10 любопитни факта за Майка Тереза

“Ако някога стана светица –
със сигурност ще бъда такава на тъмнината.
Дълго и често ще отсъствам от Рая,
за да осветявам пътя на онези,
които са сред мрака на земята.”

Тези думи принадлежат на една от най-противоречивите, но и безспорно най-влиятелните личности на XX век.

За някои тя е “Светицата на канавките”, “Ангел на милосърдието” и “Майка на бедните”, а за други – “пратеник на Ада”, “Ангел на лицемерието” и “религиозен фанатик”.

Както и да я наричат, Майка Тереза наистина носи светлината на вярата, надеждата, добротата и любовта в безброй човешки сърца. Затова ѝ посвещаваме следващите редове.

1. Раждането

Агнес Гонджа Бояджиу се ражда на 26 август 1910 година в Скопие, когато той е част от Османската империя. Датата ѝ на раждане е спорна. На 27 август 1910 година (дата, която много считат за истинския ѝ рожден ден) е кръстена. Тя е най-малкото от три деца в семейството. Родителите ѝ, Никола и Драна Бояджиу, са богати католици от албански произход. Баща ѝ работи като строителен предприемач и търговец на лекарства и други стоки, а майка ѝ е строга, но силно любяща домакиня.

2. Смъртта

Никола има голямо участие в местната църква, както и в политиката като поддръжник на албанската независимост. Когато Агнес ​​е само на 8 години, внезапно се разболява и умира. Причината за смъртта му остава неизвестна, но мнозина спекулират, че е отровен от политическите си врагове.

3. Примерът

След смъртта на баща си, Агнес ​​става изключително близка с майка си, която ѝ внушава дълбоко чувство за благотворителност. Въпреки смъртта на съпруга си и рязкото обедняване на семейството, Драна отглежда сама собствените си три деца и осиновява още шест. Децата от най-ранна възраст са свикнали да работят, а също така да помагат заедно с майка си на няколко бедни семейства в родния им град.

4. Обетите

Полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизио. Полага тържествен обет на 24 май 1937, когато вече е учителка в Калкута. Той е за живот в бедност, целомъдрие и послушание. Години по-късно идва етапът за полагане на “вечните обети”, с които сестрите се вричат окончателно на Бог и приемат званието “майка”. През април 1942 година, 32-годишната Майка Тереза полага частен обет, чието престъпване е равносилно на смъртен грях. Крайната жертвоготовност в името на Отца носи името “Да не Му откажа нищо”.

5. Виденията

Като момиче, Агнес пее в местния хор. Всяка година паството ходи на поклонение и по време на едно такова пътуване, когато е на 12 години, тя получава първото си видение, което засилва увереността ѝ, че трябва да посвети живота си на Бог. Години по-късно, на 10 септември 1946 година, във влака за Дарджилинг получава “призив в призива”, съпроводен от три видения.

Тя чува Иисус, който ѝ казва: “Ела, бъди Моята светлина!” и вижда голяма тълпа, молеща за спасение. Появява се образът на Дева Мария, която мълви: “Грижи се за тях – те са мои.” Събраното множество, вече обвито в тъмнина, продължава да зове и тогава Христос от кръста проговаря: “Ще ми откажеш ли да направиш това за мене – да се погрижиш за тях, да ги доведеш при мене?” По-късно тя нарича този ден “Денят на вдъхновението”.

6. Орденът

През 1950 година получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена “Мисионери на милосърдието”. Новият орден наброява едва 12 човека и декларира като своя мисия да се грижи за бедните, голите, бездомните, сакатите, слепите, прокажените и всички които се чувстват нежелани и необичани, станали тежест за обществото и отхвърлени от всички.

Благотворителната дейност на ордена в Индия е толкова успешна, че през 1965 година папа Павел VI издава Хвалебствен декрет, с който позволява на Майка Тереза и нейните последователи да разширят своята дейност, в която страна пожелаят. Бялото сари със сини ивици, става отличителна униформа за милосърдните последователи на нейната организация.

Обучението на желаещите да се присъединят към “Мисионери на милосърдието” трае до девет години. Отказът от материалното е сред основополагащите учения на ордена. На монахините са позволени само няколко лични вещи – три традиционни синьо-бели сарита, две памучни тениски, пояс, чифт сандали, кръст и броеница. Също така разполагат със собствена чиния, прибори, кърпа, чанта от плат и молитвеник.

7. Наградите

През 1971 година Майка Тереза е наградена от папа Павел VI с наградата за мир “Папа Йоан XXIII” – за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира. През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата “Кенеди”, “Pacem in Terris”, “Балцан”, Международната награда “Алберт Швайцер”, американските Президентски медал на свободата и Конгресен златен медал и почетно гражданство на САЩ.

През 1979 година получава Нобелова награда за мир – за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира. През 1972 година получава наградата “Неру”, през 1980 година – най-високото индийско гражданско отличие “Бхарат Ратна”, а през 1983 – британския Орден за заслуги. През 1992 година ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.

8. Здравето

С възрастта се появяват и здравословните проблеми за святата жена. През 1983 година, по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим получава сърдечен удар. През 1989 година получава втори удар, а през 1991, след боледуване от пневмония в Мексико, проблемите със сърцето ѝ се задълбочават.

През 1996 година боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето ѝ остава влошено. Почива от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. На този ден целият град остава без светлина. Погребана е с държавни почести в Къщата на майката в Калкута, която днес е място за поклонение на нейните последователи.

9. Канонизацията

През 2003 година е обявена за блажена от папа Йоан Павел II, след като индийка заявява, че е излекувана от рак на стомаха, благодарение на молитвите си към Майка Тереза и благословен от нея амулет. От 2004 година, 5 септември е обявен за ден на Майка Тереза. Папа Франциск ускорява канонизирането ѝ като признава и второ чудо, извършено от нея – оздравяването на бразилец с туморни образувания в мозъка след отправени молитви към Майка Тереза. Така, на 4 септември 2016 година тя е канонизирана и обявена за светица от папа Франциск.

10. Критиките

Неведнъж Майка Тереза е била обвинявана в лицемерие и мошеничество. Според критиците ѝ здравните грижите, които орденът ѝ е предоставял, са били некачествени, а монахините са се стремили преди всичко да убедят умиращите в хосписи да приемат католицизма. Освен това, даренията се използвали за мисионерство, а не за подобряване на здравните грижи.

Противниците ѝ я наричат и “Ангел на ада”, с коментар, че тя не е приятел на бедните, а реклама на бедността. Произходът на дарените средства също се поставя под въпрос. Мнозина се питат и защо тя не се лекува в собствените си болници, а в частни клиники.