Черните дупки са единствените обекти във Вселената, които могат да уловят светлината с чиста гравитационна сила. Учените смятат, че те се образуват при колапс на трупа на много масивна звезда. Този труп става толкова плътен, че изкривява тъканта на времето и пространството.
Това, което влиза в тях, никога не излиза. И всяка материя, която пресече хоризонта на събитията им, известен също като точката, от която вече няма връщане назад, се запътва безпомощно към неизвестната си съдба. Въпреки десетилетия на изследвания, тези чудовищни космологични явления остават обвити в мистерия. Ето 10 факта за тях, които доказват колко са непредсказуеми и интересни.
1. Близо до една черна дупка нещата стават… странни
Учените смятат, че когато преминеш хоризонта на събитията, вече няма връщане назад. Съдбата ти официално е да бъдеш погълнат и да се въртиш като в центрофуга до центъра на дупката. А докато това се случва, ще станат някои доста странни неща – времето ще започне да се движи по-бавно, докато накрая не спре напълно.
Ще започнем да се разгъваме като спагети, докато не бъдем заличени напълно; най-вероятно към края на „пътешествието“ ни ще видим края на Вселената да се развие пред очите ни; а след това, кой знае? Може би Айнщайн ще се окаже прав и ще се озовем в паралелна Вселена, а може и никога повече да не отворим очи.
2. Черните дупки всъщност не засмукват обектите
Някои смятат, че черните дупки са като космически вакууми, които изсмукват пространството около тях, когато всъщност черните дупки са като всеки друг обект в космоса, макар и с много силно гравитационно поле. Ако замените Слънцето с черна дупка с еднаква маса, Земята няма да се всмуче в нея – тя ще продължи да обикаля около орбитата на черната дупка, както обикаля и сега около Слънцето.
Черните дупки изглеждат така, сякаш всмукват материя от всичко наоколо, но това е погрешно схващане. Често тези странни обекти дори изплюват част от материята, която попада в тях.
3. Невидими са за простото око
Нищо не може да избяга от масивното гравитационно поле на черна дупка, дори и светлината. Следователно няма фотони, които да се отразяват и след това да могат да бъдат използвани за изобразяване на черната дупка като обект – в края на краищата затова се нарича „черна дупка“.
Това не означава обаче, че не можем да ги открием. Газовите молекули, които се въртят около черната дупка под формата на диск, излъчват мощни рентгенови лъчи, които могат да се засекат с правилната техника. Черните дупки могат да бъдат открити и като се наблюдават движения на звезди в близост до тях. А в крайна сметка, през април 2019 г. огромна колаборация от международни учени направиха историческо съобщение: те заснеха първата снимка на черна дупка.
4. Черните дупки буквално издърпват пространството около тях
Представете си космоса като опънат гумен лист с пресичащи се линии на решетка. Когато поставите предмет на листа, той потъва малко. Колкото по-масивен предмет поставите върху листа, толкова по-дълбоко той потъва.
Този потъващ ефект изкривява линиите на мрежата, така че те вече не са прави, а извити. Колкото по-дълбока става дупката, която правите в пространството, толкова повече то се изкривява. А най-дълбоките дупки са именно черните. Те създават толкова дълбоко поле в пространството, че нищо няма достатъчно енергия, за да се изкачи обратно.
5. Центърът на всяка галактика може да е черна дупка
Учените смятат, че в центъра на почти всяка галактика има супермасивна черна дупка. Тези черни дупки всъщност закрепват галактиките, като ги държат заедно в пространството. Черната дупка в центъра на Млечния път, Стрелец А, е повече от четири милиона пъти по-масивна от нашето Слънце.
6. Черните дупки могат да достигнат гигантски пропорции
Черните дупки се класифицират в три вида въз основа на тяхната маса, както следва: звездни черни дупки, супермасивни черни дупки, междинни черни дупки. Едва наскоро астрофизиците от НАСА откриха, че между звездните и свръхмасивните има черни дупки със средни маси – те съдържат масата от няколкостотин до няколко хиляди слънца.
Има и първични черни дупки. Но те са хипотетични. И като такива, те предполагат напълно нов начин на формиране, различен от колапса на звезди, който всички познаваме. НАСА казва, че тези черни дупки действат като тъмна материя. Хипотетично казано, най-малката черна дупка може да е с размера на дължината на Планк – най-малкото нещо, което може да съществува.
7. Черните дупки може да са в състояние да растат до безкрайност
Теоретично, една черна дупка може да расте за неопределено време, поглъщайки газ, течност или твърда материя. Има обаче доказателства, които предполагат, че ултрамасивните черни дупки, открити в сърцевините на някои галактики, изглежда не надвишават 10 милиарда слънчеви маси. Последните проучвания показват, че черните дупки може физически да не надхвърлят тази маса, тъй като след това те ще започнат да нарушават дисковете, които ги хранят.
8. Черните дупки са фабрики за енергия
Черните дупки могат да генерират енергия по-ефективно от нашето Слънце. Тъй като материята, която е в орбитата на черната дупка, се движи изключително бързо, тя загрява до милиарди градуса по Фаренхайт и има способността да трансформира масата от материя в енергия във форма, наречена радиация на черното тяло. За сравнение, ядреният синтез преобразува около 0,7 процента от масата в енергия. Състоянието около черна дупка превръща 10 процента от масата в енергия. Това е голяма разлика!
9. На теория всичко може да стане черна дупка
Единствената разлика между черна дупка и нашето Слънце е, че центърът на черната дупка е направен от изключително плътен материал, който ѝ придава силно гравитационно поле. Това е гравитационното поле, което може да улови всичко, включително светлината. Теоретично бихте могли да превърнете всичко в черна дупка.
Ако например свием нашето Слънце до размер от едва 6,7 мили, тогава щяхме да компресираме цялата му маса до невероятно малко и гъсто пространство, което да го направи черна дупка. Бихме могли да приложим същата теория към Земята или към собственото си тяло. Но в действителност ние знаем само един начин, който може да създаде черна дупка: гравитационният колапс на изключително масивна звезда, която е 20 до 30 пъти по-масивна от нашето Слънце.
10. Те най-вероятно ще са последните оцелели преди пълния край на Вселената ни
След повече от трилиони години, когато Земята вече отдавна се е разпаднала, слънцето ни се е превърнало в бяло джудже или дори черна дупка, когато вече всяка галактика не съществува и космосът е тих, черен, пълен само със звезден прах, единственото нещо, което ще е оцеляло, ще са черните дупки. Като евентуално накрая дори те ще се погълнат една друга, заедно с останалия звезден прах и от нашата галактика ще остане онова нищо, което е било преди Големия взрив. А може би дори две черни звезди някак ще се сблъскат в Големия взрив на новата ни галактика.
Мечтателка по душа, с голямо въображение и винаги пълна с различни и необичайни идеи. Владеe пет езика. Страст са ѝ писането, природата, звездите, пътешествията и латиноамериканската култура.
