Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 година в Москва. Има още шест братя и сестри. Животът му нанася удар след удар, първо отнемайки родителите му. След това заболява от епилепсия, осъден е на смърт чрез разстрел заради революционна дейност, но е помилван и изпратен в каторга.

По-късно, в рамките на една година умират най-близкият му брат и първата му съпруга. Творчеството му е ориентирано към болезнени събития и страдащи хора и полага основите на цяло течение в литературата, наречено “полифоничен роман”. Оставя след себе си 15 романа и новели и 17 разказа, които нямат аналог в световната литература.

Великият писател умира на 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург, на 60 години. Днес отбелязваме 140 години от гибелта му с 10 от неговите впечатляващи мъдрости. Съзнаваме, че това е твърде малко, за да добиете представа за гениалността и величието му, затова сме ви подготвили цитат изненада в края на статията. И ви приканваме задължително да прочетете поне една негова творба.

10 мъдрости, изречени от Фьодор Достоевски

1. Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.

2. Да спрете да четете книги означава да престанете да мислите.

3. От жалките истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява.

4. Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.

5. Който иска да направи добро, може да го стори дори и със завързани ръце.

6. Предприемането на нова стъпка, изричането на нова дума, от това се страхуват хората най-много.

7. Тайната на човешкото съществуване е не само да се живее, а да има за какво да се живее.

8. Само едно: учете се и четете! Четете сериозни книги. Животът ще направи останалото. И още, трябва да вярвате. Без това, нищо няма да излезе.

9. Понякога се говори за “зверската” жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете. Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека. Толкова артистично и художествено жестоко.

10. Искам с един човек поне да мога да говоря за всичко, както със себе си.

Споделяме ви и част от заключителните редове на “Престъпление и наказание”, които ни дойдоха като гръм от ясно небе, предвид ситуацията, в която се намираме. Тези изречения ни оставиха безмълвни и са поредното доказателство за извънземните способности на великите хора на изкуството, за уменията им да виждат миналото, бъдещето, гълбините на човешката душа и вселените извън нея:

…целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на гибел с изключение на някои твърде малобройни, избраници. Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля…



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *