Текстът на една народна песен гласи, че Свети Димитър изгорил манастирът в Света гора и за да го накаже, Господ го заточил в Джендем (в превод от турски – ад). Тогава паднала тежка зима, мъгли и знойни студове. Света Петка и Света Неделя, неговите лели – покровителки на мъртвите, отишли да молят Бог да го пусне и да се оправи времето. Той обаче отказал да изпълни молбата им. Тогава те помолили Божията майка за помощ и тя се застъпила за затворника пред сина си. След като Свети Димитър излязъл от ада, настъпила пролетта.
Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски. Представям ви 10 традиции, свързани с празника.
Дойде ли Димитровден, идва и снегът. Със зимата идва и късият ден, затова Свети Димитър е предвестник на мрака – дългите зимни нощи. Мракът означава и смърт, затова Свети Димитър се свързва и с починалите. Съботата преди Димитровден е приемана за задушница. Ходи се на гробища. Хората почистват гробовете на своите близки, преливат ги с вино, раздават хляб и жито “за бог да прости”.
Традициите повеляват на Димитровден да се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи позлатени ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си.
Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа. Според някогашното устройство на трудовия пазар, работниците се спазарявали на Гергьовден. В разгара на пролетта те уговаряли каква работа ще извършват и какви пари да очакват на 26 октомври, когато изтичал устният договор. Някои господари наемали работници за цяла година – от Димитровден до Димитровден. Веднъж “оглавени”, ратаите не можели да напуснат по никаква причина. Ако господарят се случел добър и справедлив – хубаво. Ако не – слугата теглел черно патило, според народния израз. Затова някога казвали, че на Димитровден “едни се заробват, а други – отробват”.
Покровител на зимата и студа, Димитър има дълга бяла брада, от която изсипва снега – така го описва народната представа. Денят му се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите. Ето защо Димитровден се чества и като официален празник на строителните работници. На някои места у нас наричат празника Разпуст. На този ден някога освобождавали ратаите и слугите. Това е денят, в който им се плаща за изминалата година, но пак тогава се разписват ангажиментите им за следващата година. Господарите им давали обещаната заплата, следвали големи трапези, хорà и веселие.
От този ден нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели “сглядно хоро” (от “сгляда, сгледа” – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.
На Димитровден се извършва и обичаят “полазване” – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Именниците носят в църквата обредна храна арта или артос – петохлебие, сурово жито или брашно, олио и вино. Храната се нарича за здраве. На петте малки хлебчета, украсени с просфора, се слага по една свещ. Свещеникът прекадява трапезата и прочита молитва. На него се дава едното хлебче, а останалите се раздават. Олиото и виното се оставят в църквата, а житото се запазва и се слага в семената за посев. С брашното жените месят хляб, който свещеникът раздава.
От Димитровден стадата тръгват на зимуване. Реколтата вече е прибрана и се поставя началото на неделните хора на мегдана. Хорото на празника се нарича “чобанско”, тъй като се повежда от пастир. В следващите два дни наемните овчари почиват и стопаните сами излизат да пасат стадата си. Затова тези дни се наричат “чобански празници”.
Денят след празника – 27 октомври – се нарича Мишовден и се почита от жените за предпазване от мишки. Названието им е табуирано – затова ги наричат поганци. За да се предпазят от тях жените не работят нищо този ден. Те замазват с глина или кал някоя дупка в стената или четирите ъгъла и казват, че лепят на мишките очите.
Весела Ангелова е редактор в „Господари на ефира“. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в „кухните“ на едни от най- гледаните риалити формати като „Биг Брадър“ и „Фермата“. Сега се впуска в дебрите на писането.
Коментари