10 легенди за розата

Ако все още не сте решили какво да подарите на половинката си за Свети Валентин или изобщо не сте мислили по въпроса, знам какво ще помогне. Подарете на любимата си роза и няма да сбъркате. Розата е “Цветето на цветята”. Символ на силна любов и искрени чувства, тя винаги ще спаси положението и всички драми ще са спестени. Ако, разбира се, не искате просто да отбиете номера, поинтересувайте се за посланието на цвета на розите и на броя им.

Не е известно със сигурност откъде произхожда розата. В Америка са намерени вкаменелости от рози отпреди тридесет и два милиона години. Вероятно най-старата рисунка на роза, създадена около 1600 година преди Христа, е намерена в Кносос, на стената на двореца на цар Минос. Днес съществуват повече от 25 000 сорта рози. Ето и 10 легенди за розата, нейния произход и символиката ѝ.

1. Индия

В древните индийски предания се разказва за почитта, с която се ползвала розата. Съществувал дори закон – всеки, който донесе на владетеля роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с тях плащали данъци и такси. В индийските митове се говори за най-красивата жена на света – Лакшми, която се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца.

Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествена тайна, станала свещена за всички източни народи.

2. Персия

Според персийските поети розата е подарък от самия Аллах. Веднъж при него отишли всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията – бялата девствена роза, която имала остри шипове за охрана.

В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето на нещастния влюбен и алена кръв бликнала от него. Ето защо и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък.

3. Турция

Благоговението и любовта на персите възприели и турците, които според Корана вярват, че бялата роза е израсла от капките пот на Мохамед при неговото нощно възкачване на небето. Затова ѝ приписват пречистваща сила и нито един мохамеданин не би си позволил да настъпи роза. Също така вярват, че от кръвта на Мохамедовия зет са поникнали чудотворни червени рози.

4. Гърция

Според думите на гръцки поети, розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на богинята на любовта, когато тя излязла от морето. Като видели върху Афродита цвете, което по прелест не ѝ отстъпвало, боговете пръснали върху красавицата нектар, даряващ безсмъртие. На розата дарили прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Завистта на някой от Олимп попречила за това.

Розата останала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя ѝ, ранили краката ѝ. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени.

5. Египет

Клеопатра, известна с красотата и хитрината на дипломатическите си ходове, използвала розите, за да съблазни римския пълководец Марк Антоний. Според някои сведения красивата кралица натоварила кораб с толкова много розови листенца, че римляните узнали за пристигането на кораба по разнасящия се аромат още преди да го видят.

Клеопатра, облечена като гръцката богиня на любовта, успяла да впечатли силно римския пълководец. Според други исторически източници, Клеопатра съблазнила Марк Антоний като го поканила в стая, чийто под бил покрит с цял аршин розови листенца.

В древен Египет розовото масло влизало в балсамиращите съставки на мумиите.

6. Рим

Римляните вярват, че розите са родени от горещите целувки, с които Венера, богинята на цветята, пролетта и любовта обсипва своя любим ловец Адонис.

Друга легенда гласи, че влюбената в Амур богиня Диана била ужасно ревнива. Най-силно ревнувала своя любим от нимфата Розалия. И един ден, разгневена, тя примамила съперницата в гората. Бодливите храсти разранили тялото на Розалия и тя издъхнала от раните. А от сълзите на Амур по клоните на храстите разцъфнали рози.

7. В християнството

В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях израсла чудесна мъхната роза, чийто ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите грехове кръв.

Много често, споменавайки Дева Мария, към името ѝ добавяли и думата “роза”, “Мистичната роза”, “Кралицата на свещената розова градина”. А в съставките на мирото неизменно влиза розовото масло и елей. В Библията се казва, че розите в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева.

8. Унгария

Розата е символ и на редица свети жени. Някои от тях са от знатен род, други са с по-скромен произход. Онова, което ги свързва, е дълбоката им вяра, благочестив живот и милосърдие към нуждаещите се.

За чудото на розите и Света Елизабет Унгарска, известна и като света Елизабет Тюрингска има най-много разкази и легенди. Унгарска принцеса и графиня на Тюрингия, води свят живот и е съпричастна към бедните, на които ежедневно носи хляб. Дворцови интриганти подтикват съпруга ѝ Лудвиг да провери какво крие под пелерината си, когато излиза от двореца. За изненада и на самата Елизабет, вместо храна, на земята падат куп рози и няколко лилии.

9. Германия

Диворастящите рози у старите германци не се наричали рози и не били познати като рози. Те носели името шипки. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било разрешено само в петък – денят, посветен на богинята на небето.

В християнските времена започнали да смятат белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова, през средните векове смятали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви.

10. България

Някога, много отдавна, във време, което вече никой не помни, в далечна страна, наречена Персия, властвал могъщ шах. Любимата му жена починала, но преди това го дарила с най-голямото му богатство – прелестна дъщеря, която от всичко на света най-много обичала баща си и да се грижи за необятната си розова градина. След една славна битка шахът решил да отбележи триумфа си по грандиозен начин. Искал да построи джамия с минаре толкова високо, че от върха му да се вижда цялата розова градина.

Никой от майсторите в царството му не се решил на това дръзко дело, защото гневът на владетеля бил страшен. Само един млад странник от България решил да опита късмета си. Започнал той големия градеж, но усещал как силите му намаляват. Още на първия ден издигнал висока стена, от която се открила гледка към градината, а ароматът на розите достигнал до него. Това му дало неподозирани сили и продължил да поставя камък върху камък през цялата нощ. Когато на сутринта слънцето изгряло, момъкът обхванал с поглед цялата градина, а в средата ѝ съзрял прекрасната дъщеря на шаха, която беряла розовия цвят и нежно пеела.

Тогава момъкът продължил още по-устремено своето дело, защото вече знаел каква награда ще поиска от владетеля. Смелият зидар не убягнал и от погледа на девойката, и завинаги останал в сърцето ѝ. На третия ден джамията била готова и дошло време за наградата. Когато, обаче, момъкът поискал ръката на прекрасната девойка, шахът обезумял от гняв и хвърлил младежа в тъмница. Но владетелската дъщеря вече не признавала волята на баща си.

През нощта тя освободила момъка и заедно побягнали към неговата страна. За спомен от родината си тя взела един розов храст. Пътят, обаче, се оказал тежък за крехкото момиче и силите я напуснали. Тогава тя дала на момъка розовия храст и му казала да го засади в родината си, в памет на тяхната любов и след това издъхнала. Сломен, младежът се върнал в България и засял царственото растение в прекрасна долина, в сърцето на страната.