10-те най-известни картини на Диего Веласкес

Бележитият испанският художник Диего Родригес де Силва и Веласкес е роден през 1599 година в Севиля. Още в ранна възраст проявява художествения си талант и в продължение на една година учи при основоположника на Севилската школа Франсиско де Ерера. Първите творби на юношата представляват битови сцени от народния живот, в които Диего Веласкес се показва като великолепен наблюдател.

В края на 1622 година, когато умира Родриго де Вияндрандо, любимият придворен художник на краля, Веласкес е извикан в Мадрид от Гаспар де Гусман Оливарес, всесилния министър, управляващ от името на малолетния крал Филип IV. Той получава задача да нарисува краля и на 15 август 1623 година Филип IV позира пред него. Портретът е завършен само за ден, но кралят и Оливарес остават доволни. Веласкес се мести в столицата и става официален художник на кралския двор.

По препоръка на Рубенс Веласкес заминава за Италия. Художникът обикаля Венеция, Рим и Неапол, събира много впечатления и след завръщането си в Мадрид ги претворява в картини. Най-голямото му постижение от този период е „Предаването на Бреда“.

След завръщането му кралят го въздига в благороднически сан, който да се предава на потомците. През пролетта на 1660 година, вече в качеството си на хофмаршал, Веласкес заминава за остров между Испания и Франция, за да подготви украсата на мястото за бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. След като приключва със задачата си той се завръща в Мадрид, но болестта, от която страда, се изостря и Веласкес издъхва.

10. Триумфът на Бакхус

1629 година

Популярна сред народа и като „Пияницата“, тази картина изобразява римския бог на виното Бакхус, заобиколен от няколко пиячи. В гръцката митология еквивалент на Бакхус е бог Дионис. Платното може да бъде разделено образно на две половини – централната и лява част акцентира около фигурата на Бакхус и неговата спокойна, но господстваща поза, докато дясната част обхваща група мъже, забавляващи се типично по испански.

9. Ковачницата на Вулкан

1630 година

Картината пресъздава момент от гръко-римската митология. Бог Аполон посещава Вулкан, който прави оръжия за бога на войната Марс. Аполон разказва на Вулкан за аферата на съпругата му Венера с Марс, което води до всеобщата изненада на персонажите в картината, майсторски уловени от Веласкес.

8. Старица пържи яйца

1618 година

Ранният период от творчеството на Веласкес е известен с композициите му със забавен характер. Сред най-великото му произведение от този период се откроява „Старица пържи яйца“ , пресъздаваща съвсем обикновена житейска сцена, но с изключителна прецизност към детайла. В картината Веласкес умело използва силните контрасти между светлината и тъмнината. Старицата е смятана за най-красивата и най-известната му живопис от този период.

7. Разпнатия Христос

1632 година

Картината се смята за повратен момент в художественото развитие на Диего Веласкес. В творбата си художникът с огромно майсторство преплита спокойствие, достойнство и благородство, които излъчва вече мъртвия Исус на кръста. Най-известната му религиозна живопис вдъхновява известния испански философ и писател Мигел де Унамуно да напише поемата „Христос на Веласкес”.

6. Инфанта Мария-Тереза в синьо

1659 година

Това е един от многото портрети, които Веласкес рисува на инфанта Мария-Тереза, дъщеря на испанския крал Филип IV и френската принцеса Елизабет Бурбонска. Мария-Тереза е първата съпруга на френския крал Луи XIV и императрица на Свещената Римска империя в периода от 1666 година до нейната смърт, 21 години по-късно. Картината се смята за отличен пример за огромното майсторство на Веласкес като портретист.

5. Предачки

1657 година

Съществували са много версии, свързани с мотива на картината. Най-известната е, че платното пресъздава състезанието между богинята Атина и смъртната Арахне, която се осмелила да предизвика богинята на състезание по предене. Според преданието смъртната девойка загубила. Като наказание за нейната дързост Атина я превърнала в паяк, който да преде вечно.

4. Предаването на Бреда

1634 година

Картината изобразява сцената при предаването на ключовете на град Берда от неговия губернатор Юстин ван Насау на главнокомандващия испанските войски Амброзио Спинола на 5 юни 1625 г. Алтернативното име на картината – „Копия“, е породено от факта, че една трета от платното е заето от изображението на копията на испанската армия. Някои изследователи предполагат, че крайният персонаж вдясно изобразява самия художник.

3. Венера с огледалото

1649-1650 година

Единствената картина на Веласкес с голо женско тяло, която е оцеляла до наши дни. Изобразява Венера, римската богиня на любовта, красотата и плодородието със сина си Купидон, който държи огледало пред нея. През 1813 година картината е купена от английския учен Джордж Морит. Сега тя се помещава в Националната художествена галерия в Лондон. Заради богатите меки тонове, еротичната поза на Венера, триизмерното изображение на богинята, този шедьовър бързо придобива слава на едно от най-еротично заредените произведения на изкуството на всички времена.

2. Портрет на Папа Инокентий Х

1650 година

Когато бил на посещение във Ватикана, папа Инокентий предизвикал Веласкес да докаже своите художествени умения като му нарисува портрет. Така на бял свят се появява този шедьовър. Портретът на Инокентий излъчва такава огромна безпощадност, че някои духовници се уплашили дали картината няма да навлече гнева на папата. Инокентий Х обаче останал доволен от резултата и според легендата одобрително произнесъл: „Troppo vero!“ („Твърде вярно!“). По-късно известният художник от ХХ век Франсис Бейкън рисува серия от варианти на картината, наречени „Screaming Papes“.

1. Придворни дами

1657 година

Най-сложната и най-анализирана картина в западната история на изкуството. Платното изобразява 5-годишната инфанта Мария-Тереза, наобиколена от своите невръстни помощнички, телохранител, джудже и куче. В огледалото на стената се отразяват образите на краля и кралицата, родителите на Мария, в качеството им на зрители. Велики художници определят платното като „теология на живописта“ и „истинската философия на изкуството“. Несъмнено платното е най-висшето постижение на Диего Веласкес.