Социалните мрежи са море от съдържание и като такова, в тях има едновременно качествен и посредствен материал. И както е в много случаи в живота – който каквото търси, това намира. Ако търсите ползи от социалните мрежи, със сигурност ще ги откриете. Ако търсите смислени създатели, ще попаднете на тях.
Има немалко тесни специалисти и всестранно развити интелигентни хора, които правят информативни и полезни видеа на всякакви теми – от готварство, до психология, физика, спорт. Днес ще ви запозная с един от тях. Нейното име е Антония Сарафова, а съдържанието, което създава, попада в сферата на личностното развитие и лайфстайла.
Тя е на 22 години и е от град Бургас, а последователите ѝ я обичат, защото позитивната ѝ енергия е заразна. Можете да я откриете в TikTok, YouTube, Instagram и Goodreads. В профилите ѝ ще намерите разнообразно съдържание, което ще ви мотивира да бъдете креативни както в личен, така и в професионален план, да експериментирате, да работите върху най-добрата версия на себе си, да мислите позитивно и да четете книги.
Потърсих Антония, за да си поговорим за смислени неща – за развитие на личността, за трудните моменти, за книги. Разговорът ни беше истинско удоволствие, три часа отлетяха неусетно и имаше още какво да си кажем. Вижте какво ми сподели тя в следващите 10 въпроса.
1. Какво за теб е личностно развитие? Ще ми се да разбием клишето, което дава лош имидж на този процес и да внесем малко яснота какво обхваща и защо е важен.
Първо тръгвам оттам, че наистина този израз има лоша конотация и аз самата донякъде го свързвам с негативни неща. Като видя в Instagram акаунта си или където и да е, под името си „личностно развитие“ и… Сега това искам ли да е тук, не искам ли? Смятам, че това нещо идва от факта, че абсолютно всеки в интернет пространството се нарича life coach, абсолютно всеки се опитва да научи другите на нещо и най-вече – опитва се да наложи неговата гледна точка за живота. Не мога да кажа, че и аз не съм го правила в миналото, но се старая, доколкото мога, да се отделя от тази тенденция. Държа да не налагам мнение на хората, да не казвам това е начинът и това е единственият начин, а се опитвам по-скоро да ги накарам всеки да погледне на живота си от малко по-високо и да оправи това, което сметне, че трябва да бъде оправено.
Стремя се да давам насоки, а не да давам готови отговори. За мен личностно развитие означава да се учим да имаме отворен mindset, да даваме шанс на различното и новото, да четем всякакви книги, не само на тази тематика, да взимаме пример от личности, които ни вдъхновяват, а не да търсим оправдания защо не можем да сме като тях, да си задаваме въпроси, да се стремим целенасочено да се променяме към по-добро. Да не мислим, че сме родени научени, а да черпим информация и опит по всякакви възможни начини.
2. Откъде смяташ, че трябва да започнем? С четене, да намерим ментор, да започнем работа с терапевт?
Смятам, че човек трябва да започне пътя си към личностното развитие, като първо пречисти много добре социалните си мрежи и хората, които следва. Казвам това, защото социалните мрежи и нещата, които виждаме онлайн, ни влияят страшно много и са огромна част от живота ни. Те играят толкова голяма роля върху това какво си мислим, какво мислим за себе си, за другите, в какво вярваме. И освен това хората, които следваме онлайн, могат да бъдат много по-лесно регулирани на фона на хората, с които комуникираме в реалния живот. Съответно, ако човек смята да тръгва по пътя на личностното развитие, смятам, че най-първата стъпка би била да прегледа много добре социалните си мрежи, да види кой носи негативна енергия, да види кои са хората, които следва, за да се подиграва или кои са хората, които следва, въпреки че не ги харесва, да махне всички тези личности и на тяхно място да последва такива, които го издигат по някакъв начин.
Има много инфлуенсъри, психолози, лайф коучове и всякакви други специалисти, които дават съвети и полезна информация на ежедневна база. А ние се вдъхновяваме най-много от други хора. Така че за мен това е първото нещо, отговорът не е „книгите“, изобщо даже, защото повечето хора, когато навлизат в тази сфера на личностното развитие, дори не обичат да четат. Всичко си идва малко по малко. Всеки друг източник струва допълнителни пари, а не всеки е готов в началото на пътя си към израстване да инвестира финансови средства. Не всеки би искал да си купи книга, не всеки би искал да инвестира в това да работи с психолог, с ментор. Почти всички имаме телефони, социални мрежи и това е най-достъпното. Всичко е в хигиената на социалните мрежи, да избираш качествено съдържание.
3. Кои са любимите ти канали за личностно развитие?
В момента се сещам конкретно за три канала, те са YouTube канали, които гледам страшно много и от много години. Първият канал е на Леор Александра (Leeor Alexandra). Тя всъщност е причината въобще да тръгна по този път и да започна да се интересувам от позитивния начин на мислене, високите вибрации и този тип неща.
Следващият канал е на Ънджейдед Джейд (UnJaded Jade). Тя е точно на моята възраст, точно сега се дипломира от университета, също като мен. С нея винаги сме на една вълна, каквото и да се случва. Нещата, които преживявам аз – тя преживява също. Мисля, че това е много важно, като става въпрос за личностно развитие, човек да намери някой, в когото може да се види. Това момиче прави много видеа за учене, за продуктивност, за организация на времето.
И третият канал е на Али Абдал (Ali Abdaal), той също говори за продуктивност, концентрация, как да си поставяме цели. Той и Джейд са голямо вдъхновение за моите социални мрежи.
4. Кои са твоите топ три книги за личностно развитие?
Страхотен въпрос. За номер едно имам директен отговор – „Атомни Навици“ на Джеймс Клиър. Тази книга според мен поставя основата на личностното развитие. Тя ни учи как да създаваме навици, а навикът е коренът на всичко. Смятам, че нашата личност, хората, които сме, начинът, по който се държим, всъщност в голяма степен е въпрос на навик. А навиците се променят. Причината да не постигаме целите си е в нашите навици.
Следващата книга е „Икигай – тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“ на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес. Тя засяга една много голяма част от нашия живот – работата. „Икигай“ говори за това как можем да направим работата полезна за нас, а не вредна, както се случва по-често в съвременния живот. Можеш да си избереш да работиш нещо, в което си добър; нещо, което обичаш, и нещо, от което света има нужда. Ако успеем да съберем всичките тези неща в професията си, ние неминуемо ще бъдем много по-щастливи в работата си. В „Икигай“ има и много други полезни съвети, свързани с храненето, дълголетието, със съня, физическата активност. Тази книга също е добра основа на личностното развитие.
Третата книга… всъщност ще добавя и четвърта, защото не мога да избера между две заглавия, смятам, че са еднакво важни. Едната е „Винаги има решение“ на Мари Форлео, а другата е „Виж сега, моето момиче“, сборник с разкази на различни автори. Избирам ги, защото и двете са с послание в посока „давай, можеш, ти си човекът, ще се справиш“ и са страшно мотивиращи. Ако човек наистина иска да се развие, трябва непрекъснато да има някакъв досег с мотивиращо съдържание, по какъвто и да е начин – онлайн, книги, хора.
5. Какво означава да обичаш себе си, какви според теб са стъпките по пътя на любовта към себе си?
Малко с риск да си противореча, я виждам като нещо хем много достижимо за всички нас, хем много недостижимо. Казвам това нещо, защото каквито и съвети да съм давала, те няма никога да работят 100% просто защото светът ни е създаден така, че ние да не се харесваме. Всеки може да създаде мечтаната версия на себе си сега, след това може да започне да се държи като нея, но никога тази версия няма да бъде абсолютно постоянна и не трябва да очакваме да бъде. Няма как един ден да се събудим и за цял живот от този ден нататък да вярваме в себе си, да се харесваме, да се обичаме непрестанно.
Нормално е да имаме дни, в които не се харесваме и обичаме. Важното е да се стараем да преобладава обичането, да си напомняме, че сме ценни, да се обичаме безрезервно и когато не се харесваме напълно. Пак се връщаме на навика, всичко е навик. Ако човек е сляпо самоуверен (което не е обич към себе си), той блокира и градивната критика, добрите примери. Не трябва да сме коне с капаци и да бъркаме нещата. Обичащ себе си и самоуверен не означава човек да се самозабрави и да няма никаква самокритичност.
6. Три личности, които те вдъхновяват и с какво го правят?
Първите две личности са родителите ми. Начинът, по който са ме отгледали, държанието им, разбиранията им за живота са вдъхновили абсолютно всичко, което съм направила и което се е случило с мен дотук. Не знам как съм попаднала на такива родители, как съм такава късметлийка! Моите родители са изключително разбиращи хора, които са отворени за комуникация. Разбира се, имат собствено мнение, но са готови да чуят чуждата гледна точка. Освен това са изключително емоционално интелигентни и не са от типа „балкански родители“. Родителите от този тип не са толкова отворени и широкоскроени. Майка ми и баща ми са много позитивни и целеустремени, и винаги са ме учили да вярвам в себе си и да не се отказвам. Те са ме научили да се старая да не летя в облаците, да бъда земна, да не се самозабравям, независимо от постиженията си.
Третата личност е Хари Стайлс. Аз съм голяма фенка на изпълнителя от тринайсетгодишна. Той има страшно много невероятни качества. Естествено, ние не можем да знаем докъде е пиарът, но да приемем, че това е истинската му същност. Той приема това да си земен и нормален като много важни качества. На концертите си той винаги благодари на публиката със сълзи в очите, оценява и е благодарен, не приема нещата за даденост. Това е важен урок – винаги да си благодарен за нещата, които имаш.
7. Три интересни факта за теб
Първото е, че съм тренирала фехтовка доста дълго време. Започнах в трети клас и приключих с нея чак преди около две години. Дори бях треньор няколко години, все още имам сертификат и правомощия да съм треньор.
Второто е, че завърших висшето си образование в Нидерландия и това доста ме обогати като човек. Предизвикаха ме културата им, езикът, средата. Беше добро решение.
Третото е, че заради естеството на работата ми, хората ме възприемат често като авантюристична, екстровертна, но всъщност не е точно така. Обичам комфорта на дома, имам нужда от сигурност. Винаги бих предпочела да седна да чета книжка, да слушам музика, да гледам сериал, вместо да отида на бар или дискотека.
8. Какво значи да си осъзнат?
Точно тази тема с осъзнатостта ми е много на дневен ред. Гледах наскоро едно видео, в което се твърдеше, че само 20% от хората по света са осъзнати. Дали тази статистика е вярна, или не, можем да предполагаме, като се огледаме и забележим как хората не си дават сметка как влияят на околните и какво чувстват те. Липсва емпатия, съобразителност, разбиране на самия себе си.
За мен осъзнатост е да знаеш какво изпитваш и да можеш да го регулираш, да можеш да погледнеш сам себе си и да анализираш дали проблемът в дадена ситуация е в теб, или в някой друг. Да се стараеш да си обективен. Да осъзнаваш как действията ти влияят на хората.
9. Как се справяш в трудни моменти?
Труден въпрос. Аз лично винаги премислям ситуацията и гледам нещата, отколкото може повече гледни точки. Навлизам в прекалено много размишления и ситуацията се усложнява. Един съвет, който майка ми ми е дала – кое е следващото нещо, което трябва да правя, кой е следващият ми фокус? Когато човек спре да гледа твърде напред в бъдещето, а се концентрира в настоящето или съвсем близкото бъдеще, той винаги започва да се чувства по-добре. Много често лошото е за добро. Можете сами да се убедите, като погледнете назад и видите хронологията на събитията.
10. Последният ми въпрос е свързан с новото ти начинание, а именно книжния клуб. Разкажи ми за него, какво да очакваме?
Много се радвам, че зададе този въпрос. Цялата идея ми дойде от американските инфлуенсъри, които се занимават с книжно съдържание. Замислих се, че тук не съм виждала такова нещо.
Моят книжен клуб е изцяло онлайн и е в платформата Patreon и имаме и Discord сървър, където допълнително да си обсъждаме всички книжни теми. Идеята на клуба е всеки месец заедно с членовете на клуба да избираме по една книга чрез гласуване, и след това четем заедно през месеца и накрая имаме дискусии. Разискваме случките, темата, стила. Ще има и книжни маратони, ще четем заедно. Виждам, че има интерес и това ме прави много щастлива. Да четеш книги, създава такава положителна общност.
Благодаря ти, Антония, за приятния разговор и отделеното време! Успех с всичките ти начинания и продължавай да твориш прекрасни неща!
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
