Три дни вкусна храна, музика, демонстрации по автентични български бойни изкуства, изложение на различни видове животни, селски истории… И тази година Църногорският събор „В сърцето на Граово“ събира на едно място малки и големи с целодневна програма. Събитието се провежда до Гигинския манастир и представя културата, музиката, традициите, талантите, занаятите и духа на Граовска област.
Комбинацията между всички тези характерни за региона компоненти и магията на манастирската обител и тази година потапят посетителите в красотата и богатството на фолклора, вярата и обичайте. А ние, провокирани от една кратка разходка до Църногорския манастир точно седмица преди събора, решихме да ви представим светата обител с 10 любопитни факта за историята на манастира.
1. Църногорският манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски“, известен от втората половина на ХХ в. още и като Гигински манастир, е основан по времето на ромейското владичество над българските земи, впоследствие щедро подкрепян от българските царе и боляри.
2. Гигинският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие, и се е наложил като духовно и просветно огнище за българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. През XVI в. в обителта се помещавало и килийно училище.
3. Около 1737-1739 г. обаче пиротските турци започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия им Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а пламъците унищожили манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи. След това манастирът бил ограбен и напълно разрушен.
4. През 1814 г. двама йеромонаси от Брезнишко – Захарий и Иларион, открили лековит извор в близост до сегашните постройки и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, църквата и стопанството. Захарий и Иларион стават и първите му ктитори в ново време.
5. Църногорският манастир преживява разцвет по време на Възраждането, но в годините непосредствено преди Втората световна война, постепено запада. През 1937 г. манастирът остава без монаси, а след 1944 г. е превърнат в концлагер. Местните хора разказват, че в него са били заточвани царски офицери, приближени на двореца и учители, голяма част от които намерили смъртта си в лагера.
6. По време на социалистическия режим у нас манастирът е превърнат в пионерски лагер, а не след дълго е отдаден за обор. Местни животновъди използвали сградите за отглеждане на стопански животни.
7. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. – за художествен паметник на културата.
8. През 1998 г. в манастира се установява монашеско братство, ръководено от архимандрит Евгений Рилски, което се заема с духовното и материално възраждане на светата обител. Започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор.
9. През 2007 г. започва мащабна строително-реставрационна дейност, която завършва успешно през 2014 г. и довежда до коренна промяна в облика на манастира. Братството е едно от първите в най-новата история на Българската православна църква, което възстановява и поддържа манастирско-земеделско стопанство, в което се отглеждат до 100 бивола и 50 овце. От 2013 до 2015 г. към монастира е изградена постница за уединение на монасите с църква, посветена на св. Пантелеймон.
10. Ако вече сме събудили любопитството ви и ви се намират няколко свободни часа, ето ориентир как да стигнете до Църногорския манастир. Той се намира на 60 километра западно от София, на около 16 км югозападно от град Брезник и на 4 км югозападно от село Гигинци, в полите на връх Тумба в планината Черна гора (Църна гора). Манастирът е на 1000 метра надморска височина и до него се стига по 5 км асфалтов път.
Коментари