е.
9. Правилна комуникация
Хората казват, че „благата дума отваря железни врати“, и се оказват прави. Възпитаният човек знае кога какво трябва и не бива да се казва. Той проявява търпение да изчака правилния момент за поднасяне на информация, за споделяне на мнение, за изказване на съпричастие. Наясно е със силата на думите и преценява точно кои изрази са подходящи за конкретната ситуация.
Не използва груби изрази. Говори умерено бързо и със спокойна интонация. При спор не цели да надвика противника, а да надделее с аргументи. Не ръкомаха емоционално, а има плавни движения. Обществото е предразположено да приема позитивно хора, които излъчват хармония и балансираност.
10. Прилежност
Всички сме чували, че „по дрехите посрещат, а по ума – изпращат“, както и че „никога нямаш втори шанс да направиш първо впечатление“. Това е самата истина, затова и при важни поводи и бележити моменти трябва да подхождаме с особено внимание към външния си вид.
А понеже ежедневно се срещаме с нови хора за първи път, добре е да се постараем прилежното отношение към външността ни да стане нещо като навик. Като тук не визираме задължително да се обличаш в маркови дрехи от глава до пети, а да подбираш облекло, подходящо за средата, в която ще се намираш. Да си чист, спретнат и изгладен не изисква средства, а старание.
Доброто възпитание проличава и по това, защото отношението към себе си говори много на обкръжаващите те, дори и преди да сте започнали разговор.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
