„Различният език е различно виждане за света“– Федерико Фелини.
Езикът е нашата способност да общуваме и да се свързваме с хората около нас.
Той ни дава символична идентичност и ни помага да разберем по-добре себе си и другите. А и е доказано, че ако говорим различни езици, сме склонни да се превъплъщаваме в хората, чийто език говорим.
Ето 10 интересни факта за 10 европейски езика.
1. Български език
За нас е напълно нормално да кажем например: „Заключи ли вратата?“ Но се оказва, че нашият език е единственият сред останалите славянски езици, при който определителният член (в случая врата – вратата) е след съществителното.
2. Френски език
По-познат като „езика на изключенията“ – във френския език думата „птица“ (oiseau) е най-кратката дума, съдържаща всички гласни звукове. В множествено число обаче (oiseaux) нито една от буквите не се чете по начина, по който се пише, тъй като всички са всъщност групи от звуци.
3. Италиански език
Произведението на Данте Алигери „Божествена комедия“ е първото, написано на език, различен от латински или гръцки. Текстът е изцяло на италиански и по тази причина Данте Алигери е наричан и „бащата на италианския език“.
4. Испански език
Вторият най-разпространен език в света спрямо броя на хората, които го говорят (332 млн. души). Испанският е официален език в 21 независими държави – Аржентина, Боливия, Чили, Коста Рика, Куба, Колумбия, Доминиканска република, Еквадор, Гватемала, Екваториална Гвинея, Хондурас, Панама, Мексико, Никарагуа, Парагвай, Перу, Пуерто Рико, Ел Салвадор, Испания, Уругвай и Венецуела.
5. Немски език
Якоб и Вилхелм Грим, по-известни като Братя Грим, оставят в наследство не само приказки. Те изследват немския език и поставят основите на съвременното обучение по литература в Германия.
Също така оставят следа в областта на лингвистиката с Първата звукова смяна в немския език, която изгражда концепцията за звукови промени и е в основата на съвременната сравнителна и историческа лингвистика.
6. Румънски език
Различните думи тук имат различно значение спрямо това къде е поставено ударението. Така например úmbrele – umbréle означава първо „сенки“, второ – „чадъри“.
7. Полски език
Глаголите в полския се спрягат по род, лице, число, наклонение и време и в този смисъл се появяват около 25 форми на всеки глагол. От друга страна, в полския няма определителен член, словоредът е свободен и се използват само 3 глаголни времена.
8. Гръцки език
Съвременната гръцка азбука произлиза от тази на финикийците, създадена преди около 3000 години. В нея има 24 букви – 17 съгласни и 7 гласни. Това е първата азбука, която създава буквено означение за гласните звуци.
Преди това с букви са се означавали само съгласните звукове. Към момента посоката на изписване е отляво надясно, но през вековете се е пишело и в обратната посока, както и е можело посоката да се редува на всеки следващ ред.
9. Фински език
Скандинавските езици звучат красиво, но имат своите особености. Така например финландците, вместо да взаимстват думи, си ги „образуват“ сами: думата „puhelin“ – „телефон“ е съставена от корена „puhel-“ – „разговор“ и приставката „in“ от „инструмент“. Реално се получава „инструмент за говорене“.
10. Датски език
Азбуката е съставена от 29 букви. За основа се използва латинската азбука, като има прибавени следните буквени означения: æ, ø, å (трите „специални“ датски букви).
Екатерина Попова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.
