„Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца. Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати към бъдещето“, казва италианският писател и преводач Марио де Микели за поезията на Никола Вапцаров. И е напълно прав. Днес, повече от век след раждането на твореца, стиховете му звучат като на наш съвременник, като написани за времето, в което живеем.
„И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия,която не приема красивите думи и натруфеността“, добавя гръцкият поет Арис Диктеос.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, който тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Той първо учи в гимназията в Разлог, а след това в Морското машинно училище във Варна, което по-късно е наречено на негово име.
Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1940 г. започва да събира подписи из Пиринска Македония, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч.
През 1941 г., след като е освободен, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и разстрелян още същата вечер, заедно с още 12 души на Гарнизонното стрелбище в София. Посмъртно е амнистиран.
Творчество на Вапцаров е предимно със социална тематика. През 1939 г. подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, която излиза на следващата година. Публикува и други стихотворения, както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Превеждан е на редица езици. Като изтъкнат радетел и борец за мир срещу войната е удостоен с награда от Световния съвет на мира. Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова през 1953 г.
Ето и 10 цитата от негови произведения, звучащи актуално и днес:
1. из „Борбата е безмилостно жестока“
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!
2. из „История“
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
3. из „Завод“
Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
4. из „Двубой“
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…
5. из „Родина“
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.
6. из „Писмо“
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…
7. из „Земя“
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
8. из „Огняроинтелигентска“
Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
9. из „Вяра“
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
10. „Прощално“
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
Поклон!
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
Ама той да не е възкръснал, че е член на Съюза на Българските Писатели от 28 Февруари 1947 г?
Тъпи комундета, а защо не му побликувате признанията в полициятс, колко пари е получил от СССР, колко влака е дерейлирал в Искърското дефиле, колко деца е убил?
Човекът си го е казал:
„Борбата е безмилостно жестока. Борбата казват е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.“
Това, че е получил пари от СССР не е проблем. Човекът е имал убеждения и реален враг – фашизма. СССР е имал същия враг. Когато се сблъскат две идеологии, финансирането е просто част от борбата. И нали не мислиш, че Вапцаров сам е залагал взрива на ЖП линията? Днес какво е – крадат се милиони, милиарди дори. И загиват хиляди заради кражбите на неколцина от несложени мантинели на места, където са необходими и сложени на места, където не са необходими. От скапана настилка, от запушени или липсващи канали… От пълно безхаберие навсякъде и във всичко.
Така че замълчи и се замисли. Полезни са и двете, особено второто.