Всяка книга има своето място и време в живота ни. Именно затова винаги съм се питала защо „Под игото“ на Вазов се чете в такава ранна възраст. Нима едно дете има опита и прозорливостта на голям човек? Може ли да разбираш нещо, само защото си зърнал опаковката без да знаеш какво има вътре? Отговорът е ясен за всички.
Когато понатрупаш малко гняв, малко болка и огорчение, обикновено се затваряш в себе си. Пътят обратно, онзи сочещ отново към положителното, е пресечен терен с много отклонения. Затова, трябва да се търси отдушник, да намираме начини да се справяме със себе си. Понякога решението се изпречва пред нас под формата на красиво заглавие на книга. Любов. Думата, която събира и изважда всичко, която разединява, обединява, съгражда и руши. Стихията на думите.
„Любов“ е роман, който първо ти хваща окото заради огненочервената корица, а после те потапя в един свят на смирение и мъдрост. Не е нужно да си религиозен или дори вярващ, за да те докосне. Това е произведение, което има силата да те променя, да те обърква и да те успокоява. Стилът е лек и приятен, а сюжетът е многопластов. Едно четиво, което си заслужава отделеното време.
На вашето внимание представям 10 мъдрости, 10 цитата от „Любов“ на Елиф Шафак (от издателство Егмонт, превод на Емилия Л. Масларова), които те карат да се изгубиш и после пак да се намериш, да се замислиш и да преосмислиш. Нека видим кои са те.
1. „ Умът и любовта са от различно тесто – каза ми той. – Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.“
2. „Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.“
3. „Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може дасе отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз“, се искат мъки.“
4. „Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш и отвътре и отвън.“
5. „Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?“
6. „Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.“
7. „Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.“
8. „Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.“
9. „Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.“
10. „Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.“
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор. Занимава се с народни танци, писане и обича да пътува. Автор на текстове за онлайн издания като bTVLady, LadyZone към bTV Media Group и HighViewArt.
Коментари