След края на света най-опасни са оцелелите. Ридли Скот е разрушавал бъдещето по повече от един начин, но в „Кучешките звезди“ апокалипсисът няма нужда от извънземни, репликанти или чудовища. Достатъчни са смъртоносна пандемия, почти изчезнало човечество и хора, които трябва всеки ден да решават докъде са готови да стигнат, за да останат живи.
Екранизацията по едноименния роман на Питър Хелър разказва за Хиг – пилот, който живее на изоставено летище заедно с кучето си Джаспър и Бангли, бивш морски пехотинец, въоръжен достатъчно добре, за да посрещне всеки неканен гост. Двамата са оцелели, но това се оказва само началото на проблема. Когато Хиг долавя далечен радиосигнал, той решава да напусне относителната сигурност на летището и да провери дали отвъд познатия му свят все още има нещо, заради което си струва да рискува.
В главните роли са Джейкъб Елорди, Джош Бролин, Маргарет Куоли, Гай Пиърс, Бенедикт Уонг и Алисън Джани, а сценарият е на Марк Л. Смит, познат с „Завръщането“ и „Туистърс“.
Зад филма има почти толкова интересна история, колкото и пред камерата. Ридли Скот снима с осем камери, Джош Бролин едва не напуска още в началото, Джейкъб Елорди получава ролята след отпадането на друг актьор, а за правилното поведение на кучетата на снимачната площадка се оказва, че саламът върши чудесна работа.
1. Ридли Скот изобщо не бил чел романа
Когато сценарият на „Кучешките звезди“ попада при Ридли Скот, режисьорът не познава нито книгата, нито нейния автор Питър Хелър. Проектът му е изпратен от 20th Century Studios и Скот започва направо със сценария на Марк Л. Смит.
Около 30-ата страница вече е толкова впечатлен, че започва да се тревожи не дали историята е добра, а дали сценаристът ще успее да задържи нивото докрай. И той успява! Скот казва, че предпочита да чете сценариите без предварителни анализи и чужди оценки, за да може историята да го изненада.
Особено го привлича фактът, че светът на „Кучешките звезди“ не разчита на фантастично чудовище. След Ковид-19 сценарият му се струва неприятно близък до реалността – една пандемия, към която се добавят икономическа криза, политическа нестабилност и насилие. А всичко това може много бързо да превърне реда в хаос. За зомбита пък Скот е категоричен: вече са му дошли в повече.
2. Хелър започнал книгата, без да знае какво ще се случи
„Кучешките звезди“ е първият роман на Питър Хелър. Преди него той вече има сериозна кариера като журналист и автор на документални книги, пътувал е на опасни експедиции и е писал за приключения сред природата. Когато решава да опита с художествена литература, няма план, схема на сюжета или предварително измислен край.
Започва с гласа на Хиг и оставя героя да го води. По-късно Хелър описва седемте месеца работа по книгата като период на почти непрекъснат творчески устрем. Той дори се допитал до свой приятел от телевизионния бизнес дали изобщо е нормално романист да започне само с един глас и първо изречение, без да знае накъде отива историята.
Години по-късно авторът открива любопитна прилика между собствения си начин на работа и този на Ридли Скот – режисьорът също предпочита да оставя място за неочакваното, вместо да заключва всяка сцена предварително.
3. Екранизацията чака повече от десетилетие
Холивуд забелязва „Кучешките звезди“ почти веднага след излизането на романа през 2012 г. Филмовите права са купени от германска компания, а през следващите години различни режисьори проявяват интерес към проекта. Някои от тях дори посещават Колорадо, където Хелър им показва истински хангар на летище в Ери, подобен на този, който описва в книгата.
Филм така и не се появява.
Промяната настъпва, когато романът стига до сценариста Марк Л. Смит. Той пише сценарий, който чрез продуцента Клиф Робъртс в крайна сметка попада при Ридли Скот. Хелър не настоява книгата му да бъде пренесена буквално на екрана. Напротив – казва на Смит да се чувства свободен да направи собствено произведение, стига да запази сърцето на историята.
4. Джейкъб Елорди не е първият Хиг
Първоначалният план е Ридли Скот да продължи работата си с Пол Мескал веднага след „Гладиатор II“. През ноември 2024 г. актьорът е в напреднали преговори за ролята на Хиг и изглежда, че двамата ще направят втори пореден филм заедно.
Графикът обаче се оказва невъзможен. Мескал се ангажира с поредицата филми на Сам Мендес за Beatles и в началото на 2025 г. се оттегля от „Кучешките звезди“.
Тогава се появява Джейкъб Елорди. И неговият календар не е особено празен – по същото време трябва да работи по „Брулени хълмове“ и „Еуфория“, но продукцията успява да нагласи датите. През април 2025 г. снимките започват вече с Елорди като Хиг.
5. Целият филм е заснет за едва 34 дни
Ридли Скот отдавна е известен с бързината си, но „Кучешките звезди“ е впечатляващ пример дори за неговите стандарти. Основните снимки приключват за 34 дни.
За сравнение, самият режисьор посочва, че „Наполеон“ е заснет за 48 дни, а огромната продукция „Гладиатор II“ – за 51. Според него скоростта при „Кучешките звезди“ е почти като при телевизионен сериал.
Една от тайните е добре познатата му любов към многокамерното снимане. Оператор на филма е носителят на „Оскар“ Ерик Месершмит, работил многократно с Дейвид Финчър – режисьор, прочут с огромния брой дубли. При Скот ситуацията е почти обратната. За „Кучешките звезди“ той използва до осем камери едновременно, за да улови изпълненията от различни позиции, без актьорите да повтарят сцената безкрайно.
6. Джош Бролин почти напуснал след първия снимачен ден
Бързият метод на Скот не очарова всички веднага. Джош Бролин вече е работил с режисьора в „Американски гангстер“, но първият му ден като Бангли го разтърсва достатъчно, за да се обади на агента си и да каже, че иска да се откаже.
Причината е почти пълната липса на традиционни репетиции. Скот разказва истории, променя неща в движение и пуска камерите, а Бролин първоначално остава с усещането, че всичко е извън контрол.
След снимките Скот го вика и му показва готовата сцена между него и Елорди. Резултатът променя мнението му. Нужни са му още ден-два, за да свикне с метода, а след това преживяването се превръща в едно от най-творчески удовлетворяващите в кариерата му.
7. Колорадо всъщност е Италия
Историята се развива в Колорадо, но голяма част от планините, горите и долините във филма се намират на хиляди километри оттам. Снимките преминават през няколко италиански области, а Доломитите застават пред камерата вместо Скалистите планини. Използвани са още локации около Рим, Абруцо и студията „Чинечита“.
Първоначално Скот разглежда места около Калгари в Канада. Природата му харесва, но дивата гора, опасността да се изгубиш и присъствието на вълци и мечки очевидно не му вдъхват особен ентусиазъм.
Доломитите вече са били сред възможните варианти и режисьорът взема решение да снима там. Обяснението му завършва с аргумент, срещу който Канада трудно може да се защити – според Скот в Италия храната е по-добра.
8. Хиг и Бангли са версия на Джак Лемън и Уолтър Матау
Двама въоръжени мъже, които се опитват да оцелеят след края на цивилизацията, не звучи точно като начало на комедия. Ридли Скот обаче дава на Джейкъб Елорди и Джош Бролин много конкретен ориентир за отношенията между героите им – класическата „странна двойка“ на Джак Лемън и Уолтър Матау.
За Скот хуморът е необходим дори в изключително мрачна история. Важното е да идва естествено от хората и отношенията помежду им, а не да изглежда като шега, поставена там, за да разведри публиката.
Елорди и Бролин се разбират още при първата си среща и постепенно започват да развиват връзката между Хиг и Бангли и извън написаното на страницата. Скот оставя достатъчно свобода това да се случва и пред камерите.
9. Джаспър е бил изкушаван със студени мезета
За Джейкъб Елорди един от най-важните му партньори няма реплики. Кучето Джаспър прекарва значителна част от историята до Хиг и според актьора връзката между двамата е трябвало да изглежда напълно естествена.
Джаспър всъщност е изигран от няколко кучета, които се сменят според сцената. А когато трябва да се постигне особено убедително кучешко изпълнение, стандартните лакомства не винаги са най-силният коз. Елорди разказва, че студените меса и колбасите предизвиквали значително по-голям интерес.
Той приема и непредвидимостта на животните като част от сцената. Ако кучето тръгне в друга посока или реагира на нещо извън планираното, камерата продължава – поведение, което прекрасно се вписва в начина, по който работи Скот.
Има и една промяна спрямо романа. Джаспър в книгата е австралийско пастирско куче, докато екранният му образ изглежда различно. Хелър приема промяната спокойно. За него породата няма особено значение – достатъчно е Джаспър да е добро куче.
10. Питър Хелър се разплакал, когато видял Елорди като Хиг
Авторът на „Кучешките звезди“ прекарва няколко дни на снимачната площадка в Италия. Още при пристигането си забелязва колко сериозно екипът приема книгата му – на разположение има стотици екземпляри от романа, които могат да бъдат четени от всички, от актьорите до хората, работещи с животните.
После започват снимките.
Хелър чува Джейкъб Елорди да говори като Хиг и се разплаква. Години след момента, в който героят се е появил в главата му в едно кафене в Денвър, изведнъж го вижда жив пред себе си. Авторът признава, че не е очаквал Елорди да бъде толкова близо до човека, когото е написал – особено като се има предвид, че актьорът е доста по-млад и, по собственото му шеговито уточнение, вероятно доста по-красив от Хиг.
Първата прожекция на готовия филм предизвиква същата реакция. Хелър отново си спомня седемте месеца, през които е писал романа, и гледа как историята, започнала само с един глас и без никакъв план, вече принадлежи и на други хора.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
