Казвам голям, не напразно! Охулван не веднъж заради начина си на живот, липсата си на амбиции и прекаленото прехласване по алкохола и секса, Чарлз Буковски и до днес си остава един от най-обсъжданите писатели на миналия век.
Хенри Чарлз Буковски е роден в Андернах на Рейн, Германия. Майка му е германка, а баща му – американски военнослужещ от полски произход. Когато е едва на 2 години, семейството се мести в Лос Анджелис.
Имал е 2 брака и 1 дъщеря, с чиято майка обаче не е бил женен никога. Прекарва по-голяма си част от живота си като черноработник, лежал е в затвора, заради пиянство и веднъж в психиатрия. Историите му са автобиографични и винаги цинични.
Навръх 100-годишнината му би било излишно да коментираме живота му, защото и без това Буковски никога не е обичал да крие от читателите си нищо, включително и сексуалните си преживявания. Днес би било по-полезно за всички нас, да си припомним тези негови 10 безценни съвета за един, ако не друго, то пълен с удоволствия живот.
1. Не бъдете крайни, по отношение на любовта.
„Любовта е форма на предразсъдък. Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още десет хиляди други, които би обичала повече от него, ако бе имала шанса да ги срещнеш? Само че никога няма да ги срещнеш.“
2. Научете се да бездействате.
„Независимо дали си актьор, домакиня, нещо си… трябва да правиш големи паузи между периодите, в които си най-деен – време, когато не правиш абсолютно нищо. Просто лежиш в леглото си и зяпаш тавана. Това е много, много важно… просто да не правиш нищо . Това е изключително важно. Ала колко от хората в това модерно общество го правят? Съвсем малко. Ето защо са тотално откачени, фрустрирани, изпълнени с гняв и омраза.“
3. Жените решават.
„Докато мъжете гледаха футбол, пиеха бира или играеха на боулинг, те – жените, мислеха за нас, съсредоточаваха се, изучаваха ни, взимаха решения — дали да ни приемат, да ни отхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни напуснат.“
4. Красотата е относителна.
„Няма такова нещо като красота, особено в човешкото лице… това, което наричаме физиономия. Всичко това е математическо и въображаемо подреждане на черти. Сякаш, ако носът не изпъква твърде много, страните на лицето са пропорционални и в крак с модата; ако меките части на ушите не са достатъчно големи, ако косата е твърде дълга… Това е някакъв обобщителен мираж.
Хората считат дадени физиономии за красиви, но всъщност в крайна сметка те не са. Това е нулево математическо уравнение. „Истинската красота“ идва, съвсем естествено, от характера. А не в зависимост от начина, по който веждите са оформени. Та, относно многото жени, за които са ми казвали, че са красиви… по дяволите, гледайки ги е все едно да гледаш в чиния със супа. Няма такова нещо като грозота. Уродливост има, но повърхностна „грозота“ не съществува. Казах.“
5. Съмненията не ви правят услуга.
„Проблемът на съвременния свят е, че възпитаните хора са пълни със съмнения, а идиотите изпълнени с увереност.“
6. Не усложнявайте!
„Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин.“
7. Мъже, внимавайте с разбитото сърце на жената!
„След като жената се обърне срещу теб, всичко е загубено. Понякога наистина те обичат, но после нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят как умираш в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти помогнат, а ще се изплюят върху теб.“
8. Днес не е краят на света. Спокойно!
„Понякога ставате сутрин от леглото и си мислите, че няма да преживеете този ден. После обаче сами ще се смеете, като си спомняте своите съмнения.”
9. Не се страхувайте от самотата!
„Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че друг човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи… или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота.
Тук ще цитирам Ибсен: „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил – „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата – „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!“
10. Смъртта не е най-страшното!
„Повечето хора не са готови за смъртта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: „Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам“. В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си.“
Николета Бошева учи „Връзки с обществеността“ в Софийския университет. Говори френски език и обожава книгите. Пътуването ѝ е страст и вярва в израза „Не забравяй първо да се влюбиш в себе си!“.
Коментари