10 любопитни факта за Димитър Димов

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Димитър Димов е автор на два от най-известните български романи „Тютюн“ и „Осъдени души“. Но освен писател и драматург, той е ветеринарен лекар, професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни, автор на повече от 20 научни труда.

След смъртта му, в неговия архив са открити планове и ръкописи за две книги върху теорията на отражението. Въпреки сериозния натиск, който му налага партията за „Тютюн“, в него остава мечтата да напише книга за своя роднина Яне Сандански. Той събира информация за нея през целия си живот, но тя така и не вижда бял свят.

Макар да е свит и неконтактен, животът му е изпъстрен с интересни моменти. Представяме ви 10 любопитни факта за неговия прелюбопитен живот.

1. Детството

Димитър Димов се ражда в Ловеч на 25 юни 1909 година, но детството му минава в Дупница, където е родена майка му. Рано остава сирак, защото баща му е убит в Междусъюзническата война, което белязва тежкото му детство.

През 1918 година майка му се жени повторно за Руси Генев – също офицер, както първия баща на писателя. Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт. По-късно се сближава с него и го въвежда в тайните на тютюневия бранш, за който Димов по-късно разказва в романа си „Тютюн“.

2. Влиянието на майката

Голяма част от особеностите на характера на Димов били оформени от майка му. Смъртта на баща му, прави майка му изключително грижовна и предпазлива спрямо сина си. Когато излизала извън дома, тя връзвала малкия си син за един стол, за да бъде сигурна, че няма да му се случи нещо лошо, докато я няма. Дори не го пускала да играе на улицата с връстниците му. В редките моменти, в които това се случвало, тя го придружавала.

Димов бил тихо и затворено дете с богато въображение. Любовта му към литературата обаче също до голяма степен била плод на силната връзка с майка му. През целия си живот тя проявявала жив интерес към литературата и изкуствата и постоянно подтиквала сина си да стане поет или художник. Той обаче дълго време не се поддавал на наставленията ѝ и демонстрирал интерес преди всичко към естествените науки.

3. Мечтата

Когато избира бъдещото си житейско поприще, се колебае между правото, което родителите му го карат да учи и ветеринарната медицина, която сам избира най-вече заради детската си мечта, че именно с тази професия може да замине за Латинска Америка и да работи там. Затова и като ученик, и като студент усилено учи испански език. Една година учи право, но след това се отказва и се прехвърля към ветеринарна медицина, която завършва през 1934 година.

4. Постиженията в науката

Първоначално работи като участъков ветеринарен лекар в няколко софийски села, но от 1937 година нататък се посвещава на научна кариера. Става два пъти доцент и веднъж професор по анатомия и хистология през 40-те години на ХХ век. Една година специализира във ветеринарен институт в Мадрид, който е най-престижният в Европа. Автор е на учебници и научни трудове по ветеринарна медицина.

5. Първият роман

Интересно е развитието на първия роман на Димитър Димов „Поручик Бенц”, писан в продължение на четири години в три ръкописни варианта. В един от периодите на написване на романа, Димов стажува в Кюстендил. Там се сприятелява с общинския съдия Любен Събев и заедно правели дълги разходки на Хисърлъка.

През деня Димов работел като ветеринарен лекар, а през нощта пишел. Двамата приятели често посещавали София и не пропускали театрална премиера. Понякога Димов се е запознавал с някоя лека жена, сядали на пейка и провеждал задълбочен разговор с нея. Слушал с часове разказите за живота ѝ, плащал ѝ за изгубеното време и си тръгвал.

6. Първият брак

Дебютният му роман става и причина за първия му брак с Нели Доспевска, която пише възторжена рецензия на творбата веднага след публикуването ѝ. Връзката с потомката на Станислав Доспевски и Захарий Зограф обаче се оказва трудно осъществима в ежедневието. И макар Димов вече да е баща на първата си дъщеря, Сибила, той живее сам в апартамента на ул. „Кръстьо Сарафов“, а Нели Доспевска отглежда детето в бащиния си дом.

10 любопитни факта за Димитър Димов

7. Вторият брак

Причина за втория брак на писателя също се оказва творчеството. С втората си съпруга – актрисата Лена Левчева, Димов се запознава по време на кастинга за ролята на Ирина при екранизацията на романа „Тютюн“. Отношенията му с Лена прерастват в бурна любовна връзка.

Главната роля, обаче, е дадена на Невена Коканова. Но и този брак не просъществува дълго – Лена си тръгва, тъй като заболява от туберкулоза и предприема лечение. Тя решава да прекрати съжителството с аргумента, че не желае да поема риска да предаде заразата на съпруга си. След развода им, Лена Левчева започва да пише поезия, към което я насочва писателят.

8. Третият брак

Третата си съпруга – пианистката Лиляна Бушева, Димов среща в зряла възраст. Лиляна е с 22 години по-млада от него. Той е вече известен писател и не може да повярва, че младото момиче първоначално му отказва брак. От този брак е втората дъщеря на Димитър Димов – писателката Теодора Димова.

9. Смъртта

Димитър Димов умира на 1 април 1966 година. На летището в Букурещ, след среща на писателските съюзи на България и Румъния, докато върви вечеря в ресторанта на румънската аерогара, той получава масиран инсулт. По това време Димов е председател на Съюза на българските писатели. Подробностите около заседанието в съседната страна все още не са разкрити – никой от присъстващите тогава не е пожелал да разкаже нищо.

10. Наградите

Националната литературна награда „Димитър Димов“ е учредена от Клуба на писателите лекари в България и се присъжда за литературни произведения върху актуална медицинска проблематика. Тя е създадена през 1997 година. Първите статуетки са дело на Евгени Кузманов. От 2016 година наградата се олицетворява от нови статуетки по проект на Иван Русев и отлети от Марин Марков.

През 2018 година, по инициатива на фестивала „ВарнаЛит“ под патронажа на кмета на Община Варна, в навечерието на 110-годишнината от рождението на писателя се учредява Европейската литературна награда „Димитър Димов“. Тя се присъжда за съвременни романи с висока художествена стойност, писани на територията на европейския континент и издадени на български език в предходната година.

Победителят печели парична награда в размер на 10 000 лева, грамота и специално изработена статуетка. Първият победител става Жером Ферари за романа „Проповед за падането на Рим“.

Коментари

Сподели

Коментари