Престижната Нобелова награда се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология.

Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател на динамита Алфред Нобел. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството.

Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел. Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се провежда в Стокхолм и в Осло. От 1902 г. насам всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.


10. Тауакул Абд ас-Салям Карман

През 2011 година йеменската журналистка и политик от партията „Ислах“ Тауакул Абд ас-Салям Карман е само на 32 години, когато е отличена с Нобелова награда за мир, заедно с Елен Джонсън Сърлиф и Лейма Гбоуи

Призът е за „ненасилствената им борба за сигурност на жените и за пълноправното им участие в изграждането на мира“. Тауакул е родена на 7 февруари 1979 година в Северен Йемен, в семейството на юрист и политик. Завършва политология в Университета на Сана. Развива активна обществена дейност в подкрепа на свободата на печата, а през 2011 година е сред водачите на Йеменските протести.

9. Марийд Кориган

Ирландската активистка Марийд Кориган получи Нобеловата награда за мир през 1976 година съвместно с Бети Уилямс, когато създават организацията „Общност на мирните хора“ (“Community of Peace People“).

Дейността на организацията бе насочена към мирното потушаване на дългогодишния конфликт в Северна Ирландия, по време на който загиват над 3 хиляди души. Кориган участва и в съвременни акции за защита на демокрацията. Родена е на 27 януари 1944 година, когато получава наградата е 32-годишна.


8. Фредерик Бантинг

Канадският физиолог, лекар и професор Фредерик Бантинг е един от откривателите на инсулина. За това велико научно откритие през 1923 година той, заедно с Джон Маклауд, става Нобелов лауреат за физиология или медицина.

Роден е на 14 ноември 1891 година, а когато е отличен престижната награда е на 32 години. Като благодарност канадското правителство осигурява на Бантинг доживотни условия за провеждане на научната си дейност. Гениалният учен умира от раните си, получени при самолетна катастрофа на 21 февруари 1941 година на остров Нюфаундленд.

7. Рудолф Лудвиг Мьосбауер

Германският физик Рудолф Лудвиг Мьосбауер е роден на 31 януари 1929 година в Мюнхен, Германия. През 1955 година постъпва като аспирант в Института „Макс Планк“ в Хайделберг. Три години по-късно защитава дисертация на тема „Изследване на резонансното поглъщане на гама-кванти“.

През 1961-ва, заедно с американеца Роберт Хофщетер, стават носители на Нобелова награда за физика за откритието на ефекта на Мьосбауер. Приложението на откритието му при изследване на редица явления е един от най-перспективните методи, когато те се изследват на атомно ниво. Когато получава наградата е на 32 години.


6. Джъндао Ли

Американският физик от китайски произход Джъндао Ли е лауреат на Нобеловата награда за физика за 1957 година заедно с Джъннин Ян за приносите му в областта на елементарните частици.

Роден е на 24 ноември 1926 година в Шанхай, Китай. Когато е 29-годишен става най-младият професор в Колумбийския университет. На 31 вече е носител на престижната Нобелова награда.

Джъндао Ли е носител и на наградата „Алберт Айнщайн“. Освен научните си постижения Ли е известен и със страстта си към детективските романи.

5. Карл Дейвид Андерсън

Американският физик от шведски произход Карл Дейвид Андерсън получава Нобелова награда за физика през 1936 година за откритието на позитрона – елементарна частица, изграждаща антиматерията. Тогава физикът е на 31 години.

Андерсън е роден на 3 септември 1905 година в Ню Йорк, САЩ. Завършва физика, изучава космическите лъчи. В годината, в която е отличен с наградата заедно със свой студент-дипломант откриват и друга елементарна частица – мюона. През Втората световна война Карл се занимава и с ракетна техника. Умира през 1991 година в Сан Марино, Калифорния.


4. Пол Ейдриън Морис Дирак

Наричан „най-чистата душа във физиката“ английският учен Пол Ейдриън Морис Дирак за първи път теоретически обосновава съществуването на античастицата. През 1933 година Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер „за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория“.

Дирак е смятан за бащата на квантовата механика. Роден е на 8 август 1902 година и е само на 31 години, когато получава престижната награда. Физикът е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като „една дума на час“.

3. Вернер Хайзенберг

Германският физик е роден през 1901 година във Вюрцбург. Следва физика в Мюнхенския университет като завършва за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“.

През 1927 година, когато е само на 26, става професор в Университета в Лайпциг. За създаването на квантовата механика през 1932 Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. Тогава Вернер е на 31 години. Бил е ръководител на Института по физика в Далем и е преподавал в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. Има седем деца, а един от синовете му става професор по генетика.


2. Уилям Лорънс Браг

Австралийският физик Уилям Лорънс Браг е само на 25 години, когато получава Нобелова награда за физика, заедно с баща си Уилям Хенри Браг през 1915 година. Даровитият учен е роден на 31 март 1890 година в Австралия.

Преподавал е в Кеймбриджкия университет. Научната си дейност посвещава на изследването на различни кристали с помощта на рентгенови лъчи като по този начин установява закона за дифракция на рентгеновите лъчи в кристали, наречен по-късно на негово име.

1. Малала Юсафзаи

Родената през 1997 година пакистанска общественичка Малала Юсафзаи става известна с публикациите си в защита на възможностите за образование на момичетата в долината Сват, където активното талибанско движение прави опити за неговото ограничаване.

На 9 октомври 2012 година талибани правят опит да я убият и я прострелват в главата. Атентатът предизвиква широк отзвук в страната и чужбина. През 2013 г. Малала Юсафзаи получава от Европейския парламент наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, а през 2014 година Нобелова награда за мир „за борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование“. Тогава Малала Юсафзаи е едва 17-годишна, което я прави най-младият Нобелов лауреат в историята на наградите.




Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *