10 от култовите реплики, с които ще помним Стоянка Мутафова

Театър, сцена, усмивки, екран, аплодисменти – ненадмината, кралицата на театъра и киното Стоянка Мутафова. Публиката я коронова и завинаги остава голямата ѝ любимка. Живя бурно и си отиде тихо. Напусна ни в утрото на 6 декември 2019 година.

„Тази сутрин в 6:15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!“, съобщи мениджърът Евгени Боянов, който работеше с невероятната българска актриса.

Стояна Константинова Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стояна често гостува в своето детство.

През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946-1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947-1949).

От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. За нея Георги Калоянчев казваше: „Стояна е най-шантавата жена, която познавам! Дарбата, проклетията и енергията ѝ нямат свършване…“

В памет на великата Стояна, днес ще си припомним някой от нейните откровения, споделени в различни интервюта през годините. Пряма и откровена – такава беше Мутафова. Ето 10 от култовите реплики, с които ще помним Стоянка Мутафова.

1. Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.

2. Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.

3. Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.

4. Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!

5. Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.

6. Журналист: Как искате да Ви запомнят?
Мутафова: А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!

7. Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!

8. Смъртта не ме плаши. Като по-млада много ме беше страх от нея и все си мислех , че няма да умра никога. А сега си знам, че ще умра и съм готова. Не съм сигурна какво има, след като умре човек. Винаги съм си задавала въпроси. И отговор никога не съм намирала в себе си.

9. Мечтая никога да не стана „нормална“.

10. Който не носи театър в себе си, е умрял.