Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на римската богиня на красотата, любовта и живота. Венера е много близка по големина и общи качества до Земята, затова понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез.
Планетата е била известна още на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера – ♀ (окръжност с малък кръст отдолу).
10. Въпреки че по много показатели планетата е сходна със Земята – размер, маса, плътност, атмосферата на планетата е богата на въглероден диоксид, което поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността до над 450 градуса. Определено при такива температури трудно биха се създали условия за живот.
9. След Луната и Слънцето Венера е най-яркото небесно тяло, видимо от Земята. Това е причината често да е смятана за звезда и е наричана Зорница, Деница или Вечерница.
8. Налягането на повърхността на планетата е огромно – 90 пъти по-високо от това на Земята. На нашата планета такова налягане може да се усети на 1 км дълбочина в океаните.
7. За разлика от другите планети в Слънчевата система, въртенето на Венера е по часовниковата стрелка. Планетата прави пълна обиколка около Слънцето за 224 земни дни.
6. За първи път космически кораб успешно се приземява на повърхността на планетата на 17 декември 1970 г. Това е апаратът Венера 7, изстрелян от СССР на 17 август същата година. Той дори успява да изпрати до Земята информация за температурата и налягането на Венера.
5. Години наред геолозите изпитваха затруднения при изучаването на повърхността на Венера, защото планетата винаги е заобиколена от плътни облаци сярна киселина. Това пораждаше най-различни хипотези, включително за вероятността на планетата да съществуват форми на живот.
4. Дълго време се е считало, че естественият спътник на планетата е Нейт – твърдение, породено от наблюденията на италианския астроном Джовани Доменико Касини през 1672 г. Спорадичните съобщения за наблюдаван естествен спътник на Венера продължават чак до 1892 г. В днешно време е потвърдено, че Венера няма естествени спътници и че всички предишни съобщения са били продиктувани от бледи звезди, случайно попаднали в близост до планетата.
3. Поради това, че нейната орбита е разположена по-близко до Слънцето от тази на Земята, Венера преминава през различни фази, подобни на тези на Луната. Първият човек, наблюдавал тези фази е Галилео Галилей през далечната 1610 година.
2. Повърхността на Венера е осеяна с кратери и възвишения, въпреки че те са много по-малко от тези на Марс, Луната и Меркурий, например. Учените смятат, че това се дължи на силната вулканична дейност, която е „изгладила“ неравностите. Около 65% от повърхността на планетата е покрита от гладки равнини, осеяни с вулкани.
1. Атмосферата на Венера е най-тежка от всички планети в Слънчевата система. Тя съдържа предимно въглероден диоксид с малки количества азот и водни изпарения. Атмосферата на планетата съдържа още и незначителни количества от аргон, неон и серен диоксид.nter>
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари