Историята ни е хилядолетна, сложна и изпълнена с много гордост. Славата на българските владетели се е носела надалеч във времето, в което са управлявали. Не е нужно да има специален повод, за да си припомним техния живот. Днес ще се спрем на 10 от тях, които са управлявали най-дълго през различните епохи.
10. Цар Иван Асен II
Управлява цели 23 години (1218-1241). Най-значимият български владетел на Втората българска държава. Той превръща България в господар на Балканите и най-голяма сила само с една битка и невероятна дипломация. За разлика от повечето владетели по това време, Цар Иван Асен II е умерен в политиката си на убийства, поради което множество крепости се предават без бой.
Иван Асен II е първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл собствени монети. Той е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че Иван Асен II възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи.
9. Цар Иван Шишман
Цар Иван Шишман управлява 24 години (1371-1395г). Той е последният владетел на Дунавска България преди падането ѝ под Османско робство. За съжаление политиката, водена от него и Цар Иван Срацимир, отслабва България и я прави лесна плячка за Османската империя.
Последните две години от живота си царят прекарва като управител на Никопол и формален васал на султана, вероятно с надеждата за помощ при подготвяния от Сигизмунд Люксембургски (крал на Унгария и на Свещената Римска империя) кръстоносен поход срещу османците. Има сведения, че Иван Шишман е убит в Никопол на 3 юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците.
8. Цар Борис III
Тази значима фигура в новобългарската история бележи 25-годишен период на управление (1918-1943). Освен че Борис III успява да стабилизира икономическото статуково на държавата след разгрома от войните в началото на 20 век, той близо десет години управлява сам, с помощта на експертни правителства, като на практика забранява партиите.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според слухове за смъртта му царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на Борис да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.
7. Кан Кардам
От новобългарската история се връщаме няколко века назад, докато стигнем до канът, управлявал цели 26 години (между 777 и 803 година) – кан Кадрам.
Той принуждава Византия да му плаща данък, като няколко пъти разбива нейна армия. Обединява България и прекратява борбите за трона.
Управлението на българския кан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата ѝ немощ.
Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения – през 90-те години на 8 век България минава в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика на кан Кардам осигурява не само толкова мечтания мир за страната ни, но и възхода на България през следващото столетие.
6. Цар Фердинанд
Цар Фердинанд управлява страната ни 31 години (между 1887 и 1918 г.), като по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава. Много значими събития се случват по време на царуването на тази значима личност, а именно обявяването на Независимостта на България през септември 1908 г. и включването ни в Първата световна война.
Макар и да е въвел България в огъня на войната, трябва да признаем, че Фердинанд е съумял да осигури стабилност на държавата, както и запазването ѝ на политическата карта на Стария континент.
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната. След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си.
5. Цар Симеон Велики
Не вярвам, че съществува българин, който да не е чул името Симеон Велики. Не напразно прякорът му е такъв. Наследник на също велика личност в българската история – цар Борис I, Симеон управлява България цели 34 години (893-927г). При управлението на Симеон Средновековна България достига своя културен разцвет, превръщайки се в литературен и духовен център на Славянска Европа.
В това отношение Симеон продължава политиката на своя баща Борис за утвърждаване и разпространяване на славянската култура и привличане на учени и писатели в страната. В Преславската и Охридската книжовна школа, основани при Борис, се концентрира книжовната дейност и при управлението на Симеон, като през този период там е създадена и новата азбука – кирилицата.
4. Княз Борис I
Похвалихме сина, няма как да не споменем и бащата. Княз Борис I определено заема важна част от историята на народа ни. Освен че е управлявал България 37 години (от 852 до 889, както и малко през 893), той променя хода на развитието ни – покръства българите и въвежда славянската писменост.
След продължително 37-годишно управление, Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Той има четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков и дъщеря Княгиня Анна Българска, също монахиня. За свой наследник Борис посочва първородния си син Владимир-Расате.
Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя Симеон на престола, както и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.
3. Цар Иван Александър
Царуването на Иван Александър продължава цели 40 години (1331-1371), като това безспорно го нарежда на 3-то място в касацията. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през 14-ти век. Неговото управление е противоречиво и повдига множество спорове.
За някои владетелят на Второто българско царство е приеман като причината за упадъка на българската държавност и виновника за разкола на България. Други приписват на властването на Иван Александър качествата на истински втори Златен век за българските култура и политическо могъщество. Важното е, че е успял да се задържи на престола почти половин век.
2. Цар Иван Срацимир
Иван Срацимир управлява 41 години (1355-1396), но не цяла България, а само Видинско (царство). Другата част от България – Търново по това време се управлява от брат му – цар Иван Шишман.
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на сърби и босненци на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход.
През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид I превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. Бурса в Мала Азия.
1. Цар Петър
Безспорен победител в класацията. Управлява България 42 години (927-969), като надминава по царуване дори баща си – цар Симеон Велики. Познаваме Цар Петър като добър държавник – човек, който е обучаван през целия си живот за тази роля, който не е марионетка и проводник на чужди интереси.
Човек с морални качества, тактически знания, изявен лидер, за когото държавата и народа е над неговите лични блага. Може би именно тези качества задържат Петър толкова години на престола.
През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време.
Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.
Петя Геджева учи „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Нейна страст е да изготвя и редактира текстове, притежава награди за писане на есета в различни области. Желае да се развива в сферата на PR комуникациите.
