10 традиции, свързани с Васильовден

Честита Нова година!!! Първи януари е! Почивен, празничен и… затаете дъх… до петък остават само два дни!!! Ако има по-ясен знак, че годината ще е неузнаваема, здраве му кажи. Бабите и дядовците ни обаче не са си губели времето в припомняне на моменти от снощи… Прочетете 10 традиции, свързани с първия ден от новата година.

На първи януари църквата почита паметта на Свети Василий Велики. Свети Василий Велики е голям християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката, като полага основите на благотворителната християнска дейност. Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт. В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

На 31 декември срещу Нова година се е правело втора кадена вечеря след Бъдни вечер. Но обичаите и обредите са по-различни от тези, свързани с посрещането на Бъдни вечер. За посрещането на новогодишния празник се правят блажни ястия, не постни. На масата задължително се нареждат погача, баница и ястия от свинско месо.

Погачата се меси от стопанката на къщата и в нея се поставя сребърна пара. След като омеси погачата, преди да измие ръцете си от тестото, тя излиза на двора и докосва с ръце плодно дърво – за да ражда много плод и кошер – за да бъдат плодовити пчелите и да дават повече мед.

Баницата, наречена още млин, също се приготвя от стопанката на къщата. Между тестените листове тя поставя дрянови клонки с пъпки, като нарича предварително – за Бога, за къщата, за здраве, за пари, за добитъка, за лозето и т.н. Вари се и свинска глава заедно с краката само със сол, чесън и брашно и се поставя на масата във вид на пача.

Съществува вярване, че пернатите птици носят късмет и щастие и затова в някои райони се приготвят задължително ястия от петли, кокошки и други. В този ден, на прага на къщата се е колел жертвен петел, за да остане късметът в къщата. Вместо петел можело да се използват пуйка или кокошка. Жертвеното животно се пълнело с ориз или се приготвяло със зеле и заемало основно място на трапезата.

След като се нареди трапезата с ястията, тя се прекадява от най–възрастния мъж в къщата, прекадяват се другите стаи, сгради и добитък, след което той разчупва питата на толкова парчета, колкото наричания имат. На когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Народният обичай повелява парата след това да се откупи от стопанина и той я прибира в кесията си. В други райони я носят в църквата, а трети я връзват с червен конец за гърнето, с което пият вино, за да е здрава и плодородна годината.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”. Първия залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Както и на Бъдни вечер, трапезата срещу Васильовден/ Сурва не се вдига цяла нощ, “за да има здраве и берекет в дома”, а сутринта на празника стопаните дават от остатъците на трапезата на добитъка и останалите домашни животни – за да има добър приплод по стоката. В тази нощ колата на двора или под сайванта задължително се оставя пълна – със слама, дърва и т.н. – за да е изобилна годината.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди на пролет, тъй като това се счита за добър знак.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. По стара българска традиция деца, между 5 и 12 години, тръгват в ранните часове на 1 януари и обикалят домовете на близки, съседи и приятели със сурвакници в ръце да благославят домакините за здраве и берекет. Сурвакниците се изработвали от сурови дрянови пръчки, оформени като буквата Ф, които се украсявали с вълна, пресукани бели и червени прежди, кравайчета, пуканки и сушени плодове. За благите пожелания: “Сурва, сурва година, червена ябълка в градина, едър клас на нива, голям грозд на лоза, жълт мамул на леса, пълна къща с деца! Живо-здраво до година, до година, до амина!”, домакините ги дарявали с лакомства, сушени плодове, кравайчета и дребни пари. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на “мръсните” дни и да предпазят хората от тях. Корените на този ритуал за здраве и плодородие не са открити. Той е непознат и за останалите православни християни.

В Западна България на Сурва се изпълняват новогодишни игри с маски. Участници в тях са ергени и млади мъже в групи от по 15-20 души. Те се наричат сурваскаре, джемаларе, старци, василчари. Със своите действия те трябва да прогонят злите сили, за които се вярва, че ходят през мръсните дни от Коледа до Йордановден. Облечени са в костюми от кози кожи, кожуси обърнати с вълната навън и носят окачена на кръста пръчка и дървена тояга. Всяка дружина се води от старец, който носи голям дървен червен фалос. Останалите участници са съответно невеста, младоженец, девер и поп, мечка с мечкар, цигани, джамала с джамалар.

Дружината обхожда всички домове в селото, като вътре влиза само групата на невестата – тя шета из стаите, рови в огнището, пръска с вода, разхвърля. Старецът имитира полов акт с нея. През това време на двора останалите маскирани участници играят хоро, на което се хващат и стопаните на дома. Мечкарят разиграва мечката, която гази домакините за здраве. Камилата пада мъртва и трябва да получи подарък от стопаните, за да се съживи. Членовете на дружината получават богати дарове във всяка къща, като в замяна изричат благословии за дома. Ако две дружини се срещнат, това е лош знак – или се сбиват, или си честият и си разменят тоягите, за да се избегне бедата. Обичаят завършва с обща трапеза от събраните дарове в една от къщите на участниците. Тоягите се изгарят или се хвърлят по нивите, за да се роди много жито. Костюмите се прибират на скришно място и не се пипат до следващата година, защото се вярва, че те имат магическа сила. На Йордановден всички сурвакари трябва задължително да отидат на църква, където свещеникът ги поръсва със светена вода и им чете очистителна молитва, защото участието в подобни игри се възприема като потенциално замърсяване. С тази молитва те излизат от особеното състояние, в което са били по време на обреда.

На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.